НАУКАТА – ВИЦ ИЛИ СЛУГИНЯ НА ОПРЕДЕЛЕН УПРАВЛЕНСКИ (ВЛАСТОВИ) КРЪГ

Степан К. Бюлбюлян

Съгласно Конституцията образованието и науката в Република България са светски.

Изказаните от научните работнички и работници лъжи остават лъжи.

„Има една фундаментална разлика между религията, която е основана на власт, и науката, която  се базира на наблюдението. Науката ще спечели, защото тя работи". Стивън Хокинг.ⁱ

Хокинг явно не е информиран и наясно с „научните“ дела в хуманитаристиката и политиката:

“В талмудическата мисъл Тората се възприема като път, истина и живот... Тората е съвършена... Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес” ⁱⁱ(Шураки, с. 51).

И юдаизмът започва по ведоми и неведоми пътища да се разпространява по света като наука. За тази цел разпокъсаните немски държави се оказали много плодотворна почва. В продължение на няколко века немската философия, основа и отправна точка на съвременната хуманитаристика, възприема юдаизма и днес по същество е еврейска мисъл, наложена тотално и без алтернатива наука в университети по света.ⁱⁱⁱ Тоест по много демократичен път!

Вероятно не случайно, Л.Н.Толстой сравнява науката с църквата.^iv

И не случайно науката, ученки и учени стават предмет на критики и подигравки.

„Науката, в нейния отвлечен смисъл, науката въобще, не може да бъде уважавана, но сегашната наука, туй, което безумците наричат наука, е достойна само за присмех и презрение.“

Русо, у Л.Н.Толстой, с. 263

“В онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един провинциален и еснафски град със 140 000 жители, и затова не очудва незнанието на Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на експериментите и наблюдението.Берлинската академия на науките беше един виц. Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в действителност били вулкани.(мой превод)”^v (Botting, D., S.10).

Шопенхауер:

„Хегел, плосък, безсмислен, отвратително противен, невеж шарлатанин, който с безпримерна дързост смесва нелепостта и глупостите, разтръбени от неговите ястреби последователи като безсмъртна мъдрост и приети за верни от глупаци,.....довело до интелектуалния срив (разпад) на цяла научна генерация.“^vi

Ръсел пише:

“Дори ако всичко (каквото е моето убеждение) у Хегеловото учение е пог­решно, той все пак запазва своето значение...” ^vii(Ръсел 1996: 336).

Тук ще разгледам две основни понятия от неговата философия:

1. Мислене. В „Енциклопедия на философските науки. Том първи. Науката Логика, София 1977 ЛИК, библиотека на „Философия на немския идеализъм“. Хегел разглежда мисленето абстрактно, изключвайки фактора човек. Разсъжденията му, освен че не са много ясни, но и не са свързани с мисленето и живота на човека. По принцип, в изследванията в така наречената хуманитаристика, прави впечатление, че тя почива върху съждения, изключвайки човека и живота.

2. Отношението форма – съдържание в същата книга. (с.с. 328 – 330)

Тук само в десет реда, пак по много сложен начин, извежда твърдението, че формата определя съдържанието. „Така формата е съдържание, а според своята развита определеност е законът на явлението.“ (с. 328) В значително по-голям обем по темата има в забележка и допълнение. И в двете пак не се казва нищо съществено по въпроса. Не се разкрива еднозначно дали трябва да има съвпадение, или не, между форма и съдържание. В допълнението се разглеждат примери на въпросното отношение в литературата и по-специално „Илиада“ и „Ромео и Жулиета“.

„За Илиадата можем да кажем, че нейно съдържание е Троянската война или по-определено гневът на Ахил; с това ние имаме всичко и все пак само твърде малко, защото онова, което прави Илиадата да бъде тя Илиада, е поетическата форма, до която е изградено въпросното съдържание“

Ето тук ясно се разкрива твърдението на Хегел, че формата е водеща, тя прави Илиадата Илиада, а не съдържанието. Това е грешно твърдение. Преди да се появи Илиадата се е състояло събитието Троянската война, съдържанието на Илиада. Сиреч съдържанието предхожда и съществува преди появата на поемата „Илиада“ от Омир. В случая съдържанието е първично, формата вторично явление и то в резултата на творческата дейност на човека Омир. Още нещо, съдържанието Троянска война може да се появи и в друга форма, като трагедията „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, спомената във въпросната книга веднага след примера с „Илиада“. Съдържанието на трагедията на Шекспир се появява по-късно и в други форми – като филм, балет, пак дело на творческата дейност на човека. По принцип форма и съдържание могат да имат както предмети и понятия от човешката дейност, така и от природата. Формулировката на Хегел за отношението форма – съдържание е напълно погрешна, но тя властва и днес. Тя е много подходящ и неизменно употребяван инструмент за манипулиране. Защото хората се учат и биват възпитавани да мислят по формата, а не по съдържанието, които, за съжаление, в живота не винаги съвпадат. Резултатът е съзнателна или несъзнателна лъжа, оценка, измама. Какъвто е случаят напр. с Хегел и Хумболт – представяни и налагани като учени. Но съдържанието, тяхното творчество, не отговаря на критериите за формата учен, критерии, които хората и специалисти като Хокин са възприели за учен. Още едно доказателство за несъстоятелността на Хегел за формата и съдържанието.

Друг известна личност, обявен за велик изследовател на езици и култури, създал по данни от различни източници съвременното езикознание, съпоставително езикознание, философия на езика и редица други такива, е Вилхелм Хумболт. Напълно в духа на горецитираните членове на Берлинската академия на науките, и самият той член на същата Академия, този човек без да е напускал пределите на Европа „изследва“ култури и стотина езици от Китай на изток до индианските племена на полуостров Юкатан на запад, без да се е срещал с жив китаец или индианец и пише теории, философии, науки! Такъв човек в живота е велик шарлатанин, но в науката и университетите е приет и налаган като велик учен.^viii

Той приема отношението на Хегел за форма и съдържание и го прилага в своята философия за езика, където отношението език - мислене е основно и твърди че без език нямало мислене и че езикът определял мисленето. Според това твърдение излиза, че не мисленето на Ото е създал ДВГ, а немския език.

По принцип отношението език – мислене е подобно на отношението форма – съдържание. Езикът е една от многото форми на изразяване на съдържанието, в случая на мисленето. Последното може да се изразява не само чрез езика, но и чрез музика, картини, пластика, балет, математически формули и др. По принцип познанията, науките, културата, изкуството, фантастиката, лъжата, шарлатанството, привилегиите и т.н. и т.н. са резултат на мисленето на човека, а не на смехотворната философия и наука за езика на Хумболт!

Явно е, че хуманитарните дисциплини, които са изградени на основата на юдаизма и отстояват залегналите в него положения, не търсят нови познания, едно от основните изисквания за наука. При това няма развитие, за което Хокин споменава за разликата между религия и наука. При това положение е редно, човек да си зададе въпроса, след като има цялата информация за несъстоятелност на тази така наречена „наука“, и при положение че противоречи на Конституцията за науката и образованието, защо продължава да съществува. Има разбираем отговор: първо, юдаизмът е изключително агресивна религия, каквото и да се разбира под думата „религия“, второ, е отличен инструмент за манипулиране и управляване на маси, инструмент за завладяване без водене на „горещи“ войни, има изключително голямо лоби в света и армия от платени слугини и слуги под названието, формата на ученки и учени, професорки и професори. В резултата на тяхната дейност народът в съответната държава попада в духовно робство с всички последици от тази зависимост.

“’Ленин’, каза малкият комунист, ‘в том първи Ленин се изказва срещу прилагането на грубо насилие. Оръжията са примитивното средство на властта на капитализма. На тяхно място Ленин залага завладяването да става чрез духовно проникване.’”^ix

Хубаво е човек да чете и се запознае със Стария завет и особено Тора (Петте книги на Мойсей).

Истината, фактите, които се крият и пренебрегват от юдаизма и васалната му „наука“ са :

1. Всички хора по света биологично са еднакви, тоест равни

2. Природните закони и явления, Природата действат съобразно географските райони еднакво за всички обитатели на планетата Земя, без значение на пол, цвят на кожата, религия, партийни пристрастия, обществено положение и т.н. Цунамито, земетресението и другите природни явления засягат в съответния район всички по равно, без изключения. Според географския район слънцето огрява всички еднакво, без оглед на пол, цвят на кожата, религия, партийна принадлежност, обществено положение и т.н.

От горното можем да заключим:

1.Ако вярата противоречи на Природата, която осигурява условията за живот на човека на планетата Земя, толкова по-зле за вярата.

2. Ако теорията и науката противоречат на природните закони и явления, с една дума на Природата, толкова по-зле за теорията и науката.

5. Ако теорията и науката противоречат на живота, толкова по-зле за теорията и науката.

И още нещо относно „духовното проникване“.

Приемането на една религия, идеология или философия, която поставя едно племе, народ в привилегировано положение спрямо останалите племена и народи, не само че е в противоречие с Природата и нейните закони, но и означава робско, в най-добрия случай слугинско положение спрямо привилегированото племе или народ, което води след себе си до загуба на културна и национална идентичност. В този смисъл приемането в България, една страна първоначално източноправославна със светско образование, и тоталното налагане на юдаизма, под названието немска философия, в науката, образованието и възпитанието е не само шизофрения, но и доскоро национално предателство. Приемайки чуждата „превъзхождаща“ го философия, култура под формата на наука, българинът автоматично се превръща във васал (роб) на тази култура и загубва суверенитета си и правото на свободно мислене и оценки, правото на светска наука и образование и т.н., приема друг начин на мислене и ценности. Налице е промиване на мозъци в резултат на манипулиране на мисленето и ценностите следствие на десетилетното налагане на тезата на Хегел, че формата определя съдържанието и на тезата на В. Хумболт, че езикът определя мисленето.

Ежедневно доказателство в потвърждение на слугинажа на ученки и учени, доцентки и доценти, професорки и професори - просто следете медиите: радио, телевизия и преса.

Да обясня, защо използвам непривичния за български „джендър език“. Това е моето подигравателно отношение не само към създателите на въпросните тезиси, теории и науки, но и към тези, които прилагайки ги, са го измислили и го налагат в световен мащаб. Не немският език е създал ДВГ, а творческата мисъл на Ото. Днес, боркини и борци за правопоставеност на жените измислиха един „джендър език“, винаги използвайки двата рода на определени езици: женски и мъжки. Горките англичанки, арменки, вероятно и други жени, чиито езици нямат категорията род. Ивъх, кой сега ще им отстоява правата?!

Както казва народът: „На крива ракета Космосът й крив“

Обобщение:

Логично, съвременните ученки и учени, и наука, като верни последователи и слуги на юдаизма, под названието немска философия, се превръщат в огледален образ на равинската мъдрост.

„От една страна, тя ( става въпрос за равинската мъдрост – С. Б.) се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия Бог, а от друга, в умение във всяко затруднено положение да се утешаваш и назидаваш чрез някой благочестив цитат. Тя няма какво да допринесе за познанието на света. Обратното, тя изпада във все по-дълбоко невежество относно външния свят.” (с. 327-328)..“ (К.К. с. 327)

Писаниците на Хегел и В. Хумболт и техните волю и неволю последователи са далеч от мисленето, живота и езика на хората, нямат принос към познанието на света, и нямат практическо приложение. От една страна те служат за тяхната научна кариера и от друга, без тяхно знание и съгласие да вкарат индивида, обществото и народа в духовно робство с всички последствия от това. Последното не противоречи ли на някои закони?

И съвсем естествено е за нас „простосмъртните“ да перифразираме Какрл Кауцки.

Днес, ученките и учените лъжат и мамят целия свят и даже Природата

i  https://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2019/02/08/roditelski-bunt-darvin-dolu-chovek-e-syzdaden-ot-bog.401547 (25.07.2019 г.)

ii  Андре Шураки. Еврейската мисъл. Панорама 1994 г.

iii  вж. Степан К. Бюлетин. Гьоте и немската философия в:

1.  "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140

2. stebyul.blogspot.com

iv  Л. Н. Толстой. Пътят на живота. Издателство „Животъ“, с. 259

v  Botting, D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden. München: Prestel Verlag 1974

vi  Zitiert nach Weischedel, S. 109.

vii   Ръсел, Б. История на западноевропейската философия. т. 3 ИК „Христо Ботев“, София 1996

viii   вж. Степан К. Бюлбюлян. Езиковият шарлатанин Вилхелм фон Хумболт. В stebyul.blogspot.com

ix Alexander Spörl "Memoiren eines mittelmäßigen Schülers" 

ЕЗИК И МИСЛЕНЕ

 

ЕЗИЛ И МИСЛЕНЕ

ЕЗИК И ЗНАЧЕНИЕ респ. СМИСЪЛ/СЪДЪРЖАНИЕ, ИЗРАЗЯВАНИ ЧРЕЗ ЕЗИКА

Степан К. Бюлбюлян

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи."

21 вдъхновяващи цитата на Стивън Хокинг - Технологии | Vesti.bg (17.07.2021)

Ако науката противоречи на фактите, толкоз по-зле за науката

Превод означава предаване на едно значение/съдържание от един език на друг. Езикът собствено не може да се преведе. Посредством езика човешкото мислене оперира с понятия, съдържания, не с езика. Езикът е един от многото възможности на човека да изрази мислите си.

В отношението език и мислене мисленето е водещото, първичното. Езикът не е само едно средство, един инструмент за изразяване, но и резултат на човешката мисъл. Проследи ли се развитието на човечеството през последните столетия, ще се установи, как знанията, познанията, т.е. понятията, значенията и съдържанията са се увеличили, появили са се нови познания и науки, нови технологии, които в крайна сметка намират своето отражение в езика. Възникват нови видове литература – научни текстове, стандарти, патентни описания, инструкции и много други, всеки със своя специфичен стил.

Изложеното по-горе е еднозначно указание за това, че езикът е резултат от човешкото мислене. От това следва, че мисленето е първичното.

Съдържанията съществуват независимо от езика, те съществуват независимо и от човешката мисъл до момента, в който човешката мисъл ги открие или разработи.

ИЗКАЗАНАТА ОТ ЕДИН ПРОФЕСОР ИЛИ УЧЕН ОПАШАТА ЛЪЖА СТАВА НАУКА, НО НЕ И ИСТИНА.

SPRACHE UNDDENKEN

 SPRACHE UND DENKEN

SPRACHE UND BEDEUTUNG bzw. SACHVERHALT

Stepan K. Byulbyulyan

„Es gibt einen grundlegenden Unterschied zwischen Religion, die auf die Autorität basiert, und der Wissenschaft, die auf Beobachtung und Vernunft beruht. Die Wissenschaft wird gewinnen, denn sie funktioniert.“ (https://www.studienscheiss.de/zitate-stephen-hawking/ )

Wenn die Wissenschaft der Tatsachen widerspricht, desto schlimmer für die Wissenschaft.

Übersetzung bedeutet die Übertragung  eines Sachverhalts aus einer Sprache in eine andere. Die Sprache selbst kann man eigentlich nicht übersetzen. Das menschliche Denken mittels der Sprache operiert mit Begriffen, Bedeutungen, Sachverhalten, nicht mit der Sprache. Die Sprache ist eine der vielen Möglichkeiten des Menschen seine Gedanken zum Audruck zu bringen.

In der Beziehung Sprache und Denken ist das Letzere das Führende, das Primäre. Die Sprache ist nicht nur ein Werkzeug des Denkens, sondern auch ein Ergebnis des menschlichen Denkens. Dafür gibt es genügend Nachweise. Verfolgt man die Entwicklung der Menschheit in den letzten Jahhunderten, wird man feststellen, wie sich die Kenntnisse, das Wissen, d.h. Begriffe, Bedeutung und Sachverhalte vermehrt haben, neues Wissen und neue Wissenschaften, neue Technologien entwickelt haben, die letzendlich ihren Niederschlag in der Sprache finden. Es entstehen neue Literaturarten – wissenschaftliche Texte, Standards, Patentschrifte, Angebote, Betriebsanweisungen und andere mehr, alle mit ihrer besonderen Stilart.

Das oben Ausgelegte ist eindeutiger Hinweis dafür, dass die Sprache ein Ergebnis des menschlichen Denkens ist. Daraus folgt, das Denken ist das Primäre. 

Sachverhalte bestehen unabhägig von der Sprache. Sachverhalte existieren unabhängig auch vom menschlichen Denken bis zum Zeitpunkt, das menschliche Denken sie entdeckt oder entwickelt.

EINE DURCH EINEN PROFESSOR bzw. WISSENSCHAFTLER AUFGETISCHTE LÜGE WIRD HEUTZUTAGE  WISSENSCHAFT, ABER KEINE WAHRHEIT.

Лингвистична философия

 (из Степан К,Бюлбюлян. Мистика език философия. кн. 2. София 1994 г.  с. 35 - 41)

1. ЛИНГВИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ

1.1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНИ КУЛТУРИ

АВГУСТ ТИТЕЛН. През 1721 г., т. е. 46 години преди раждането на В. Хумболдт, 49 години преди това на Хегел и 64 години преди Я. Грим, в Дрезден (Саксония) излиза от печат преведената от английски на немски език книга на английския автор Хъмфри Придо "Стар и нов завет". В обстоен предговор (Vorrede des Uebersetzers) преводачът Август Тителн прави между другото и исторически преглед на развитието на езиците, културите и науките от Асирия до момента, в който пише предговора. С много факти и аргументи той посочва как са се развили гръцки, латински, английски и френски език. От изложеното от него по проблема, могат да се изведат принципите, които да послужат за основа на лингвистична философия, културология и наука за езика. Тук накратко ще представим неговите разсъждения и изложения, тъй като те биха отворили очите на някои от честните, но непосветени "специалисти". Същевременно изнесеното от Тителн положително ще представлява интерес и за по-широк кръг от читатели. Причините за това са следните: първо той изнася факти и явления, свързани с исторически събития, които са известни на широк кръг читатели; второ - интерес представлява начинът, по който той разглежда поставената проблематика. Той доказва, че развитието и налагането на даден език е тясно свързано с нивото на развитие на държавата, науката, философията и културата на общността-носител на съответния език; трето - неговата позиция и убеденост, че постиженията на мисълта на мъдрите хора, научните резултати и културата трябва да са общодостъпни и да служат на всички хора. Тази негова философия днес се споделя от изключително малко на брой автори, а и представителите на съвременната официална хуманитаристика застъпват становището, че техните специалности са предвидени да обслужват само малък богоизбран кръг; четвърто - това, което той е написал преди повече от 270 години може да се сравни и провери с принципите на развитие на езика и културата оттогава до днес; и пето - много неща, разкрити и посочени от него, не само звучат и днес актуално, но се вижда, че и след около 2000 години развитие на човешки общности, няма нищо ново под слънцето.

След като изразява възхищението си от книгата и нейния автор Тителн се обръща към своя превод с очакването, че първият въпрос, който ще възникне, е: "Добре ли е, че написах тази научна книга на немски език, а не на латински? Онези, които се застъпват за латинския език могат да ми приведат приблизително 4 аргумента, които биха могли да бъдат следните: Латинският превод би бил по-удачен, 1) защото латинският е езика на учените; 2) защото чрез нея по-ясно и по-лесно може да се изрази това, което се среща в научността; 3) защото тези толкова редки дълбоко научни неща, които съдържа съчетанието на Хъмфри Придо, не трябва да се правят общодостъпни; 4) защото книгата ще намери по-добър пласмент в чужди империи и страни." След това изложение Тителн, по реда на точките, отговаря на тези въпроси.

1) До момента на излизането на книгата латинският е господстващият език, което обаче не означава, че и други езици не могат да стоят наравно с него и учените да изготвят писанията си на тези езици. Тителн посочва, че езиците са отражение на "състоянието на техните империи (държави)". Издигането на държавите по изтънченост, добри традиции (нравственост), великолепие и сила води и до издигане на техните езици. По-нататък Тителн обяснява как могъщите държави налагат своя език. Като доказателство дава Асирия, която след като завладяла държавите, граничещи с нея, наложила своя език в двора и науката. По времето на цар Хиския министри в Йерусалим са разбирали сирийски толкова добре, както еврейски. По-късно гърците чрез Александър Македонски създават най-голямата империя и господство над половината свят и техният език става навсякъде мода. Той дотолкова се разпространява, че се използва в целия Ориент и Стария завет се превежда на гръцки. За това допринася и особено много философията или мъдростта, "която профитира сред гърците". "Най-галантните хора в Рим изпращат децата си там, че освен езика да учат и добри (изящни) изкуства, а който държи на себе си, или иска да спечели уважение, той има у дома си учител по език, за да може винаги да упражнява на него."

Гръцкият език дотолкова се разпространява и пуска корени, че дори след като "Римската монархия поглъща гръцката" и латинският език става много силен, на последния не му се удава да погълне гръцкия език.

Междувременно "римският език" все повече изправя глава. Това става особено с помощта на хора по времето на Цицерон, които превеждат гръцките науки и изкуства на собствения роден език (Mutter-Sprache). Постепенно с разпространяването на християнската религия става необходимо да се преведе Библията (наречена Италианската). Налага се духовници и учени от всички страни сериозно да се захванат с изучаването на латинския език. По този начин последният се закрепва все по-силно и става така, че след падането на Източната империя все повече се издига и се възприема от всички учени от почти цяла Европа. Така естествено много науки се свързват и изразяват на него и в резултат на това той става водещ. След това Тителн още веднъж изтъква, че това не пречи на други езици да се развият и изравнят с латинския. За пример посочва френския език. Според него последният се налага с "победоносното оръжие" на френския крал Людвиг. В заключение подчертава, че нито един език няма предимство пред другите. Развитието на езика е въпрос на щастие и време.

От изложеното от Тителн в тази точка можем да изведем пет основни фактора за развитието, разпространяването и налагането на даден език: а) могъществото (силата) на съответната държава, б) научното и културното развитие на тази държава, в) християнската религия и превода на Библията, г) римските патриции изпращат децата си да учат в Гърция не само език, но и философия, изкуства, науки. Така те стават проводници не само на гръцкия език и култура, но и на науката, д) за съхраняването и разпространяването на езика основна роля играе не толкова държавността, колкото науката и културата, които носи даден език. Една държава може да бъде погълната от друга, но нейният език, култура и наука се запазват ( в случая гръцкия език, философия, наука и изкуства).

Друга важна констатация на Тителн е, че нито един език няма предимство пред другите и че е само въпрос на време и условия за развитието на съответния език.

Тези фактори Тителн е подкрепил с доказателствен материал от историята, и по-специално от античното минало. Днес, 270 години след излизането на книгата, посочените фактори могат да се сравнят и проверят за тяхната истинност от гледна точка на фактите през 1993 г.

а):

- Идентично на Асирия и Александър Македонски, Русия завладява много граничещи държави и области (райони) и налага руския език и култура като официални. По-късно в рамките на СССР руският е официалният език, включително и в международните организации, създадени под неговата егида.

- Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия и др. завоюват колонии, където налагат своя език, право и култура. Тук има изобилие от доказателствен материал. Днес в Централна и Южна Америка официален език е испанският с изключение на Бразилия, където португалският е официален език.

В други бивши колонии като Индия, Алжир и Ангола, заедно с местните езици, официални са също и английски, френски, португалски езици.

В Канада, друга бивше владение на две европейски държави - Англия и Франция - английският и френският са официалните езици.

б) И днес научното и културното развитие на дадена страна определят развитието и разпространяването на нейния език. Показателен пример в това отношение е разпространяването днес на английския език, благодарение предимно на реализирания научно-технически прогрес и информационното дело с компютъризацията и програмите на английски език.

в) И днес религиите и религиозната литература, както и различните варианти на тълкуване и превод на тази литература от оригиналния език, играят важна роля в развитието на превеждания език и неговата литература.

г) И днес много младежи и девойки следват в държави и университети, които са спечелили име с високо ниво на развитие на съответната научна дисциплина.

д) В историята има много примери, в които държави са били погълнати от други държави и столетия наред са били без държавност, но езикът, благодарение на съдържащата култура, е устоял и не само се е запазил, но и е съхранил идентичността на неговите носители. Сред примерите могат да се посочат арменския и българския езици. А какво да кажем за иврид, след като по странно стечение на съдбата еврейският народ повече от едно хилядолетие няма собствена държава, но запазва своя език, култура и идентичност.

2) Едно от основните предимства на латинския е, че той звучи, т.е. нашето ухо е свикнало да възприема латинския, а не някой друг език. "Че на латински звучи всичко по-добре и може да се предаде по-ясно в действителност е дотолкова вярно, защото нашите уши са свикнали вече с изглеждащите в началото варварски думи, и следователно чрез тяхното многократно слушане са свикнали с тях." Тителн не вижда друго предимство на латинския пред другите езици. Французите са взели "всички науки и реалии", които съществуват на старите езици и са ги изразили "ясно (еднозначно, точно) и чисто" на своя език. Същото са направили и англичаните. Това означава, че те вече са развили своите езици наравно с гръцки и латински езици.

На немски език могат да се предадат и най-трудните неща. При това може да се наложи използването на термини и изкуствени думи, които трябва прилежно да се повтарят на слушателите в училищата и университетите, за да привикнат ушите им с новите думи и последните да влязат в обща употреба. Така е било и с гръцки и латински език. "Философите в Гърция ковяха постоянно нови думи, и в началото хората се стъписваха (озадачаваха) толкова много, както при нас немците всеки би се озадачил, ако среща много такава нова стока: но накрая с времето те спечелват ушите и сърцата, и с повтаряния звук в чувствата се влива накрая мнението и направената с него представа и остава там вътре."

Дори има понятия, които могат да се изразят по-добре на немски, отколкото на гръцки. За пример Тителн привежда гръцката дума manian (Wuth или Raserey).

По-нататък Тителн посочва, че на новите неща (Sachen) (понятия) трябва да се дават нови имена и дава пример как действа Епикур. Той обяснява, че ако при назоваването на нови познания няма подходяща дума за помощ трябва да се вземат нови, като се изковат по изкуствен път въз основа на фонда и словесното богатство на езика. Ако по този път се получи немного ясно и сурово название, тогава може да се премине към описание (описателен път) и с повече думи се обяснява това, което едната дума не може да направи. Но ако и по този път не се получи и разбирането се обърква повече, вместо да се изяснява, тогава не трябва да се усложняват нещата и трябва да се натурализират. По този начин всеки език ще достигне до своето съвършенство, че един вид (така да се каже) да приюти в лоното си всички дисциплини, изкуства и науки, и ако е необходимо, да ги представи.

Тук Тителн разглежда как латини и римляни са изградили латинския език, приемайки и превеждайки от гръцки науки, философия, изкуства. Той посочва, че нито една държава не би приела един чужд език да се развива за сметка на собствения й език и посочва как латинският език постепенно измества гръцкия език. Сега и немският език трябва да заеме полагащото му се място в немското кралство. Същевременно той подчертава, че това не означава изхвърлянето или неизучаването на латинския език.

От изложеното в тази точка можем да обобщим или изведем следните принципи:

а) Звученето на понятието или предмета чрез думата и слуховото привикване за чувствено и мисловно свързване на думата със съответното понятие или предмет. Думата, която идва от чуждия език заедно със съответното понятие, има предимство.

Днес това явление се наблюдава многократно в много езици, включително в немския.

б) Принципите (начинът) на назоваване на новите понятия и предмети.

Същите тези принципи важат и действат и днес.

в) Приемственост. Тителн посочва, че след развитието на гръцкия език следва развитието на латинския. Това става върху основата на гръцката култура, философия, изкуства и науки, които стават и основа за развитието на латинските език, култура и т. н.

От своя страна латинският език, култура и т. н. е основа за изграждане на френски, английски и други езици и култури.

г) Цикличност, етапност. Проследявайки развитието и разпространението на езици, култури, философия, Тителн разкрива фактически една цикличност във възникването, процъфтяването и упадъка на държави с богата култура и наука. Последните, за разлика от държавата и в известен смисъл народа, продължават своя живот и развитие макар и в други държави и народи. Тук се среща силно изразената приемственост на наука и култура, което е същевременно доказателство, че познанието, науката са международно богатство, което се ползва от всички, без разлика на раса, класа, религиозни и идеологически убеждения.

д) Преводът - инструмент (средство) за разпространяване, усвояване на науката и културата, от една страна, и от друга - за развитие на даден език.

И днес преводът не е загубил ни най-малко тази своя роля.

3). Тителн посочва, че тази книга, написана по този начин на немски език, дава възможност изнесените в нея чудесни неща да станат общодостъпни, така че "всеки един обущар и шивач да може да ги чете". Защото според Тителн "Каквото е добро (хубаво), на него трябва да се наслаждават (радват) и най-малките". По-нататък той посочва, че науката едва ли не се разнася като циркаджийско животно да бъде показвано тук и там: "Не знам защо науките и учеността (ерудицията, книжовността) трябва да се разнасят насам и натам като чудно животно в затворен сандък." Той поставя и въпроса защо да не се дава възможност и на най-обикновения човек да се радва от ползата на мъдростта, на науката.

От изложеното в тези три точки от Тителн, подкрепено и доказано с богат фактологически материал, както и от факта, че посоченото от него продължава да се повтаря и днес, може да се заключи, че процесите на развитие на човешките общности във всички възможни аспекти имат своя закономерност, че те са взаимно свързани и обусловени. Те могат дори не само да се изследват и установят, но и с голяма точност да се претеглят и въз основа на това да се направят научни прогнози. Изхождайки от изложеното, Тителн спокойно би могъл да направи прогноза поне за бъдещото развитие на немското словообразуване, както и да положи принципите на общата терминология, която се обособява като дисциплина едва 210 години след появата на неговия предговор.

Сред схващанията на Тителн прави впечатление неговото виждане за ролята на науката, което напълно съвпада с това на Айнщайн.

Ако изложеното от Тителн за езика трябва да отнесем към една от двете философии, то можем да го отнесем еднозначно към научната философия.

1.2. СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКА И КУЛТУРАТА

Историческото развитие и повтаряемостта на определени явления, както и опитът, показват, че в развитието на езика и културата на една общност са налице определени принципи и закономерности, които характеризират тяхната същност и посочват условията и предпоставките за осъществяване на такова развитие. Тук ще се постараем да обобщим най-главните:

а) В различните степени на развитие езикът играе различна роля. Развитият език по своята същност не е само средство за комуникация, но също така средство за транслация на отделни знания, науки, култури, накратко всякаква информация.

б) Културата на една езикова общност се обогатява и развива чрез и под влиянието на друга култура. В противен случай (една изолирана култура) тя остава на едно и също ниво, т.е. не отбелязва никакво или почти никакво развитие.

в) Философията и науката на една езикова общност се развиват върху основата на други предхождащи философия и наука на друга езикова общност.

г) Езикът на дадена общност се развива върху основата на езика, от който се заимства културата, философията, науките, изкуствата.

д) Езикът има свойството да бъде хранилище не просто на информация, не само на постигнатото от гения на съответната общност, а хранилище на всичко постигнато от човешкия гений.

е) От д) следва, че езикът представлява изходна точка за натрупване на знания и от там основа за нови познания. Това е една от съществените същности на езика, която кореспондира напълно с а), б), в) и г).

От горните се извежда нова група принципи:

а) Езикът е в тясна взаимовръзка и взаимодействие с всички области на интелектуалната дейност на човека.

б) Езикът е отворена и гъвкава система.

- От една страна той е отворен спрямо друг език за разширяване и усъвършенстване на своята структура и словно богатство, както и за приемане на нови информации за разпространяване сред своите потребители.

- От друга страна той е отворен към трети език за подаване на информация и развитие и евентуалното му усъвършенстване.

- Възможно е подаването на информация и развитието да протича едновременно в двете посоки.

- Възможно е също в този взаимен обмен да участвуват повече езици.

в) Натрупването на нови знания, развитието на науките и културата води до развитие и разширяване на езика.

г) Няма и не може да има "чист" език.

Езикът на една общност е дело както на това общество и на негови отделни индивиди, така и на различни други езикови общества и техни индивиди или езикът на тази общност е резултат от съвместните творчески усилия на няколко езикови общности и техните индивиди и по своята същност има интернационален характер. Като най-прост пример може да се посочи словното богатство на съвременните европейски култури, които са съставени от различни езици.

д) След изграждането и развитието на даден език неговото съществуване не зависи от съществуването на съответния народ и държава. Пример за това е латинският език, който продължава да съществува векове след разпадане на държавата и народа, носител на този език. Условие за това съществуване е наличието на азбука и на носител на информацията (плочки, папирус, кожи, хартия, микрофиши и др. п.).

Заедно с езика и благодарение на него могат да се съхранят културата и науките на даден народ и държава, дори след тяхното историческо разпадане да продължат да бъдат основа и извор за обогатяване и усъвършенстване на езици, култури, науки на народи и държави, образувани дори столетия след това разпадане.

ЕЗИКЪТ И БИБЛИЯТА

ЕЗИКЪТ И БИБЛИЯТА

Степан К. Бюлбюлян

„В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог..“ 

Евангелие от Йоана, глава 1 стр.1297

„Попът: Не гледай какво върша, а слушай какво ти говоря.“

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи."

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/21-vdyhnoviavashti-citata-na-stivyn-hoking-6080282

Хокинг не е прецизен по отношение на науките. Сред последните има дисциплини, които се базират на Библията, тоест религията, а не на наблюдения, логика и най-малко факти. Една от тези науки е тази на езика – езикознанието. В Библията, не само че липсва логика, но често се срещат и противоречия, включително и заклеймявания днес „език на омразата“. Всички те изразени чрез „Божието слово“.

Що е език?

Най - общо казано, средство за общуване. Чрез него се изразява някаква мисъл, учение, философия, идеология, религия и т.н. Следователно, езикът е форма за изразяване на определена мисъл, а мисълта е съдържание. И езикът колкото и да е свързан с мисълта, не е единственият начин за изразяване на мисленето на човека. Други средства или форми на изразяване на определена човешка мисъл са музиката и нотите, рисуването с четки и бои, математиката с формули и др., като определяща винаги е мисълта. Това особено ясно е изразено при превод от един език на друг. Не се превежда езикът, превежда се едно определено съдържание от един на друг език. Например, един роман или какъвто и да е писмен труд, може да се преведе на един или много езици, съдържанието остава непроменено, променя се само езикът, формата на изразяване на определено съдържание, което е резултат на мисловен процес на човека.

Езикът като средство за общуване/комуникация.

За да има комуникация необходимо е думата като основен елемент на езика да има установено значение/съдържание/ като по този начин се осигурява съвпадение между думата и значението/съдържанието/, което то носи. И съединените думи в изречения, посредством значението/съдържанието/, което носят, изразяват една определена мисъл.

И за да се получи комуникация между формата, тоест езика, и мисълта, тоест съдържанието, трябва да има съвпадение. Такова несъвпадение, по-точно противоречие се среща не рядко в Библията. Според евангелието от Матея, Исус Христос е син на еврейския бог Йахве, появил се на света след активното съдействие на Светия Дух, в който се преобразил Бог, за да оплоди Дева Мария. Така в християнската религия и църква възниква Триединството или Триединението между Бог, Бог -Син и Светия Дух. Триединство е сложна дума, състояща се от думите три и единство, тоест единство между трима. Думата единство означава:

„1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.“ http://rechnik.info/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE (22.11.2019 г.)

Между еврейския бог Яхве(Йехова) и Исус Христос няма сходство или единство на възгледите. Те по-скоро са противоположни:

Йехова:

„12. Ако чуеш за някой от градовете ти, който Господ, Бог твой, ти дава за живеене, 13. че са се появили нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки :„хайде да служим на други богове, които вие не познавате“. 14. ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе, 15. погуби жителите на оня град с отрието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча;“  (Пета книга Мойсеева, гл. 13, стр. 212)

„21. Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати."

(Пета книга Моисеева, гл. 19, с. 219)

Исус Христос:

„38. Слушали сте, че бе казано „око за око, зъб за зъб“. 39. Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“

„43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си. 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.“ Евангелие от Матея гл. 5 с. 1200

Видно е, че Йехова и Исус Христос са носители не само на различни, но и на противоположни, несъвместими схващания, ценности и философия, тоест между тях не съществува единство или единение. Това обстоятелство разкрива също, че между слово и значение няма съвпадение или единение, между говореното и значението или действието няма съвпадане. „Не гледай какво върша, а какво ти говоря.“ Съзнателно или несъзнателно това е акт на заблуда.

Езикът и мисълта могат да се сравнят със стока и нейната опаковка. Както една красива, мамеща опаковка продава една калпава стока, така и езикът прокарва идеи, учения, идеологии, които водят до катастрофи. Чрез езика определени среди завладяват и управляват мисълта на хората. Историята изобилства със такива случаи. 

          Езикознание – наука за езика.

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи." Хоукинг

Философията на властващото днес по света езикознание е философията и науката за езика на Вилхелм Хумболт, която не само че се основава на религията, но не е и резултат от наблюдения. Макар че той сам е бил, привърженик на метода наблюдение, в основният си труд разглежда почти всички известни по негово време езици и култури от Япония на изток до индианските езици в Америка, без да е напускал пределите на Европа, без лично да е прочел и ред на тези езици. В съответствие с тезата на немската философия, че формата определя съдържанието, Хумболт значително надценява ролята на езика и твърди, че езикът и мисълта са неразривно свързани и че езикът определя мисленето. Неговата езикова философия се разминава дори с немския език.(вж. 2)

В заключение: между съдържанието/значението на думата наука и съвременното езикознание няма съвпадение, по скоро има разминаване. Въпреки това, то се проповядва в университетите по света като наука без алтернатива, без да се допуска някакво противоречие. Сиреч, самообявилите се за езиковедки и езиковеди, професорки и професори, напълно в духа на българските попове, пеят в хор:

„Не гледайте какво върша, а какво ви говоря.“

и използват езика и езикознанието за постигане и отстояване на религиозно-политическа власт от определени среди.

1. Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Вехтия и Новия завет. Издава Св. Синод на Българската Църква. София 1992 г.

2. Бюлбюлян, С. Немският език и лингвистичната германистика. Издава Софита-Прес - фирма Софита. София, 1990 г.

GOETHE UND WILHELM (von?) HUMBOLDT - DER GENIE UND DER HOCHSTAPLER

GOETHE UND WILHELM (von?) HUMBOLDT -

DER GENIE UND DER HOCHSTAPLER

Eine kurze vergleichende Betrachtung

Stepan K. Byulbyulyan

„Ein Hochstapler ist eine Person, die mehr scheinen will, als sie ist, indem sie einen höheren gesellschaftlichen Rang, eine bessere berufliche Position oder ein größeres Vermögen vortäuscht, häufig in der Absicht des Betrugs.“ Wikipedia

„Synonyme zu Hochstapler und Hochstaplerin

Betrüger, Betrügerin, Prahler, Prahlerin; (umgangssprachlich) Angeber, Angeberin, Prahlhans, Protz; (abwertend) Gauner, Gaun erin, Großtuer, Großtuerin, Scharlatan, Schaumschläger, Schaumschlägerin; (umgangssprachlich abwertend) Aufschneider, Aufschneiderin, Wichtigtuer, Wichtightuerin“

http://www.duden.de/rechtschreibung/Hochstapler (09.04.2019)

Vorwort

Wenn gewisse Kreise in Deutschland einen Hochstapler, Scharlatan als ihr Kulturerbe und Wissenschaftler annehmen und vergöttern, dann sage ich, das ist ihr gutes Recht. Aber wenn sie diese Person als einen großen Denker, Humanist und Wissenschaftler international durchsetzen, dann ist auch mein gutes Recht ein Wort zu dieser Person zu sagen bzw.meine Meinung zu äußern. Letzendlich bin ich doch nicht blöd!

Die politisierten "Geisteswissenschaften"

Die starke Politisierung der Geisteswissenschaften in Deutschland ist noch zur Zeit der deutschen Romantik zu bemerken. Humboldt ist eine Vertreter dieser Politisierung. Trotz seiner Bemühungen ist er weder bekannt bzw. berühmt wie Goethe und sein jüngerer Bruder noch von den Universitäten als Wissenschaftler angesehen bzw. aufgenommen. Er hat studiert aber er hat keinen Abschluss, d.h. er hat keine Hochschulausbildung. Nach seinem Tod werden seine Schriften besonders auf dem Gebiet der Sprache, Sprachwissenschaft und Sprachphilosophie usw., die grundsätzlich mit Wissenschaft nichts zu tun haben und eigentlich als politisch zu betrachten sind, werden total als hohe Theorie und Wissenschaft an die Universitäten weltweit durchgesetzt, es wird kein Widerspruch zugelassen. Alle müssen sich auf ihn beziehen, es werden neue Disziplinen der Geisteswissenschaften auf Grund Humboldts Schriften entwickelt. Er sei der allergrößte Geisteswissenschaftler der Welt. Ein Höhepunkt Humboldts Vergötterung ist seine Gleichstellung mit Goethe, die sehr oft zu treffen ist. Der Hochstapler Humboldt wird mit dem Genie Goethe gleichgestellt?!

Eine kurze Nebeneinanderstellung der Tatsachen erbringt folgendes.

Was haben Goethe und Humboldt gemeinsam:

- ohne adlige Herkunft, 

- Beschäftigung als Staatsmänner und 

- Interesse und Schaffen auf dem Gebiet der Kultur und Wissenschaft.

Goethe und Humboldt als Staatsbeamten

Humboldt bekleidet hohe Staatsämter, Goethe noch höhere. Dabei sind zwei wichtige Unterschiede zu verzeichnen:

1. Interessant ist der Werdegang der beiden als Staatsmänner in einer Zeit, wo hohe Staatsämter von Adligen bekleidet werden.

Goethes Talent als Schriftsteller und Dichter entfaltet sich früh und 1774 wird er durch sein Werk „Leiden des jungen Werther“ in ganz Europa berühmt. Zwei Jahre später ist er dank seiner intellektuellen Fähigkeiten nach Weimar, das intellektuelle Zentrum des damaligen Deutschlands, eingeladen, und durch den Herzog mit höchsten Staatsämtern beauftragt.

Humboldt ist auch kein Adliger, und keine bekannte und noch weniger berühmte Persönlichkeit, aber er trägt das Prädikat „Baron“ bzw. „Freiherr“, wie es sich erweist unberechtigt. Zu dieser Frage macht Biermann für die beiden Brüder Humboldt folgende Feststellung:

„Die Brüder waren keine Freiherrn oder Barone. Worauf sie ihren dennoch praktizierten Anspruch auf ein solches Prädikat gründeten, bleibt im Dunkeln. Dieser Sachverhalt sollte auch in der Literatur seine Berücksichtigung finden. Größe und Bedeutung beider Brüder sind derart, dass es höchst überflüssig ist, ihnen Prädikate beizulegen, zu deren Führung sie sich zwar berechtigt fühlten, formal aber nicht waren.“ (Kurt-R. Biermann)

http://www.uni-potsdam.de/u/romanistik/humboldt/hin/hin23/biermann.htm (09.04.2019)

Biermann täuscht sich mächtig, dass die Prädikate „höchst überflüssig sind“. Die zu jener Zeit geschichtlich herrschenden Zustände und Verhältnisse (Stände, Leibeigenschaft usw.) haben die Herkunft und Prädikate eine lebensbestimmende Rolle gespielt, besonders für Wilhelm Humboldt, der hohe Regierungsposten strebte. Der Adel war die privilegierte und herrschende Klasse. Ohne Prädikate, d.h. ohne Adelsangehörigkeit könnte man kaum eine hohe Staatsposition kriegen, und für die normale Ausführung einer hohen Position gehört sich das Vorhandensein eines Prädikats. Die Wichtigkeit der Zugehörigkeit zum Adel bzw. des Prädikats ist aus dem Goethes Werdegang als Staatsmann ersichtlich:

„Herzog Carl August von Sachsen-Weimar-Eisenach lädt Goethe nach Weimar ein. 1776 im Juni wird Goethe gegen den Widerstand von Seiten des Adels Mitglied des Obersten Regierungsgremiums des Herzogs, dem „Conseil“ (1815 wird dies durch das Großherzogliche Staatsministerium ersetzt) und danach, um weiteren Schwierigkeiten vorzubeugen, in den Adelsstand erhoben.“

http://www.johann-wolfgang-goethe.de/ministerzeit-in-weimar/ (05.11.2014)

Es ist ersichtlich, dass das Adelsprädikat nicht „höchst überflüssig ist“, im Gegenteil, damals ist es lebenswichtig gewesen. Und in dieser Hinsicht ist Wilhelm Humboldt ein HOCHSTAPLER.

2. Goethe ist ein ausgesprochener Staatsmann, Humboldt ist eher ein Politiker, dessen Handlungen als Staatsbeamte mehr oder weniger durch gewisse Ideologie gekennzeichnet sind.

Geistegesgebiet

Alle beide beschäftigen sich auf dem Gebiet der Kunst / Kultur und Wissenschaft. Goethe ist ein hochbegabter und weltberühmter Künstler: Dichter und Schriftsteller.

Humboldt ist eine unbekannte Person. Er versucht sich auf allen möglichen Gebieten zu manifestieren, in dem er mehrere Aufsätze und Bücher sogar Gedichte und Sonetten verfasst, die eigentlich als belanglos bezeichnet werden. Zu Lebzeiten bleibt er erfolglos, nach seinem Tode werden seine Schriften auf dem Gebiet der Sprache aus politischen Gründen als hohe Theorie und Wissenschaft angenommen und er als Sprachforscher und Sprachphilosoph und seine Schriften als Sprachwissenschaft und Sprachphilosophie zwangsmäßig durchgesetzt. Eines Tages wird die Blase Wilhelm Lügebaron Humboldt  platzen, und bleibt der Hochstapler und Sprachscharlatan Wilhelm Humboldt. Goethe dagegen bleibt wie immer schon gewesen: ein Genie!

Byulbyulyan, Stepan K.. Der Sprachscharlatan Wilhelm von Humboldt. stebyul.blogspot.com

Бюлбюлян, Степан К. Езиковият шарлатанин Вилхелм фон Хумболдт. stebyul.blogspot.com