Лингвистична философия

 (из Степан К,Бюлбюлян. Мистика език философия. кн. 2. София 1994 г.  с. 35 - 41)

1. ЛИНГВИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ

1.1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНИ КУЛТУРИ

АВГУСТ ТИТЕЛН. През 1721 г., т. е. 46 години преди раждането на В. Хумболдт, 49 години преди това на Хегел и 64 години преди Я. Грим, в Дрезден (Саксония) излиза от печат преведената от английски на немски език книга на английския автор Хъмфри Придо "Стар и нов завет". В обстоен предговор (Vorrede des Uebersetzers) преводачът Август Тителн прави между другото и исторически преглед на развитието на езиците, културите и науките от Асирия до момента, в който пише предговора. С много факти и аргументи той посочва как са се развили гръцки, латински, английски и френски език. От изложеното от него по проблема, могат да се изведат принципите, които да послужат за основа на лингвистична философия, културология и наука за езика. Тук накратко ще представим неговите разсъждения и изложения, тъй като те биха отворили очите на някои от честните, но непосветени "специалисти". Същевременно изнесеното от Тителн положително ще представлява интерес и за по-широк кръг от читатели. Причините за това са следните: първо той изнася факти и явления, свързани с исторически събития, които са известни на широк кръг читатели; второ - интерес представлява начинът, по който той разглежда поставената проблематика. Той доказва, че развитието и налагането на даден език е тясно свързано с нивото на развитие на държавата, науката, философията и културата на общността-носител на съответния език; трето - неговата позиция и убеденост, че постиженията на мисълта на мъдрите хора, научните резултати и културата трябва да са общодостъпни и да служат на всички хора. Тази негова философия днес се споделя от изключително малко на брой автори, а и представителите на съвременната официална хуманитаристика застъпват становището, че техните специалности са предвидени да обслужват само малък богоизбран кръг; четвърто - това, което той е написал преди повече от 270 години може да се сравни и провери с принципите на развитие на езика и културата оттогава до днес; и пето - много неща, разкрити и посочени от него, не само звучат и днес актуално, но се вижда, че и след около 2000 години развитие на човешки общности, няма нищо ново под слънцето.

След като изразява възхищението си от книгата и нейния автор Тителн се обръща към своя превод с очакването, че първият въпрос, който ще възникне, е: "Добре ли е, че написах тази научна книга на немски език, а не на латински? Онези, които се застъпват за латинския език могат да ми приведат приблизително 4 аргумента, които биха могли да бъдат следните: Латинският превод би бил по-удачен, 1) защото латинският е езика на учените; 2) защото чрез нея по-ясно и по-лесно може да се изрази това, което се среща в научността; 3) защото тези толкова редки дълбоко научни неща, които съдържа съчетанието на Хъмфри Придо, не трябва да се правят общодостъпни; 4) защото книгата ще намери по-добър пласмент в чужди империи и страни." След това изложение Тителн, по реда на точките, отговаря на тези въпроси.

1) До момента на излизането на книгата латинският е господстващият език, което обаче не означава, че и други езици не могат да стоят наравно с него и учените да изготвят писанията си на тези езици. Тителн посочва, че езиците са отражение на "състоянието на техните империи (държави)". Издигането на държавите по изтънченост, добри традиции (нравственост), великолепие и сила води и до издигане на техните езици. По-нататък Тителн обяснява как могъщите държави налагат своя език. Като доказателство дава Асирия, която след като завладяла държавите, граничещи с нея, наложила своя език в двора и науката. По времето на цар Хиския министри в Йерусалим са разбирали сирийски толкова добре, както еврейски. По-късно гърците чрез Александър Македонски създават най-голямата империя и господство над половината свят и техният език става навсякъде мода. Той дотолкова се разпространява, че се използва в целия Ориент и Стария завет се превежда на гръцки. За това допринася и особено много философията или мъдростта, "която профитира сред гърците". "Най-галантните хора в Рим изпращат децата си там, че освен езика да учат и добри (изящни) изкуства, а който държи на себе си, или иска да спечели уважение, той има у дома си учител по език, за да може винаги да упражнява на него."

Гръцкият език дотолкова се разпространява и пуска корени, че дори след като "Римската монархия поглъща гръцката" и латинският език става много силен, на последния не му се удава да погълне гръцкия език.

Междувременно "римският език" все повече изправя глава. Това става особено с помощта на хора по времето на Цицерон, които превеждат гръцките науки и изкуства на собствения роден език (Mutter-Sprache). Постепенно с разпространяването на християнската религия става необходимо да се преведе Библията (наречена Италианската). Налага се духовници и учени от всички страни сериозно да се захванат с изучаването на латинския език. По този начин последният се закрепва все по-силно и става така, че след падането на Източната империя все повече се издига и се възприема от всички учени от почти цяла Европа. Така естествено много науки се свързват и изразяват на него и в резултат на това той става водещ. След това Тителн още веднъж изтъква, че това не пречи на други езици да се развият и изравнят с латинския. За пример посочва френския език. Според него последният се налага с "победоносното оръжие" на френския крал Людвиг. В заключение подчертава, че нито един език няма предимство пред другите. Развитието на езика е въпрос на щастие и време.

От изложеното от Тителн в тази точка можем да изведем пет основни фактора за развитието, разпространяването и налагането на даден език: а) могъществото (силата) на съответната държава, б) научното и културното развитие на тази държава, в) християнската религия и превода на Библията, г) римските патриции изпращат децата си да учат в Гърция не само език, но и философия, изкуства, науки. Така те стават проводници не само на гръцкия език и култура, но и на науката, д) за съхраняването и разпространяването на езика основна роля играе не толкова държавността, колкото науката и културата, които носи даден език. Една държава може да бъде погълната от друга, но нейният език, култура и наука се запазват ( в случая гръцкия език, философия, наука и изкуства).

Друга важна констатация на Тителн е, че нито един език няма предимство пред другите и че е само въпрос на време и условия за развитието на съответния език.

Тези фактори Тителн е подкрепил с доказателствен материал от историята, и по-специално от античното минало. Днес, 270 години след излизането на книгата, посочените фактори могат да се сравнят и проверят за тяхната истинност от гледна точка на фактите през 1993 г.

а):

- Идентично на Асирия и Александър Македонски, Русия завладява много граничещи държави и области (райони) и налага руския език и култура като официални. По-късно в рамките на СССР руският е официалният език, включително и в международните организации, създадени под неговата егида.

- Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия и др. завоюват колонии, където налагат своя език, право и култура. Тук има изобилие от доказателствен материал. Днес в Централна и Южна Америка официален език е испанският с изключение на Бразилия, където португалският е официален език.

В други бивши колонии като Индия, Алжир и Ангола, заедно с местните езици, официални са също и английски, френски, португалски езици.

В Канада, друга бивше владение на две европейски държави - Англия и Франция - английският и френският са официалните езици.

б) И днес научното и културното развитие на дадена страна определят развитието и разпространяването на нейния език. Показателен пример в това отношение е разпространяването днес на английския език, благодарение предимно на реализирания научно-технически прогрес и информационното дело с компютъризацията и програмите на английски език.

в) И днес религиите и религиозната литература, както и различните варианти на тълкуване и превод на тази литература от оригиналния език, играят важна роля в развитието на превеждания език и неговата литература.

г) И днес много младежи и девойки следват в държави и университети, които са спечелили име с високо ниво на развитие на съответната научна дисциплина.

д) В историята има много примери, в които държави са били погълнати от други държави и столетия наред са били без държавност, но езикът, благодарение на съдържащата култура, е устоял и не само се е запазил, но и е съхранил идентичността на неговите носители. Сред примерите могат да се посочат арменския и българския езици. А какво да кажем за иврид, след като по странно стечение на съдбата еврейският народ повече от едно хилядолетие няма собствена държава, но запазва своя език, култура и идентичност.

2) Едно от основните предимства на латинския е, че той звучи, т.е. нашето ухо е свикнало да възприема латинския, а не някой друг език. "Че на латински звучи всичко по-добре и може да се предаде по-ясно в действителност е дотолкова вярно, защото нашите уши са свикнали вече с изглеждащите в началото варварски думи, и следователно чрез тяхното многократно слушане са свикнали с тях." Тителн не вижда друго предимство на латинския пред другите езици. Французите са взели "всички науки и реалии", които съществуват на старите езици и са ги изразили "ясно (еднозначно, точно) и чисто" на своя език. Същото са направили и англичаните. Това означава, че те вече са развили своите езици наравно с гръцки и латински езици.

На немски език могат да се предадат и най-трудните неща. При това може да се наложи използването на термини и изкуствени думи, които трябва прилежно да се повтарят на слушателите в училищата и университетите, за да привикнат ушите им с новите думи и последните да влязат в обща употреба. Така е било и с гръцки и латински език. "Философите в Гърция ковяха постоянно нови думи, и в началото хората се стъписваха (озадачаваха) толкова много, както при нас немците всеки би се озадачил, ако среща много такава нова стока: но накрая с времето те спечелват ушите и сърцата, и с повтаряния звук в чувствата се влива накрая мнението и направената с него представа и остава там вътре."

Дори има понятия, които могат да се изразят по-добре на немски, отколкото на гръцки. За пример Тителн привежда гръцката дума manian (Wuth или Raserey).

По-нататък Тителн посочва, че на новите неща (Sachen) (понятия) трябва да се дават нови имена и дава пример как действа Епикур. Той обяснява, че ако при назоваването на нови познания няма подходяща дума за помощ трябва да се вземат нови, като се изковат по изкуствен път въз основа на фонда и словесното богатство на езика. Ако по този път се получи немного ясно и сурово название, тогава може да се премине към описание (описателен път) и с повече думи се обяснява това, което едната дума не може да направи. Но ако и по този път не се получи и разбирането се обърква повече, вместо да се изяснява, тогава не трябва да се усложняват нещата и трябва да се натурализират. По този начин всеки език ще достигне до своето съвършенство, че един вид (така да се каже) да приюти в лоното си всички дисциплини, изкуства и науки, и ако е необходимо, да ги представи.

Тук Тителн разглежда как латини и римляни са изградили латинския език, приемайки и превеждайки от гръцки науки, философия, изкуства. Той посочва, че нито една държава не би приела един чужд език да се развива за сметка на собствения й език и посочва как латинският език постепенно измества гръцкия език. Сега и немският език трябва да заеме полагащото му се място в немското кралство. Същевременно той подчертава, че това не означава изхвърлянето или неизучаването на латинския език.

От изложеното в тази точка можем да обобщим или изведем следните принципи:

а) Звученето на понятието или предмета чрез думата и слуховото привикване за чувствено и мисловно свързване на думата със съответното понятие или предмет. Думата, която идва от чуждия език заедно със съответното понятие, има предимство.

Днес това явление се наблюдава многократно в много езици, включително в немския.

б) Принципите (начинът) на назоваване на новите понятия и предмети.

Същите тези принципи важат и действат и днес.

в) Приемственост. Тителн посочва, че след развитието на гръцкия език следва развитието на латинския. Това става върху основата на гръцката култура, философия, изкуства и науки, които стават и основа за развитието на латинските език, култура и т. н.

От своя страна латинският език, култура и т. н. е основа за изграждане на френски, английски и други езици и култури.

г) Цикличност, етапност. Проследявайки развитието и разпространението на езици, култури, философия, Тителн разкрива фактически една цикличност във възникването, процъфтяването и упадъка на държави с богата култура и наука. Последните, за разлика от държавата и в известен смисъл народа, продължават своя живот и развитие макар и в други държави и народи. Тук се среща силно изразената приемственост на наука и култура, което е същевременно доказателство, че познанието, науката са международно богатство, което се ползва от всички, без разлика на раса, класа, религиозни и идеологически убеждения.

д) Преводът - инструмент (средство) за разпространяване, усвояване на науката и културата, от една страна, и от друга - за развитие на даден език.

И днес преводът не е загубил ни най-малко тази своя роля.

3). Тителн посочва, че тази книга, написана по този начин на немски език, дава възможност изнесените в нея чудесни неща да станат общодостъпни, така че "всеки един обущар и шивач да може да ги чете". Защото според Тителн "Каквото е добро (хубаво), на него трябва да се наслаждават (радват) и най-малките". По-нататък той посочва, че науката едва ли не се разнася като циркаджийско животно да бъде показвано тук и там: "Не знам защо науките и учеността (ерудицията, книжовността) трябва да се разнасят насам и натам като чудно животно в затворен сандък." Той поставя и въпроса защо да не се дава възможност и на най-обикновения човек да се радва от ползата на мъдростта, на науката.

От изложеното в тези три точки от Тителн, подкрепено и доказано с богат фактологически материал, както и от факта, че посоченото от него продължава да се повтаря и днес, може да се заключи, че процесите на развитие на човешките общности във всички възможни аспекти имат своя закономерност, че те са взаимно свързани и обусловени. Те могат дори не само да се изследват и установят, но и с голяма точност да се претеглят и въз основа на това да се направят научни прогнози. Изхождайки от изложеното, Тителн спокойно би могъл да направи прогноза поне за бъдещото развитие на немското словообразуване, както и да положи принципите на общата терминология, която се обособява като дисциплина едва 210 години след появата на неговия предговор.

Сред схващанията на Тителн прави впечатление неговото виждане за ролята на науката, което напълно съвпада с това на Айнщайн.

Ако изложеното от Тителн за езика трябва да отнесем към една от двете философии, то можем да го отнесем еднозначно към научната философия.

1.2. СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКА И КУЛТУРАТА

Историческото развитие и повтаряемостта на определени явления, както и опитът, показват, че в развитието на езика и културата на една общност са налице определени принципи и закономерности, които характеризират тяхната същност и посочват условията и предпоставките за осъществяване на такова развитие. Тук ще се постараем да обобщим най-главните:

а) В различните степени на развитие езикът играе различна роля. Развитият език по своята същност не е само средство за комуникация, но също така средство за транслация на отделни знания, науки, култури, накратко всякаква информация.

б) Културата на една езикова общност се обогатява и развива чрез и под влиянието на друга култура. В противен случай (една изолирана култура) тя остава на едно и също ниво, т.е. не отбелязва никакво или почти никакво развитие.

в) Философията и науката на една езикова общност се развиват върху основата на други предхождащи философия и наука на друга езикова общност.

г) Езикът на дадена общност се развива върху основата на езика, от който се заимства културата, философията, науките, изкуствата.

д) Езикът има свойството да бъде хранилище не просто на информация, не само на постигнатото от гения на съответната общност, а хранилище на всичко постигнато от човешкия гений.

е) От д) следва, че езикът представлява изходна точка за натрупване на знания и от там основа за нови познания. Това е една от съществените същности на езика, която кореспондира напълно с а), б), в) и г).

От горните се извежда нова група принципи:

а) Езикът е в тясна взаимовръзка и взаимодействие с всички области на интелектуалната дейност на човека.

б) Езикът е отворена и гъвкава система.

- От една страна той е отворен спрямо друг език за разширяване и усъвършенстване на своята структура и словно богатство, както и за приемане на нови информации за разпространяване сред своите потребители.

- От друга страна той е отворен към трети език за подаване на информация и развитие и евентуалното му усъвършенстване.

- Възможно е подаването на информация и развитието да протича едновременно в двете посоки.

- Възможно е също в този взаимен обмен да участвуват повече езици.

в) Натрупването на нови знания, развитието на науките и културата води до развитие и разширяване на езика.

г) Няма и не може да има "чист" език.

Езикът на една общност е дело както на това общество и на негови отделни индивиди, така и на различни други езикови общества и техни индивиди или езикът на тази общност е резултат от съвместните творчески усилия на няколко езикови общности и техните индивиди и по своята същност има интернационален характер. Като най-прост пример може да се посочи словното богатство на съвременните европейски култури, които са съставени от различни езици.

д) След изграждането и развитието на даден език неговото съществуване не зависи от съществуването на съответния народ и държава. Пример за това е латинският език, който продължава да съществува векове след разпадане на държавата и народа, носител на този език. Условие за това съществуване е наличието на азбука и на носител на информацията (плочки, папирус, кожи, хартия, микрофиши и др. п.).

Заедно с езика и благодарение на него могат да се съхранят културата и науките на даден народ и държава, дори след тяхното историческо разпадане да продължат да бъдат основа и извор за обогатяване и усъвършенстване на езици, култури, науки на народи и държави, образувани дори столетия след това разпадане.