ЕЗИКЪТ И БИБЛИЯТА

ЕЗИКЪТ И БИБЛИЯТА

Степан К. Бюлбюлян

„В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог..“ 

Евангелие от Йоана, глава 1 стр.1297

„Попът: Не гледай какво върша, а слушай какво ти говоря.“

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи."

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/21-vdyhnoviavashti-citata-na-stivyn-hoking-6080282

Хокинг не е прецизен по отношение на науките. Сред последните има дисциплини, които се базират на Библията, тоест религията, а не на наблюдения, логика и най-малко факти. Една от тези науки е тази на езика – езикознанието. В Библията, не само че липсва логика, но често се срещат и противоречия, включително и заклеймявания днес „език на омразата“. Всички те изразени чрез „Божието слово“.

Що е език?

Най - общо казано, средство за общуване. Чрез него се изразява някаква мисъл, учение, философия, идеология, религия и т.н. Следователно, езикът е форма за изразяване на определена мисъл, а мисълта е съдържание. И езикът колкото и да е свързан с мисълта, не е единственият начин за изразяване на мисленето на човека. Други средства или форми на изразяване на определена човешка мисъл са музиката и нотите, рисуването с четки и бои, математиката с формули и др., като определяща винаги е мисълта. Това особено ясно е изразено при превод от един език на друг. Не се превежда езикът, превежда се едно определено съдържание от един на друг език. Например, един роман или какъвто и да е писмен труд, може да се преведе на един или много езици, съдържанието остава непроменено, променя се само езикът, формата на изразяване на определено съдържание, което е резултат на мисловен процес на човека.

Езикът като средство за общуване/комуникация.

За да има комуникация необходимо е думата като основен елемент на езика да има установено значение/съдържание/ като по този начин се осигурява съвпадение между думата и значението/съдържанието/, което то носи. И съединените думи в изречения, посредством значението/съдържанието/, което носят, изразяват една определена мисъл.

И за да се получи комуникация между формата, тоест езика, и мисълта, тоест съдържанието, трябва да има съвпадение. Такова несъвпадение, по-точно противоречие се среща не рядко в Библията. Според евангелието от Матея, Исус Христос е син на еврейския бог Йахве, появил се на света след активното съдействие на Светия Дух, в който се преобразил Бог, за да оплоди Дева Мария. Така в християнската религия и църква възниква Триединството или Триединението между Бог, Бог -Син и Светия Дух. Триединство е сложна дума, състояща се от думите три и единство, тоест единство между трима. Думата единство означава:

„1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.“ http://rechnik.info/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE (22.11.2019 г.)

Между еврейския бог Яхве(Йехова) и Исус Христос няма сходство или единство на възгледите. Те по-скоро са противоположни:

Йехова:

„12. Ако чуеш за някой от градовете ти, който Господ, Бог твой, ти дава за живеене, 13. че са се появили нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки :„хайде да служим на други богове, които вие не познавате“. 14. ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе, 15. погуби жителите на оня град с отрието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча;“  (Пета книга Мойсеева, гл. 13, стр. 212)

„21. Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати."

(Пета книга Моисеева, гл. 19, с. 219)

Исус Христос:

„38. Слушали сте, че бе казано „око за око, зъб за зъб“. 39. Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“

„43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си. 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.“ Евангелие от Матея гл. 5 с. 1200

Видно е, че Йехова и Исус Христос са носители не само на различни, но и на противоположни, несъвместими схващания, ценности и философия, тоест между тях не съществува единство или единение. Това обстоятелство разкрива също, че между слово и значение няма съвпадение или единение, между говореното и значението или действието няма съвпадане. „Не гледай какво върша, а какво ти говоря.“ Съзнателно или несъзнателно това е акт на заблуда.

Езикът и мисълта могат да се сравнят със стока и нейната опаковка. Както една красива, мамеща опаковка продава една калпава стока, така и езикът прокарва идеи, учения, идеологии, които водят до катастрофи. Чрез езика определени среди завладяват и управляват мисълта на хората. Историята изобилства със такива случаи. 

          Езикознание – наука за езика.

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи." Хоукинг

Философията на властващото днес по света езикознание е философията и науката за езика на Вилхелм Хумболт, която не само че се основава на религията, но не е и резултат от наблюдения. Макар че той сам е бил, привърженик на метода наблюдение, в основният си труд разглежда почти всички известни по негово време езици и култури от Япония на изток до индианските езици в Америка, без да е напускал пределите на Европа, без лично да е прочел и ред на тези езици. В съответствие с тезата на немската философия, че формата определя съдържанието, Хумболт значително надценява ролята на езика и твърди, че езикът и мисълта са неразривно свързани и че езикът определя мисленето. Неговата езикова философия се разминава дори с немския език.(вж. 2)

В заключение: между съдържанието/значението на думата наука и съвременното езикознание няма съвпадение, по скоро има разминаване. Въпреки това, то се проповядва в университетите по света като наука без алтернатива, без да се допуска някакво противоречие. Сиреч, самообявилите се за езиковедки и езиковеди, професорки и професори, напълно в духа на българските попове, пеят в хор:

„Не гледайте какво върша, а какво ви говоря.“

и използват езика и езикознанието за постигане и отстояване на религиозно-политическа власт от определени среди.

1. Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Вехтия и Новия завет. Издава Св. Синод на Българската Църква. София 1992 г.

2. Бюлбюлян, С. Немският език и лингвистичната германистика. Издава Софита-Прес - фирма Софита. София, 1990 г.