ÜBER DEN ANTISEMITISMUS, TOLERANZ UND HASSSPRACHE

ÜBER DEN ANTISEMITISMUS, TOLERANZ

UND

HASSSPRACHE

Stepan K. Byulbyulyan

Seit gewisser Zeit wird die Sprache immer stärker als politische Waffe zur Verteidigung einer durch etablierten Parteien durchgesetzten Philosophie bzw. Ideologie verwendet. Sehr oft verwendete Wörter sind Diskriminieren, Rassismus, Nazismus, Toleranz; besonders gefährlich klingen Menschenhass und die Bildungen mit Semit: Antisemit, Antisemitismus und antisemitisch; immer öfters ist die Rede von Hasssprache, wobei gesetzliche Maßnahmen gegen die Hasssprache und Antisemitismus ergriffen werden .

Laut Duden bedeutet das Wort Semit:

"Angehöriger einer sprachlichen und anthropologisch verwandten Gruppe von Völkern besonders in Vorderasien und Nordafrika"

Antisemit:

„jemand, der antisemitisch eingestellt ist; Gegner des Judentums"

„Antisemitismus“:

"a) Abneigung oder Feindschaft gegenüber den Juden;
b) [politische] Bewegung mit ausgeprägt antisemitischen Tendenzen.“

und „antisemitisch“:

„feindlich gegenüber den Juden [eingestellt], gegen das Judentum gerichtet:
antisemitische Äußerungen.“

In den letzten drei Wortbildungen ist ein Bedeutungswandel des Wortes Semit zu verzeichnen. Die Bedeutung dieser drei Wörter ist also etwas gegen Juden und Judentum und die richtige Bezeichnung wäre Antijudaist bzw. Antijudaismus wie z.B. Antichrist und nicht eine Wortbildung mit „Semit“. Und es ist etwas ganz Normales für nicht Juden Antijudaist oder Antijudaismus zu sein. Grund dafür ist der Judaismus und seine Schöpfer. 

Über die jüdischen Propheten Russel schreibt:

„Die Vorstellung, dass alle Religionen bis auf eine schlecht seien und dass der Herr den Götzendienst bestrafe, war augenscheinlich eine Erfindung dieser Propheten. Die Propheten waren im allgemeinen fanatische Nationalisten und sehnten den Tag herbei, an dem der Herr die Heiden völlig vernichten würde.“ (Bertrand Russel, S. 326)

Natürlich werde ich als Nichtjude etwas gegen diese „fanatischen Nationalisten“, die sich nach der Vernichtung der Nichtjuden d.h. auch meiner Vernichtung sehnen, haben.

Dieser Hass ist auch in der Tora oder Fünf Bücher Moses, das Fundament des Judaismus, zu treffen, und nach Chouraqui müssen sich die Juden freiwillig der Herrschaft der Tora unterwerfen. Und in der Tora geht es gnadenlos und blutig her. Ein unter den vielen Beispielen lautet:

„„Da nun Mose sah, daß das Volk zuchtlos geworden war (denn Aaron hatte sie zuchtlos gemacht, zum Geschwätz bei ihren Widersachern), 26 trat er an das Tor des Lagers und sprach : Her zu mir, wer dem Herrn angehört ! Da sammelten sich zu ihm alle Kinder Levi. 27 Und er sprach zu ihnen : So spricht der Herr, der Gott Israels : Gürte ein jeglicher sein Schwert um seine Lenden und durchgehet hin und zurück von einem Tor zum andern das Lager, und erwürge ein jeglicher seinen Bruder, Freund und Nächsten. 28 Die Kinder Levi taten, wie ihnen Mose gesagt hatte ; und fielen des Tages vom Volk dreitausend Mann.“ /S. 190/ http://www.gasl.org/refbib/Bibel_Luther_1912.pdf  

Das dürfte Toleranz nach jüdischer Art sein

Menschenhass und Hasssprache ist in der Tora, der jüdischen Religion, gang und gäbe:

„5. Mose 7

1 Wenn dich der Herr, dein Gott, in das Land bringt, darein du

kommen wirst, es einzunehmen, und ausgerottet viele Völker vor

dir her, die Hethiter, Girgasiter, Amoriter, Kanaaniter, Pheresiter,

Heviter und Jebusiter, sieben Völker, die größer und stärker sind

denn du,

2 und wenn sie der Herr, dein Gott, vor dir dahingibt, daß du sie

schlägst, so sollt ihr sie verbannen, daß du keinen Bund mit ihnen

machest noch ihnen Gunst erzeigest.

3 Und sollst dich mit ihnen nicht befreunden : eure Töchter sollt ihr

nicht geben ihren Söhnen, und ihre Töchter sollt ihr nicht nehmen

euren Söhnen.

4 Denn sie werden eure Söhne mir abfällig machen, daß sie andern

Göttern dienen ; so wird dann des Herrn Zorn ergrimmen über

euch und euch bald vertilgen.

5 Sondern also sollt ihr mit ihnen tun : ihre Altäre sollt ihr zerreißen,

ihre Säulen zerbrechen, ihre Haine abhauen und ihre Götzen mit

Feuer verbrennen.“ S. 388

16 Du wirst alle Völker verzehren, die der Herr, dein Gott, dir geben

wird. Du sollst ihrer nicht schonen und ihren Göttern nicht

dienen ; denn das würde dir ein Strick sein.“ S.389

Und zum Schluss über das Wort und Bedeutung Toleranz:
"Duldsamkeit: keine, null Toleranz an den Tag legen;
Toleranz gegenüber jemandem/gegen jemanden üben, zeigen." (Duden)

Toleranz gegen „fanatischen Nationalisten“ funktioniert nicht, die Geschichte ist ein Nachweis dafür. Ein krasses Beispiel in dieser Richtung sind die europäischen Staaten, besonders stark ist in der EU geprägt, wo nationale Staate geprangert werden. Die Völker verlieren allmählich ihr Nationalgefühl, und verwandeln sich in eine Masse ohne Wurzel und Identität. Diese Entwicklung als Zufall zu betrachten und zu bezeichnen, wäre es zu naiv. Und für diese Entwicklung hat die Sprache der Lüge und Propaganda Außerordentliches geleistet. Das ist aber ein anderes Thema.

1. Duden ‒ Deutsches Universalwörterbuch, 8. Aufl. Berlin 2015
2. Russel, B. Philosophie des Abendlandes. Limitierte Sonderausgabe für Parklandverlag, Köln 2003. 6. Auflage
3. http://www.gasl.org/refbib/Bibel_Luther_1912.pdf  (21.03.2019)

POLITISCHER BEDEUTUNGSWANDEL ODER ÜBER DEN POLITISCH KORREKTEN BETRUG UND DEN POLITISCH KORREKTEN FASCHISMUS

POLITISCHER BEDEUTUNGSWANDEL

ODER

ÜBER DEN POLITISCH KORREKTEN BETRUG

UND

DEN POLITISCH KORREKTEN FASCHISMUS

Stepan K. Byulbyulyan

Bekanntlich besteht das Wort aus zwei Komponenten: Wortform und Wortbedeutung, Es kommt oft vor, dass eine Wortform eine neue Bedeutung kriegt, aber es gibt auch Fälle, wo die Bedeutung geändert wird. In der Sprachwissenschaft wird dies als Bedeutungswandel bezeichnet.

Besonders oft trifft man den Bedeutungswandel in der Politik. So z.B. christlich in der Wortgruppe Christlich Demokratische Union beinhaltet nicht mehr nur christliche Werte. Mitglieder dieser Partei sind Christen, Islamisten und Juden. Das sind Vertreter drei unterschiedlicher Kulturen mit verschiendenen, oft unvereinbaren Werten. Sie erlassen Gesetze, die zur Umkehrung der christlichen Werte führen. Also die richtige Wortform dieser Union durfte MKU – MultikultiUnion lauten. Sonst wäre die Bestimmung christlich nicht korrekt und ein echter Betrug den Wählern gegenüber. Für die Politiker sind solche Betrüge augenscheinlich akzeptabel, wenn sie dank dieser Betrüge ihre Machtpositionen behaupten.

Ein Bedeutungswandel erfährt auch das Wort Demokratie. Eine der wichtigsten Merkmale der Demokratie ist die Freihet, auch die Meinungsfreiheit. Historisch ist die Meinungsfreiheit in Deutschland eine Mangelware, genauso wie die Tatsachen und die Wahrheit. Behagel stellt fest, dass das Berufen auf Tatsachen in Verruf geraten ist. (Behagel, O., S. VII). Dazu ist der Judaismus die Grundlage der deutschen Philosophie und Sprachwissenschaft (Бюлбюлян, С.К.) Das Kernstück des Judaismus ist Tora. Шураки stellt fest:

„...der Jude muss sich freiwillig und blindlings Tora untertan machen...“ (S. 61).

Das Wort Demokratie wird sehr oft durch Frau Merkel verwendet. Für sie gehe es einzig und allein für die Demokratie. Sie aber mit ihrer Union und den etablierten Parteien in Deutschland führen eine ausgeprägte projüdische Politik: Entnationalisierung der europöischen Nationalstaaten, Auflösen herkömlicher Kultur d.h. Vernichtung der christlichen Wurzeln der europäischen Staaten, Schaffung einer völlig neuer jüdischorientierter Kultur usw.. Diese Politik wird von Merkel un Co als einzig demokratisch bezeichnet, und alles, was dieser Politik widerspricht, wird als Antisemitismus, Menschenfeindlichkeit, Nazismus, Faschismus usw. geprangert, verpönt und verfolgt. Es gibt also keine Meinungsfreiheit, es wird zwangsmäßig Untertänigkeit verlangt und durchgesetzt. Das ist Merkels und Co Demokratie. Genauso wie in den Zeiten vor Hitler, während Hitlers Zeit und auch Merkels Zeiten.

Hitler führte Deutschland und Europa in eine materielle Katastrophe, und Merkel, die „mächtigste Frau der Welt“, führte Deutschland und Europa in die geistige Katastrophe. Dabei spielt die Sprache eine gewisse Rolle. Leider wird diese Tatsache unterschätzt.

Бюлбюлян, С.К. ГЬОТЕ И НЕМСКАТА ФИЛОСОФИЯ

Публикувано в "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140

und: stebyoul.blogspot.com

Шураки, А. Еврейската мисъл. Панорама, 1994 г.

BEHAGEL, O.. Geschichte der Deutschen Sprache. Berlin und Leipzig, 1928.

ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Манипулирането на библейските текстове не е от вчера

ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Публикувано във в-к Труд, 22 юни 1997 г.

Степан К. Бюлбюлян

Манипулацията е един от най-важните инструменти на властта за управление на човешкото съзнание, мислене и поведение. Още от най-древни времена са известни манипулациите с Библията. Те не спират и до днес. Тези намеси, изопачаващи текстове от Светото писание, са от религиозно до политическо естество и преследват съответни цели и интереси. За типична манипулация от политически характер може да се приеме установеният и разгледан по-долу драстичен случай.

В "БИБЛИЯ СИРЕЧ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ", издава Св. Синод на Българската църква, София 1992 г. (не е посочен преводач и редактор) във втора книга ЦАРСТВА, гл. 12:31 от книги на Вехтия завет четем:

" А народа, който бе в него (царския град - бел. С.Б.), изведе и го пре­кара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се вьрна с целия народ в Иерусалим."

В немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN TESTAMENTS", превод и нова преработка от D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin (Евангелско централно библиейско общество в Берлин), издание само за ГДР с любезното съгласие на Wurtt. Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов печат, Народна печатница Цвикау четем дословно:

Преводът на горния текст на български език гласи:

"31. Населението, което се намираше там, той нареди да го отведат и го назначи на крепостна работа при железните триони и зъбци и железните клинове, и нареди да работи на пещите за печене на тухли. Така той постъпи с всички градове на амонитите. След това с цялата войска Давид се върна в Иерусалим."

Както се вижда има огромна разлика в съдържанието на един и същи текст, постигната само чрез три думи: в цитираната българска Библия завоевателят насича и хвърля в пещта населението на поробения от евреите на Давид град, а в цитираната немска Библия напротив - завоевaтeлят назначава поробеното население да работи на същите инструменти, които в първия случай ги е използвал, за да ги умъртви.

Явно тук не може да става въпрос за неволна преводаческа или редакторска грешка, манипулирано е съвсем съзнателно и целенасочено.

Същият Вюртенбергски Библейски Институт - Щутгарт, дал правото за издаване на въпросната Библия в ГДР, е издал преди Втората световна война (за съжаление не е посочена годината) "Die Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers", в която посоченият текст отговаря и на оригиналната Библия на Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена и горепосочената. Препечатка на Мартин-Лутеровата Библия е направена в Лайпциг през 1983 г. в издателството на Philipp Reclam jun.

Спорният текст и в двете немски издания (оригиналното на Мартин Лутер и изданието по превода на Мартин Лутер) отговаря напълно по съдържание на цитирания пасаж от споменатата българска Библия: победеното население на градовете бива насечено и хвърлено (изгорено) в пещи за печене на тухли.

Трудно, но е възможно да се предположи кой е извършил тази манипулация, т.е. фалшификация: немец или евреин. И единият и другият имат причина, а тя е твърде очебийна. Но това не са убийствата и палежите, които смущават, защото Старият завет е изпълнен с такива ужасии - грабежи, изнасилвания, завладяване и палежи на градове, убийства и избиване на жени, деца и старци. Смущаващото за немци и евреи тук е изразът "хвърля (изгаря) в пещи за печене на тухли". Германецът прави асоциация с изгорените в немските пещи евреи, а евреинът - с факта, че близо 2900 години преди Хитлер, изгорил толкова много невинни евреи, тяхната легенда и идол Давид с други свои едноверци е използвал пещите за унищожаване на голям брой също невинни хора.

Идентична манипулация на този текст от Библията се среща и на английски език в едно американско издание: The Student Bible. Notes by Philip Yancey and Time Stafford. New International Version, Zondervan Publishing House, Grands Rapids, Michigan, 1986. В него е избегнато дори и споменаването на думата “пещ”, която е заменена от израза “производство на тухли”. И за да се осигурят от евентуални критики преводачите, редакторите или издателите на тази Библия в бележка под черта се “осигуряват” със забележката: “The meaning of the Hebrew for this clause is uncertain – “Значението на това изречение на еврейски е неясно””.

Съдържанието на цитирания по-горе текст от Стария завет подбужда към размисъл и въпроси и би трябвало да смущава и много хора. Ще повдигнем само един въпрос: как може евреите и други народи десетилетия наред да напомнят за ужаса на немските пещи, а неевреите да приемат еврейските пещи и другите безчинства в т.нар. Свята книга за нормално и да ги обявяват за религия? И какви са духовните, моралните и материалните последици от това?

Не е ли вече време престъпните лъжепророци – теолози, философи, политолози, социолози, културолози и тем подобни - да бъдат разобличени заради манипулациите, представящи пещологията им за философия, идеология, политика, наука, култура? А същата тази пещология не е ли основа за образованието и възпитанието на поколенията? Кога ще дойде времето виновните за изопаченията в Библията да поемат и част от отговорността за раждането на управляващи фигури поне от съвременността като Хитлер, Сталин, Мусолини, които превърнаха пещологията от невинна гимнастика за ума в ужасяваща държавна политика и практика.

ОТНОСНО ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, ТОЛЕРАНТНОСТТА И АНТИСЕМИТИЗМА

ОТНОСНО ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, ТОЛЕРАНТНОСТТА И АНТИСЕМИТИЗМА

Степан К. Бюлбюлян 

Езикът по принцип се използва за промиване на мозъци и манипулиране мисленето на хората. В последно време той все по-силно се използва като политическо оръжие за защитаване на една наложена от етаблираните партии философия и идеология. Много често използвани думи или епитети са дискриминация, расизъм, нацизъм, фашизъм, толерантност; особено опасно звучат обвинения в антисемит или анмтисемитизъм; все по-често се срещат обвинения в езика на омразата, като се взимат дори административни респ. законодателни мерки във връзка с горните думи и изрази. Модерен е и термина "фалшиви новини".

В стремежа си да запазят завоюваните властови позиции

определени политици и заинтересовани среди заплашват опонентите си, хвърляйки в пространството споменатите по-горе думи и изрази, без да се дават дефиниции или елементарни обяснения за значението на тези езикови средства, и още по-малко за тяхната взаимосвързаност. Затова считам за необходимо, да разгледам по-долу някои от тях. 

Според http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/ словообразуването „антисемитизъм“ означава „Враждебно отношение спрямо евреите“. Не е ясно, защо в случая под думата „семити“ се подразбират само евреите. Семити са и много други народи и племена, които не изповядват юдаизма, тоест еврейската религия. Тук правилните словообразувания са антиевреи, антиюдаист, антиюдаизъм, така, както има и думата/понятието антихрист. 

Известно е, че фундаментът на еврейската религия, юдаизма, е Тора (Петте книги на Моисей). За нея Шураки посочва: 

“...евреинът трябва доброволно и сляпо да се подчини на игото на Тората, ...” (Шураки, с. 61) 

Това е лесно обяснимо: Тора обещава на евреите световно господство и всички благинки на света: 

“10. Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи градове, които ти не си градил, 11. и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,“ (Библия, с. 204: гл. 6)

Омразата не е чужда на евреите. Английският философ Ръсел посочва: 

“Очевидно именно тези пророци са достигнали до идеята, че всички религии освен една-единствена са порочни. Пророците като цяло са били националисти и с нетърпение са чакали деня, когато Господ ще изтреби неевреите-езичници.” (с. 19) 

Тази омраза и нетърпимост се среща и в Тора (Петте книги на Моисей), където действията се развиват безмилостно и брутално и съвсем не по проповядвания днес от "етаблишмънта" принципи на демократичност, толерантност, права на човека, интеграция и други приспиващи вниманието на нормалните хора красиви думи и термини. Ето един от многото примери: 

“26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове. 27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. 28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.” (Библия, с. 97)

Това ще да е толерантност по еврейски.

Тора, еврейската религия или юдаизма, е изпълнена с омраза и злоба срещу неевреите, изразени разбира се не с езика на любовта: 

“Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, евейци и иевусейци, - седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе, 

2. и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади; 

3. и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си; 

4. защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби. 

5. Но постъпете с тях тъй: жертвениците им разрушете, стълбовете им разбийте и дъбравите им изсечете и истуканите (на боговете) им с огън изгорете” (Библия, с. 204, гл. 7)

Това пък може да се определи като толерантност и интеграция по еврейски. 

Фалшиви новини, това е езикът на лъжата, който създава фалшивите новини. Както има фалшиви новини, така има и фалшива демокрация и фалшиви науки. По принцип двете основни характеристики на демокрацията са равенство и свобода, особено свобода на духовността – мисълта, словото, печата. „Западната демокрация“ днес, изградена на основата на юдаизма, не отговаря на тези два принципа. Там няма равнопоставеност. Така например деянията на евреите и техният бог се представят и налагат като религия и единствена истина.  За същите деяния, вършени от неевреи, се заклеймяват като нацизъм, расизъм и фашизъм. Няма и свобода на мисълта и няма свобода на словото и печата. Нещо повече, те както и обективната истина се преследват административно и законодателно. Всичко това ще да е демокрация по еврейски, демокрацията, която днес управлява Европа, и е обявена от етаблирани политически партии за "висша форма" на демокрация, която нямала алтернатива. Налага ни се една духовна диктатура на юдаизма от типа на немския нацизъм и фашизъм и съветския комунизъм, които впрочем са производни на юдаизма:

“’Ленин’, каза малкият комунист, ‘в том първи Ленин се изказва срещу прилагането на грубо насилие. Оръжията са примитивното средство на властта на капитализма. На тяхно място Ленин залага завладяването да става чрез духовно проникване.’”

(Из "Memoiren eines mittelmäßigen Schülers". Alexander Spoerl. Превод: С. Б.)

Този процес на „духовно проникване“ на юдаизма продължава много векове наред, и е проследим.(2) В него на езика е отдадена особена роля като основен инструмент за завладяване и управляване чувствата,  мисленето, ценностите и поведението на хората за целите на определени интереси. За тази задача на езика е създадена и съответната философия и наука, които да обслужват интересите на този определен кръг, и разбира се тази "наука" няма нищо общо с езика, с който си служат хората, и резултатът е една фалшива философия и фалшива наука на езика. Тя е инструмент за промиване на мозъци и манипулиране мисленето на студентите с всички последици от това - духовно проникване, промяна на ценности и загуба на национална духовна идентичност и заладяване на държавата отвътре без да гръмне пушка!

ЛИТЕРАТУРА 

1. БИБЛИЯ сиреч книгите на свещеното писание на вехтия и новия завет. Издава св. Синод на българската църква. София 1992 

2. Бюлбюлян, Степан. Гьоте и немската философия. 

в:

Гьоте: Фауст. Нови интерпретации. Издателство "ПИК" Велико Търново. 2005 г.

и

stebyul.blogspot.com

3. Ръсел, Бъртранд. История на западната философия. Том 2, И.К. Христо Ботев, София 1995. 

4. Шураки, Андре. Еврейската мисъл. Панорама, 1994.

СВЕЩЕНИК И ПОЛИТИК

ИЛИ ЗА ДВУЛИЧИЕТО

Степан К. Бюлбюлян

Свещеникът казал: "Не гледай какво правя, а слушай, какво ти говоря."

Политикът казва: Не чети закона, а слушай и изпълнявай, какво ти нареждам, тоест създава закони, които сам не ги спазва.Справка законът за свободата на словото, правата на човека и т.н. и т.н.

"Какъвто учителят, такива и учениците"


Двуличието е основна характерна черта на свещеници и политици, залегнала в тяхната обща цел: завладяването умовете и мисленето на хората и поставянето им под свой контрол, обяснявайки им, че всичко това е единствено в името на грижата за хората. За целта свещеникът се позовава на така наречена религия, политикът – на една идеология. Чрез религията и идеологията свещеници и политици промиват мозъците на хората и манипулират начина им на мислене и налагат ценности и начин на живот, който служи на интересите на свещеника и политика, а не на хората или народа.  Узаконена измама, за която никой не носи отговорност, положение, залегнало в Петте книги на Моисей (Тора) - юдаизма, майката, както се казва,  на християнската религия, и основа на немската философия и идеология на съвременните политически партии и политици. 

БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНА ИДЕНТИЧНОСТ В ПЕРИОДА ОТ БОРИС I ДО НАШИ ДНИ (1)

Степан К. Бюлбюлян

С налагането на християнството от Борис I, България преминава от езичеството към християнството в неговата форма „източно православие”. Започва изграждането на една нова духовна идентичност, като се запазват и интегрират определени обичаи на езичеството. За изграждането, развитието и запазването на българската духовна идентичност с нейните ценности до Освобождението от турско робство допринасят голям брой български духовни лица и поборници. Да отбележа само някои от плеядата: Братята Просветители и техни ученици,Черноризец Храбър, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Добри Чинтулов, Райна Княгиня, Иван Вазов и мн. др.  Съществена роля изиграват читалищата и килийното училище.

След Освобождението от турско робство започва пълзящо разграждане на българската ценностна система, оттам и на идентичността. Затова спомага немската философия и „немското културно наследство” в лицето на Хегел, Маркс, Ницше, В.Хумболт и др., наложено като наука в университетите по света с активното сътрудничество и участие на еврейски хуманитаристи. Обяснението е логично: немската философия и култура по същество са еврейска мисъл или юдаизъм:

 (1)  За тях немският историк Момзен посочва: “В древния свят еврейството е силен фермент на космополитизма и националното разграждане и затова е уместен член в империята на цезарите с тяхната космополитична държава, в която нацията е заместена от човечеството.” (2). Днес вече съвсем ясно се наблюдава този процес в света, по-точно Европа и България. Видни представители на еврейската общност в България  открито изразяват своето отрицателно отношение към  православието, Ботев, Левски и др. видни български представители на българската национална духовност, както и срещу патриотичното възпитание на подрастващите. От ЕС се налага и води политика на денациоализация и създаване на единна Европа без националности и граници. Проявата на защита на национални ценности и национална идентичност и национална държава се обругава с клишетата популизъм, национализъм или нацизъм, фашизъм, без да се дефинират, какво означават тези думи. Кой и кога обяви и се прие, че защитата на националната идентичност и държавност е нацизъм или фашизъм?

 С тоталното налагане и канонизиране на немската философия в университетите се манипулира начина на мислене на подрастващите, признава се и узаконява духовното превъзходство и безпогрешност на евреи и немци, и на българския народ се надява хомотът на духовно робство с всички последици от това: загуба на българската ценностна система и национална идентичност, духовна и културна криза, срив на образователната система и възпитанието на подрастващите, довели България до ръба на оцеляване като народ и държава.(4)

(1) изнесен на дискусия, организирана на 2.3.2017 г., Враца, от 

Регионален исторически музей - град Враца

Регионална библиотека „Христо Ботев” – град Враца

Държавен архив – град Враца

НЧ „Развитие - 1869” – град Враца

НЧ „Фар 1930” – с. Паволче община Враца

посветена на 3 март – Ден на Освобождението на България

на тема

„Българската духовност и българската национална идентичност”

(2) Степан К. Бюлбюлян. Гьоте и немската философия. Сборник „Гьоте: Фауст. Нови интерпретации” с. 121 - 140 и в: stebyul.blogspot.com 

(3) цитатът у Карл Кауцки . Произход на християнството. 1995: 285
(4) повече по темата вж. Степан К. Бюлбюлян. Двете картини на света. Пътят към властта и катастрофата. ИК С.К.Бюлбюлян. София 1996 г.

                                                                   

ВИЛХЕЛМ фон ХУМБОЛДТ. ХУМБОЛДИАДА

ВИЛХЕЛМ фон ХУМБОЛДТ. ХУМБОЛДИАДА

Степан К. Бюлбюлян

„Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава”

(народна поговорка)

Във „Wilhelm von Humboldt, Jacob Grimm, August Schleicher. Ein Vergleich ihrer Sprachauffassungen. (Diss.), Winterthur, 1958.” авторката Beneš, B. цитира една констатация на Howald (Ховалд) за Хумболдт:

“Основно неговата философия за езика все пак е и си остава една глава от неговата вътрешна биография. Поради това идеите му не са задължителни за други; те нито могат да се докажат, нито опровергаят. Те изискват вяра. Затова е ясно, че езиковата философия на Хумболдт всъщност няма никакви последици, никакво продуктивно продължение (...), тя стои изолирана и безрезултатна.” (Benes, S. 34).

Тази констатация на Ховалд е изключително интересна, защото не само дава представа за същността на философията на Хумболдт, но и подбужда към размисли и разкриване на едно световно явление в хуманитаристиката, което по странен начин остава незабелязано или не му се обръща необходимото внимание. А това явление е очевадно – наричам го ХУМБОЛДИАДА.

1. От констатацията се вижда, че Ховалд не приема Хумболтовата философия за езика за функционална. Трябва да допълня , че тази „глава от неговата вътрешна биография” е тясно свързана с неговата външна биография и патологичната му амбиция за външна изява, показност и признаване.

2. Второто твърдение, че „идеите му не са задължителни” не отговаря на действителните факти. Напротив, те са наложени като единствено верни и научни и са превърнали хуманитаристиката в тоталитарна институция.

3. Третото твърдение: „те нито могат да се докажат, нито опровергаят”. И тук Ховалд не е съвсем прав. Много от идеите на Хумболдт  са възникнали от мистични видения и нацистки стремежи и са изградени посредством шарлатански методи на изследване, които много лесно се опровергават. Нещо повече, Хумболдт развива идеите си върху основата на изследване на 100 езика! Кой научен изследовател може да познава толкова езици?! Друг е въпросът защо така наречените учени вярват в „божествените” способности на Хумболдт и не виждат или не искат да видят и признаят една очевидна измама или шарлатанство?

4. Четвъртото твърдение на Ховалд, „че езиковата философия на Хумболдт всъщност няма никакви последици, никакво продуктивно продължение (...), тя стои изолирана и безрезултатна” е изключително интересно, защото той: А) формално греши, но Б) по същество е прав.

А) ФОРМАЛНО

Изолирана. Философията на Хумболдт не е изолирана, нещо повече, тя е насилствено наложена и властваща. Не се допуска избор или инакомислие, фактите и обективната истина биват преследвани. Има и много последици, макар и изключително отрицателни.

Непродуктивна. Формално философията на Хумболдт не само че не е непродуктивна, а напротив, дори е свръхпродуктивна и днес. През десетилетията след неговата смърт се наблюдават неистови, безкритични и безпринципни хвалебствия на личността Вилхелм фон Хумболдт и неговите идеи. Безчетен брой хуманитарист(к)и, учен(к) и го обожествяват и, позовавайки се на неговите идеи и философия, пишат статии, книги, докторантури, доцентури, професури.  Нещо повече, изграждат теории и дори „науки”: например, авторите на „лингвокултурологията” се позовават именно на Вилхелм фон Хумболт. Освен това, едни го обявяват за създател на съпоставителното езикознание, друг пък за „основоположник на общото езикознание”. Разиграва се истинска ХУМБОЛДИАДА.

Безрезултатна. Логично хумболдиадата ражда подобия на патрона си – учен(к)и-шарлатан(к)и или хуманитарист(к)и-шарлатан(к)и, които напълно отговарят на названието ХУМБОЛДОЛОЗИ / ХУМБОЛДОЛОЖКИ и резултатът от научната им дейност е все още необявената нова наука ХУМБОЛДОЛОГИЯ. Тя вече е наложена като единствена наука в университети и изследователски институции. И ако не се „спука балонът“, може да се очаква и откриването на факултет или университет по ХУМБОЛДОЛОГИЯ със съответни факултети, катедри и специалности от всички области на човешкото знание, по които (а те никак не са малко) Вилхелм фон Хумболдт е изказвал становище, „компетентно” е излагал идеи и мисли, писал е и е развивал теории, философии, науки и т.н.  Днес сме свидетели на широко утвърдените квалификации на Хумболдт, които продължават да се разпространяват от неговите последователи:

Хумболдт – либерал и философ или теоретик на държавата

Хумболдт – полиглот (100 езика) и преводач

Хумболдт –полиглот (100 езика) и създател на съпоставителното езикознание

Хумболдт – полиглот (100 езика) и езиков изследовател и езиковед.

Хумболдт – създател на общото езикознание

Хумболдт – полиглот (100 езика) и езиков философ.

Хумболдт – създател на философия на езика

Хумболдт – педагог и реформатор

Хумболдт – антрополог и народопсихолог

Хумболдт - поет

Хумболдт – културолог и още мн. мн. др.

И от многото занимания не му останало време да завърши някакво висше образование, макар че е слушал лекции в  няколко университета.

Б) ПО СЪЩЕСТВО

Изолираност. Хуманитаристиката като цяло, и философията в частност, са в пълна изолация от обществото. Отдавна подготовката на кадри в университетите не отговаря на нуждите на живота, те са останали много далече от интересите на обществото.

Продуктивност. Идеи на писателя-фантаст Жул Верн днес са реализирани, за разлика от „високо теоретичните” и „научните” идеи на държавника,  либерала, педагога, реформатора, езиковеда, философа и т.н. Вилхелм фон Хумболдт . В реалния живот философията на Хумболдт не е функционална, няма никаква полза от нея,  тя е с нула продуктивност. Дори справочници  за немския език, написани на базата на неговата философия и теория, се разминават с живия немски език и водят до заблуждения.

Резултат. Резултатът от философията на Хумболдт е катастрофален, защото вкара хуманитаристиката в задънена улица, в блато, от което няма излизане с колата марка „Вилхелм фон Хумболдт“.

Дори се оказа, че той неправомерно е използвал аристократичния предикат фон пред фамилното си име. Хумболдт не е бил никакъв барон или аристократ, а се самопричислил към тях и най-вероятно е имал и определени облаги. Явно слабостта му да се представя за нещо, което в действителност не е, го води към шарлатанство и измама, които формира като своя основна черта. От  Вилхелм Хумболдт и  неговата хумболдология тя логично се предава и на последователите му хумболдолози и хумболдоложки!

„Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава”

(народна поговорка) 

Следва…