БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНА ИДЕНТИЧНОСТ В ПЕРИОДА ОТ БОРИС I ДО НАШИ ДНИ (1)

Степан К. Бюлбюлян

С налагането на християнството от Борис I, България преминава от езичеството към християнството в неговата форма „източно православие”. Започва изграждането на една нова духовна идентичност, като се запазват и интегрират определени обичаи на езичеството. За изграждането, развитието и запазването на българската духовна идентичност с нейните ценности до Освобождението от турско робство допринасят голям брой български духовни лица и поборници. Да отбележа само някои от плеядата: Братята Просветители и техни ученици,Черноризец Храбър, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Добри Чинтулов, Райна Княгиня, Иван Вазов и мн. др.  Съществена роля изиграват читалищата и килийното училище.

След Освобождението от турско робство започва пълзящо разграждане на българската ценностна система, оттам и на идентичността. Затова спомага немската философия и „немското културно наследство” в лицето на Хегел, Маркс, Ницше, В.Хумболт и др., наложено като наука в университетите по света с активното сътрудничество и участие на еврейски хуманитаристи. Обяснението е логично: немската философия и култура по същество са еврейска мисъл или юдаизъм:

 (1)  За тях немският историк Момзен посочва: “В древния свят еврейството е силен фермент на космополитизма и националното разграждане и затова е уместен член в империята на цезарите с тяхната космополитична държава, в която нацията е заместена от човечеството.” (2). Днес вече съвсем ясно се наблюдава този процес в света, по-точно Европа и България. Видни представители на еврейската общност в България  открито изразяват своето отрицателно отношение към  православието, Ботев, Левски и др. видни български представители на българската национална духовност, както и срещу патриотичното възпитание на подрастващите. От ЕС се налага и води политика на денациоализация и създаване на единна Европа без националности и граници. Проявата на защита на национални ценности и национална идентичност и национална държава се обругава с клишетата популизъм, национализъм или нацизъм, фашизъм, без да се дефинират, какво означават тези думи. Кой и кога обяви и се прие, че защитата на националната идентичност и държавност е нацизъм или фашизъм?

 С тоталното налагане и канонизиране на немската философия в университетите се манипулира начина на мислене на подрастващите, признава се и узаконява духовното превъзходство и безпогрешност на евреи и немци, и на българския народ се надява хомотът на духовно робство с всички последици от това: загуба на българската ценностна система и национална идентичност, духовна и културна криза, срив на образователната система и възпитанието на подрастващите, довели България до ръба на оцеляване като народ и държава.(4)

(1) изнесен на дискусия, организирана на 2.3.2017 г., Враца, от 

Регионален исторически музей - град Враца

Регионална библиотека „Христо Ботев” – град Враца

Държавен архив – град Враца

НЧ „Развитие - 1869” – град Враца

НЧ „Фар 1930” – с. Паволче община Враца

посветена на 3 март – Ден на Освобождението на България

на тема

„Българската духовност и българската национална идентичност”

(2) Степан К. Бюлбюлян. Гьоте и немската философия. Сборник „Гьоте: Фауст. Нови интерпретации” с. 121 - 140 и в: stebyul.blogspot.com 

(3) цитатът у Карл Кауцки . Произход на християнството. 1995: 285
(4) повече по темата вж. Степан К. Бюлбюлян. Двете картини на света. Пътят към властта и катастрофата. ИК С.К.Бюлбюлян. София 1996 г.