ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Манипулирането на библейските текстове не е от вчера

ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Публикувано във в-к Труд, 22 юни 1997 г.

Степан К. Бюлбюлян

Манипулацията е един от най-важните инструменти на властта за управление на човешкото съзнание, мислене и поведение. Още от най-древни времена са известни манипулациите с Библията. Те не спират и до днес. Тези намеси, изопачаващи текстове от Светото писание, са от религиозно до политическо естество и преследват съответни цели и интереси. За типична манипулация от политически характер може да се приеме установеният и разгледан по-долу драстичен случай.

В "БИБЛИЯ СИРЕЧ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ", издава Св. Синод на Българската църква, София 1992 г. (не е посочен преводач и редактор) във втора книга ЦАРСТВА, гл. 12:31 от книги на Вехтия завет четем:

" А народа, който бе в него (царския град - бел. С.Б.), изведе и го пре­кара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се вьрна с целия народ в Иерусалим."

В немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN TESTAMENTS", превод и нова преработка от D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin (Евангелско централно библиейско общество в Берлин), издание само за ГДР с любезното съгласие на Wurtt. Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов печат, Народна печатница Цвикау четем дословно:

Преводът на горния текст на български език гласи:

"31. Населението, което се намираше там, той нареди да го отведат и го назначи на крепостна работа при железните триони и зъбци и железните клинове, и нареди да работи на пещите за печене на тухли. Така той постъпи с всички градове на амонитите. След това с цялата войска Давид се върна в Иерусалим."

Както се вижда има огромна разлика в съдържанието на един и същи текст, постигната само чрез три думи: в цитираната българска Библия завоевателят насича и хвърля в пещта населението на поробения от евреите на Давид град, а в цитираната немска Библия напротив - завоевaтeлят назначава поробеното население да работи на същите инструменти, които в първия случай ги е използвал, за да ги умъртви.

Явно тук не може да става въпрос за неволна преводаческа или редакторска грешка, манипулирано е съвсем съзнателно и целенасочено.

Същият Вюртенбергски Библейски Институт - Щутгарт, дал правото за издаване на въпросната Библия в ГДР, е издал преди Втората световна война (за съжаление не е посочена годината) "Die Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers", в която посоченият текст отговаря и на оригиналната Библия на Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена и горепосочената. Препечатка на Мартин-Лутеровата Библия е направена в Лайпциг през 1983 г. в издателството на Philipp Reclam jun.

Спорният текст и в двете немски издания (оригиналното на Мартин Лутер и изданието по превода на Мартин Лутер) отговаря напълно по съдържание на цитирания пасаж от споменатата българска Библия: победеното население на градовете бива насечено и хвърлено (изгорено) в пещи за печене на тухли.

Трудно, но е възможно да се предположи кой е извършил тази манипулация, т.е. фалшификация: немец или евреин. И единият и другият имат причина, а тя е твърде очебийна. Но това не са убийствата и палежите, които смущават, защото Старият завет е изпълнен с такива ужасии - грабежи, изнасилвания, завладяване и палежи на градове, убийства и избиване на жени, деца и старци. Смущаващото за немци и евреи тук е изразът "хвърля (изгаря) в пещи за печене на тухли". Германецът прави асоциация с изгорените в немските пещи евреи, а евреинът - с факта, че близо 2900 години преди Хитлер, изгорил толкова много невинни евреи, тяхната легенда и идол Давид с други свои едноверци е използвал пещите за унищожаване на голям брой също невинни хора.

Идентична манипулация на този текст от Библията се среща и на английски език в едно американско издание: The Student Bible. Notes by Philip Yancey and Time Stafford. New International Version, Zondervan Publishing House, Grands Rapids, Michigan, 1986. В него е избегнато дори и споменаването на думата “пещ”, която е заменена от израза “производство на тухли”. И за да се осигурят от евентуални критики преводачите, редакторите или издателите на тази Библия в бележка под черта се “осигуряват” със забележката: “The meaning of the Hebrew for this clause is uncertain – “Значението на това изречение на еврейски е неясно””.

Съдържанието на цитирания по-горе текст от Стария завет подбужда към размисъл и въпроси и би трябвало да смущава и много хора. Ще повдигнем само един въпрос: как може евреите и други народи десетилетия наред да напомнят за ужаса на немските пещи, а неевреите да приемат еврейските пещи и другите безчинства в т.нар. Свята книга за нормално и да ги обявяват за религия? И какви са духовните, моралните и материалните последици от това?

Не е ли вече време престъпните лъжепророци – теолози, философи, политолози, социолози, културолози и тем подобни - да бъдат разобличени заради манипулациите, представящи пещологията им за философия, идеология, политика, наука, култура? А същата тази пещология не е ли основа за образованието и възпитанието на поколенията? Кога ще дойде времето виновните за изопаченията в Библията да поемат и част от отговорността за раждането на управляващи фигури поне от съвременността като Хитлер, Сталин, Мусолини, които превърнаха пещологията от невинна гимнастика за ума в ужасяваща държавна политика и практика.