ГЬОТЕ И НЕМСКАТА ФИЛОСОФИЯ

 

Гьоте (и неговият “Фауст”) и немската философия

(Доклад, изнесен на симпозиум/конференция на тема “Новите преводи на Гьотевия “Фауст” в България, организиран на 19.10.2002 г. от Литературно сдружение Гьоте в България)

Степан К. Бюлбюлян

Твърдението, че Фауст е един философски труд, е много общо. Много общо е и твърдението, че той е трудът на живота на неговия автор, Гьоте. Изтъква се, че Гьоте е гений, но това признание обикновено се свързва преди всичко във връзка с неговата литературна творческа дейност. Другите му дейности и постижения както и изградените върху тях мисъл, ценностна система и философия, които той е вложил в това литературно творчество и особено във Фауст, като че ли остават на заден план. И тъкмо тези дейности и постижения и изградените върху тях светоглед, ценностна система и философия ярко открояват Гьоте над неговите съвременници, включително и тези, характеризирани от определени среди за “велики мислители” или “велики мъже на Германия” като Хегел, Фихте, В. фон Хумболт. Основна разлика е, че Гьоте изгражда философия, ценностна система и мисъл, не подчинени на определена религия или идеология, създадени на основата на митове, видения, а единствено на познания в резултат на изследователска и практическа дейност, неограничена в никакви рамки, и проверени и потвърдени в живота. Философията на другите е изградена върху митове и е подчинена на определена идеология или религия и силен национализъм, и тяхното мислене е ограничено в тези идеологически и митично-мистично-религиозни рамки.

Във връзка със следващите изследвания ще преповторя накратко основните известни неща за Гьоте, с които ще се опитам накратко да покажа основен принцип в неговото светоусещане и философия, което го различава коренно от споменатите съвременници. Той освен че е поет, писател и драматург, е държавник, естествоизпитател (“Метаморфоза на растенията”, “Приноси към оптиката”, “Учение за цветовете”), занимавал се е с минно дело, пътно строителство, паркостроене, медицина: дори открил една костица в челюстта на човека, изследвал античния свят и Ренесанса и се вдъхновявал от тях. Тази практическа дейност и достигнати познания оформят у Гьоте един светоглед и опит, който го различава от интелектуални свят не само в Германия, и не само за неговото време, но това важи с пълна сила и днес за много страни по света. Такава разлика е посочена между него и Шилер: “Двамата поети търсят опора в античността и неговия ренесанс, но Гьоте идва от опита на една нова обективност, която му дава научното разглеждане на природата, докато Шилер е по-скоро свързан с критическата философия на Кант.” (c) Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus AG, 2001

През всичките десетилетия на творческа (писателска и изследователска) и практическа дейност, когато е трупал богат жизнен опит, той пише основния си труд “Фауст”, в който без съмнение е вложен целия този опит, ценностна система и философия на Гьоте. И естествено се получава сходството между Гьоте и неговия Фауст: земен човек с неспокоен дух, свобода на мисълта и търсене на жизнената, човешката истина. Да припомня и прословутия израз на Гьоте малко преди смъртта му: “Светлина, повече светлина”. Като основно послание на Гьоте и Фауст мога да изразя в следните ключови думи: СВЕТЛИНА-ПОЗНАНИЕ (стремеж към нови обективни познания, които да са в полза на човека), СВОБОДА (преди всичко свобода на духа и мисленето), ЧОВЕК (земен), ЖИВОТ (не само на човека).

Гьоте е съвременник и свидетел на важни исторически събития, както и на създаването, респ. развиването на немската философия и мисъл от негови съвременници (Хегел, Фихте, В. Хумболт, Я. Грим), които властват и днес. Според мен тя е нацистка и расистка (Бюлбюлян, 1993г.), немският журналист Йенеке нарича този процес “националистично” движение на немското студентство (Буршеншафт), профилирано от поета Ернст Мориц Арндт, демагога Фридрих Лудвих Йан и философа Йохан Готлиб Фихте (Йенеке, 1994 г.). За последния английският философ Ръсел пише: “Фихте е значителен не като чист философ, а като човекът, който полага теоретичните основи на немския национализъм със своите ‘Речи към немската нация’ (1807 – 1808), които имат за цел да вдигнат германците на борба срещу Наполеон след Йенската битка. Аз-ът като метафизично понятие бива припознато с лекота в емпиричната личност Фихте; и след като Аз-ът е немски, следва че немците са по-висши от всички останали нации. ‘Да имаш характер и да си немец, казва Фихте, е едно и също нещо.’ На тази основа той изработва цялостна философия на националистичния тоталитаризъм, която придобива голямо влияние в Германия.” (Ръсел 1996:320). А в предаване на радио Дойче веле “От немска културна нация към немска държавна нация” на 10 и 17 септември 1997 г. в 23.00 ч. се разкрива стремежа и целта на определени немски прогресивни среди, състоящи се от философи и поети от края на 18 и началото на 19 в., да обединят многобройните немски държави и княжества в една общонационална държава на основата на общия език и култура. Сред цитираните имена са и тези на философа Фихте, поета Арндт и на В. фон Хумболт. Цитираните “прогресивни кръгове” създават култура с политически цели, която според предаването е “на една крачка от расизма”.

Гьоте остава чужд на това “националистично” движение (вж. Йенеке, 1994). Заедно с Шилер той написва стиха: “в нация да се обедините, напразно се надявате, немци/ вместо това, можете го, научете се да бъдете свободни хора.” (цитатът у Йенеке).

И затова може би го наричат “гражданин на света” или “космополит”. Цитатът и идеята за космополитизма изискват по задълбочен анализ, който ще се опитам по-долу да разгледам накратко.

Във всички случаи Гьоте е и остава немец. В отговор на професор Хайнрих Луден, подчертава че не е равнодушен към идеите за свобода, народ и родина. Той също обича Германия. (Йенеке, 1994:110). Но явно има голямо разминаване в значението на тези думи/понятия между Гьоте и официалните представители на официалната немска философия и мисъл, както и в схващанията за държавата.

Проблемът според мен е отрицателното отношение на Гьоте към оформената в този момент от споменатите вече, а и други лица, немска идеология, философия и мисъл с техните разбирания за държава, националност, свобода и т.н.. Те са твърде чужди на ценностите и философията, които изповядва Гьоте и неговият Фауст.

За да се разбере по-точно разликата между Фауст и неговия автор, от една страна, и властващата до днес немска философия с нейните представители от друга, трябва да посоча и коренната разлика в техния светоглед и смисъл/значение, които те влагат в такива думи като “дух” и “свобода”.

И на Ръсел прави впечатление “странния смисъл, който Хегел влага в думата ‘свобода’. За него (и доколкото бихме могли да се съгласим) няма свобода без закон; но той се опитва да извърти това и да спори, че където е законът, там е и свободата. По такъв начин ‘свободата’ за него е нещо, което едва ли надхвърля прекалено правото на подчинение на закона.” (Ръсел, 1996: 345)

По отношение на “дух” пак Ръсел посочва: “Както би могло и да се очаква, той приписва най-висша роля на германците в световното развитие на духа. ‘Германският дух е духът на новия свят. Той е насочен към осъществяването на абсолютната истина като неограничено самоопределение на свободата – на тази свобода, която има своята собствена абсолютна форма като своя цел.’” (Ръсел, 1996: 345, 346)

По долу Ръсел анализирва този цитат: “Това е свръхизтънчен вид свобода. Той не означава, че ще съумеете да се опазите от концентрационния лагер. Той не предполага демокрация или свобода на печата, или който и да е от обичайните либерални лозунги, отхвърляни с презрение от Хегел. Когато духът постановява закони на самия себе си, той го прави свободно. Според нашето чисто земно виждане нещата биха могли да изглеждат така, сякаш духът - законодател е въплътен в монарха, а духът, на който са постановявани законите, е въплътен в поданиците му.” (Ръсел, 1996: 346). Но тази постановка: някакъв дух, въплътен в религиозен, държавен или политически управник създава закони, а неговите подчинени са “свободни” задължително да изпълняват тези закони, не е патент на Хегел и неговата философия. В действителност това е фундаментът на юдаизма. Това и други основни неща ме карат да стигна до извода, че така наречената немска философия и мисъл са юдаизирани. В лицето на Гьоте и неговия Фауст и немската философия фактически се сблъскват два светогледа, две философии: елинизма, чийто представител се явява Гьоте и неговия Фауст, и юдаизма или еврейската религия и мисъл, чийто представител е така наречената немска философия и мисъл в лицето на Я. Бьоме, Хегел, В. фон Хумболт, Ницше и др. . (Казвам така наречена, защото обикновено под немска философия би следвало да се очаква една философия ако не обективна, научна, то поне изградена върху християнските ценности, а не юдаизма.).

Такова противопоставяне констатира и френският автор Бато, който разглежда цялата съвременна история като борба между две начала: елинизма и юдаизма. (СО 1994:116) Тази борба може много добре, лесно и нагледно да се проследи в развитието на немската история и мисъл, което води до юдаизирането на немската мисъл и философия. Един процес, продължил векове наред.

Преди да разгледам тук накратко този процес трябва също така накратко да разкрия, какво представляват елинизма и юдаизма и разликата между тях. Най-общо разликата се изразява в следното: гръцката философия, мисъл или елинизма е светска, докато юдаизмът е силно религиозна мисъл. Тази разлика е установена и от Карл Кауцки: “Същата обществена задача, която в гръцките морски градове се пада на аристокрацията, в големите търговски центрове на Изтока и по-специално в Египет и Вавилон се поема от жреците на храмовете: развитието на научното мислене, на философията. По този начин за източното мислене се създава ограничение, несъществуващо за гръцкото: постоянна връзка и зависимост от религиозния култ.” (Кауцки, 1995: 237) Като под източно мислене се разбира и еврейското, изградено до голяма степен на основата на споменатите вече жреци. Шураки многократно изтъква силната зависимост и обвързаност на еврейката мисъл с Тората, т.е. с еврейската религия. “Тората става единственият и всеобхватен кодекс, който владее живота на народа, възпитава духа и определя поведението на вярващите. Всичко се съдържа в Тората, нищо не може да се направи без нея, срещу нея или извън нея” (Шураки, 1994:34). И по-нататък “... евреинът трябва доброволно и сляпо да се подчини на игото на Тората” (Шураки, 1994: 61). Противно на елинизма и Гьоте, в юдаизма няма свободно мислене: “Мисълта губи всякаква самостоятелност и се превръща в двигател на колективното усилие на един народ, който изцяло се е посветил на познанието и практическото прилагане на Божията воля.”(Шураки, 1994:37) Последният цитат недвусмислено разкрива коренната разлика между евреина, от една страна, и Фауст и Гьоте, от друга.

Задълженията на евреина са също по различни от тези на Фауст: “Този принцип предполага едно безусловно задължение: тя (Библията – С.Б.) да бъде изучавана и прилагана в практиката” (Шураки, 1994: 37). Във Фауст няма Библия, няма писание или нещо подобно, което да разкрива истината за живота и да дава готови рецепти под формата на “божии закони” за поведение, напротив, той сам тръгва да опознае света, т.е. докато Гьоте и Фауст сами търсят познанието и върху него да изградят поведение, ценностна система, то на евреина му се налага едно познание, като му се внушава, че то идва от някакъв Бог. “В талмудическата мисъл Тората се възприема като път, истина и живот... Тората е съвършена... Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес” (Шураки, 1994: 51).

Приведените цитати ясно разкриват, че единствената истина и наука е Тората или еврейската библия, т.е. еврейската религия, върху която се създава юдаизмът като религия, философия и мисъл. И както Кауцки по-горе изтъква светското и религиозното мислене като разлика между елинизма и източното мислене, същото го констатира и Шураки: “Иудаизмът внезапно се озовава лице в лице с яркия атеизъм на гръцките или римските философи, ...” (Шураки, 1994:74)

Тези констатации ясно сочат, че евреинът може да мисли единствено в зададените от Тората рамки. От горните цитати проличава също, че тоталитаризмът е основна характерна черта и на юдаизма.

По-долу мога да посоча някои от основните точки от юдаизирането на немската философия:

1. Немската мистика се създава под влиянието на арабската, и особено еврейската.

2. Папюс определя в книгата си Кабала немският мистик Я. Бьоме като кабалист. Бьоме оказва влияние върху много немски философи и мислители.

3. В свои трудове Я. Бьоме, Хегел, В. фон Хумболт, Ницше застъпват и отстояват еврейската мисъл. Схващането за език и методи на изследване у първите трима са сходни и съвпадат изцяло с тези в Кабала. За разлика от тях Гьоте не е мистик и Фауст не е мистично произведение.

4. Откъснатост от живота. Невежество и некомпетентност. Логично юдаизмът е откъснат от живота и с него не може да се обяснят протичащи в него процеси, не може да се опознае света - основният стремеж на Гьоте и Фауст. : “...но колкото повече се развива равинската школска мъдрост, толкова повече тя престава да е средство за разбиране на живота и начин да се справиш с него. От една страна, тя се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия бог, а от друга, в умение във всяко затруднено положение да се утешаваш и назидаваш чрез някой благочестив цитат. Тя няма какво да допринесе за познанието на света. Обратното, тя изпада във все по-дълбоко невежество относно външния свят.” (Кауцки,1995.: 327-328)

Същото положение е и с немската философия. Хегел също е откъснат от живота и философията му няма много допирни точки с него. Ръсел пише: “Дори ако всичко (каквото е моето убеждение) у Хегеловото учение е погрешно, той все пак запазва своето значение...” (Ръсел 1996: 336).

Невежеството и некомпетентността в духовната сфера цари в немската така наречена наука още преди Хегел: “В онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един провинциален и еснафски град с 140 000 жители, и затова не очудва незнанието на Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на експериментите и наблюдението. Берлинската академия на науките беше един виц. Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в действителност били вулкани.” (Botting, 1974: 10).

Идентично е положението и днес и сред така наречените езиковеди и тяхното езикознание изградено върху тази философия, т.е. не на основата на живия език и познанията, изразени на този език, а на основата на измислени езици и фалшиво изградени митове около имената, автори на такива измислени езици, и станали професори, и които не могат да правят разлика между централна и челна гара, но въпреки това биват обявявани за “светила”. Също като Ръсел за Хегел: неговата философия е погрешна, но той е велик философ, перефразирано: той не познава езика, но е велик езиковед. (вж. Бюлбюлян 1993 и 1994 г.)

5. Лъжи/измами и манипулации/фалшификации. Лъжите и измамите са практика в Тората: гл. 27:”12. баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.... 19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече... “ (Библия 1991: 28 и 29) и той, по-не оправния син взима на баща си благословията и първородството вместо първородния син Исав, който храни баща си и семейството. Тази измама и лъжа се подготвя съзнателно и целенасочено и води до поемане на управлението на семейството/рода и да стане посланик на Йахве. Последният го приема безпроблемно като такъв, без да възрази или вземе под внимание измамата, т.е. извършва се една измама с благословията на Йахве. Кауцки неколкократно посочва, че те са практика на равините. Същото се среща и у въпросните немски мислители и учени. Ръсел посочва: “Това е интересна теза, придаваща единство и смисъл на революциите в човешките дела. Подобно на някои други исторически теории, за да изглежда правдоподобна, тя предполага две неща: известно извращение на фактите и впечатляващо невежество. Хегел, Маркс, а след тях и Шпенглер не са чужди и на двете” (Ръсел: 343) Невежество, лъжи и фалшификации се срещат и сред езиковедите (Повече по въпроса вж. Бюлбюлян 1993 и 1994).

Фалшификации и манипулации се срещат и у християнски институции и техни представители:

а. Още около 1105 г. духовно лице в манастира Зигбург използва грубо изопачаване и фалшифициране на исторически събития за създаване на фалшиви митове и легенди с религиозно-политическа цел. (повече вж. Бюлбюлян 1994:58-60)

б. В немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN TESTAMENTS", превод и нова преработка от D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin (Евангелско централно библиейско общество в Берлин), издание само за ГДР с любезното съгласие на Württ. Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов печат, Народна печатница Цвикау четем дословно:

"31. Die Bevölkerung, die sich dort vorfand, ließ er wegführen und stellte sie als Fronarbeiter an bei den Sägen, bei den eisernen Picken und den eisernen Äxten und ließ sie an den Ziegelöfen arbeiten; ebenso verfuhr er mit allen übrigen Städten der Ammoniker. Dann kehrte David mit dem gesamten Heere nach Jerusalem zurück."

Преводът на горния текст на български език гласи:

"31. Населението, което се намираше там, той нареди да го отведат и го назначи на крепостна работа при железните триони и зъбци и железните клинове, и нареди да работи на пещите за печене на тухли. Така той постъпи с всички градове на амонитите. След това с цялата войска Давид се върна в Иерусалим."

Както се вижда има огромна разлика в съдържанието на един и същи текст, постигната само чрез три думи: в цитираната българска Библия завоевателят насича и хвърля в пещта населението на поробения от евреите на Давид град, а в цитираната немска Библия напротив - завоевателят назначава поробеното население да работи на същите инструменти, които в първия случай ги е използвал, за да ги умъртви. Явно тук не може да става въпрос за неволна преводаческа или редакторска грешка, манипулирано е съвсем съзнателно и целенасочено: в цитираната немска Библия манипулацията е извършена чрез вмъкване на едно сложно съществително име (Fronarbeit - крепостна работа), подмяната на един предлог (unter - под) с друг (bei - при) и подмяната на два глагола (anstellen - назначавам и verbrennen - изгарям /в българския текст предаден с хвърлям/) други два (anstellen - назначавам и arbeiten - работя).

Същият горецитиран Вюртенбергски Библейски Институт - Щутгарт, дал правото за издаване на въпросната Библия в ГДР, е издал преди Втората световна война (за съжаление не е посочена годината) "Die Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers", в която посоченият текст гласи:

"31. Aber das Volk drinnen führte er heraus, und legte sie unter eiserne Sägen und Zacken und eiserne Keile, und verbrannte sie in Ziegelöfen. So tat er allen Städten der Kinder Ammon. Da kehrte David und alles Volk wieder gen Jerusalem." Този текст по съдържание отговаря и на оригиналната Библия на Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена и горепосочената. Препечатка на Мартин-Лутеровата Библия е направена в Лайпциг през 1983 г. в издателството на Philipp Reclam jun. и същият текст гласи: "Aber das Volk drinnen füret er aus und legt sie unter eisern segen und zacken / und eisern keile / und verbrand sie inn zegel ofen / So thet er allen stedten der kinder Ammon. Da keret David und alles volck wider gen Jerusalem."

В последните два немски текста (оригиналния на Мартин Лутер и изданието по превода на Мартин Лутер) въпросните глаголи и предлози са идентични и отговарят по съдържание на цитираната българска Библия: победеното население на градовете бива насечено и хвърлено/изгорено в пещи за печене на тухли. Каквато и да е причината тази явна фалшификация не става по-малко фалшива само защото е направена от религиозна институция. (повече по въпроса вж.Бюлбюлян, 1997)

6. Разграждане на национални ценностни системи. Немският историк Момзен посочва: “В древния свят еврейството е силен фермент на космополитизма и националното разграждане и затова е уместен член в империята на цезарите с тяхната космополитична държава, в която нацията е заместена от човечеството.” (цитатът у Кауцки 1995: 285). Момзен правилно е видял ролята на евреите като “фермент за национално разграждане”, но по въпроса за “космополитизма” и “човечеството” може да се спори.

Посредством “немската” философия се разграждат християнските ценности и се налагат тези от така наречената немска философия. Във връзка с немската философия и Ницше американският философ-политолог Блум установява: “Ние избрахме една философска система, която, подобно на някои вина, не понася ‘транспортиране’; ние избрахме начин на възприемане на нещата, който никога не може да стане наш собствен и чиято изходна точка е неприязън към нас и нашите цели.” (Блум, 1988: 23)

Идентично е положението и в България. След Освобождението от турско робство в България се въвежда немската философия главно в лицето на Хегел, Ницше и Карл Маркс и за по-малко от сто години се унищожава ценностната система на българина, съхранена почти пет века турско робство.

Макар Гьоте да бъде обявяван за “гражданин на света” или “космополит” неговите трудове, четени по цял свят, не водят до такова разграждане на националности и ценности.

7. Духовно робство. По думите на Шураки евреинът доброволно и сляпо трябва да се подчини на игото на Тората. Но той кара и другите да го последват. “За жителите на еврейската държава най-близко до ума е било насилственото налагане на своята религия” (Кауцки, 1995: 295), и малко по-долу: “Завоювани са и Идумея и .... Подобна завоевателна политика не е нещо изключително. Тя става необичайна, като се превръща в политика на религиозно разширяване. Жителите на новозавоюваните територии е трябвало да признаят за свой бога, почитан в Иерусалимския храм.... Тази политика е нещо, напълно нечувано в древния свят, където завоевателят като правило предоставя на покорените пълна свобода да изповядват своята религия и да живеят по своите обичаи и иска от тях само да изпълняват своята войнска повинност и да си плащат данъците” (Кауцки, 1995: 295).

“Немската” философия проявява същия тоталитаризъм и не допуска друго виждане освен заложените вече от въпросните автори мисли и теории и не се допускат други, противоречащи им мисли и виждания. Преследват се дори такива мисли и школи, които са в духа на Гьоте и неговия Фауст. Жертва на това преследване става и младограматизма, който се критикува яростно от позиции на юдаизма. Пример в това отношение е Косериу в “Лекции по общо езикознание”, издадена и разпространявана в България, Германия и др. страни, който от позициите на еврейската мисъл обвинява младограматизма в “позитивизъм” и “ненаучност”. По този сценарий от науката се изхвърлят всички виждания, схващания, теории, философии и т.н., които противоречат на юдаизма, и то под чужди имена, в случая “немска философия”. Така се създава една рамка на мислене, в която няма търсене на познание, истина. Те са зададени в “Тора” и всеки трябва волю или неволю да ги възприеме. В противен случай няма наука.

В този ред на мисли следва да се разгледат и констатациите на Блум, който изследвайки резултатите от внедряването на немската философия в Америка написва книга с многозначителното заглавие “Как висшето образование отслабва демокрацията и обеднява душите на днешните студенти”.

8. Гьоте и Айнщайн и немската философия и/или юдаизма. От изнесеното до тук следва логичния извод, че Гьоте няма нищо общо с немската философия. В съзвучие с това е и констатацията на Шураки, че Айнщайн, макар да произхожда от еврейско семейство, не принадлежи към еврейската мисъл. Естествено и логично той не принадлежи и към немската философия и мисъл.(вж. Бюлбюлян 1994: 10-16). Това, че “немската философия” по своята същност е еврейска мисъл се потвърждава и от факта, че тя е възприета и се разпространява по света от голям брой изтъкнати философи, политолози , езиковеди – евреи, които за разлика от Айнщайн остават верни на юдаизма.

Извод. Разликата между немската философия и неговите създатели, от една страна и Гьоте и неговият основен труд Фауст е огромна, това са два напълно различни свята. В горе посочения труд на Блум, последният също изтъква разликата между гръцката и немската философия. За разлика от немската: “Гръцката и френската философия са били универсални като идеи и факт.Те са призовавали към използването на човешките заложби, притежавани потенциално от всички хора и във всички времена.”(Блум, 1988: 22) Факт е и универсалността на идеите, заложени във Фауст, както и универсалността на самия Гьоте. И тази книга на Блум може да се приеме като едно утвърждаване на Фауст и идеите в него за свободния човек и човешкия дух и мислене. В тази насока е и една от рецензиите за книгата, по-специално на Джордж Уил, публикувана във “Вашингтон пост”: “Книгата на Блум е един ‘практически наръчник’ за онези читатели (които съвсем не са малобройни, ако се съди по броя на продаваните екземпляри), които искат да научат как да станат независими. В нея се говори за трудната задача на постигането на автономия, разбирана не като някаква мъглява ‘ангажираност’, а като умение да се самоуправляваме в съответствие с предписанията на природата ни. Да живеем, ръководейки се от философията (истината), а не от условности, митове, преобладаващи мнения....” (Блум, 1998: 22) Горната рецензия важи с пълна сила и за Гьоте и неговия Фауст. Това е поредното потвърждение и признание за схващането или философията на Гьоте за духа на свободния човек, залегнала и във Фауст и същевременно доказателство за валидността и актуалността на Гьоте и неговия Фауст и в наши дни.

Литература:

1.Annolied

2.Die Bibel oder die ganze heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers. Privileg. Würtemb. Bibelanstalt, Stuttgart.

3.Библия 1991. Библия. Св. Синод на българската църква, София 1991 г.

4. Блум 1988. Блум, А. Ницше в Америка. Спектър, Nо.62 – 1988 г.

5. Botting 1974. Botting, D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden. Prestel Verlag, München 1974.

6. Der Brockhaus in Text und Bild. Das Lexikon in der PC-Bibliothek. Bibliographisches Institut & F.A. Brockhaus AG, Mannheim 1999

7. Der Brockhaus. multimedial 2002 premium

8. Бюлбюлян 1993. Бюлбюлян, С. Мистика, език, философия. Кн. 1, И.К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1993 г.

9. Бюлбюлян 1994. Бюлбюлян, С. Мистика, език, философия. Кн. 2 И.К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.

10. Бюлбюлян 1994. Бюлбюлян, С. Приказка за месиите. И. К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.

11. Бюлбюлян 1996. Бюлбюлян, С. Двете картини на света. Пътят към властта и катастрофата. И. К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1996 г.

12. Бюлбюлян 1997. Бюлбюлян, С. Манипулирането на библейските текстове не е от вчера. Политиката се намесва и в светото писание. В-к Труд, 22.06.1997 г.

13. Jaeneke 1994. Jaenecke. H. Deutschland über alles. Wie Hitler in die Köpfe der Deutschen kam. Stern, Heft Nr. 20, 5. Mai 1994

14. Кауцки 1995. Кауцки, К. Произход на християнството. И. К. “Христо Ботев”. София 1995 г.

15. Косериу 1990. Косериу, Е. Лекции по общо езикознание. Наука и изкуство София, 1990 г.

16. Папюс 1994. Папюс. КАБАЛА – Наука за Бога, Вселената и Човека. Издателство АРАТРОН. София, 1994 г.

17. Ръсел 1996. Ръсел, Б. История на западноевропейската философия, т. 3. И. К. “Христо Ботев”. София, 1996 г.

18. СО. Истоки Тайноведения. Справочник по оккультизму. Издательство “Таврия”, Симферополь, 1994 г.

19. Шураки 1994. Шураки, А. Еврейската мисъл. ПАНОРАМА. София 1994 г.

ДЕМОКРАЦИЯ ПО ЕВРЕЙСКИ

 

Степан К. Бюлбюлян

„12. внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.

13. Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и названията на боговете им в огън изгорете),

14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е “ревнивец”; Той е Бог ревнивец.” (Библия. с. 99)

гл. 7. с. 204

“Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, евейци и иевусейци, - седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,

2. и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади;

3. и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си; 4. защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби.

5. Но постъпете с тях тъй: жертвениците им разрушете, стълбовете им разбийте и дъбравие им изсечете и истуканите (на боговете) им с огън изгорете”

с. 205:

“6. защото ти си свет народ на Господа, твоя Бог: тебе избра Господ, твоя Бог, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на земята.“ Библия

„Тората е съвършена. Тя никога няма да бъде надживяна. Съответно Бог не може да я замени с никакво друго откровение. Това е основна догма, установена от равините. Божието откровение се е състояло веднъж завинаги. Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес.” (Шураки, с. 51)

“За жителите на еврейската държава най-близко до ума е било насилственото налагане на своята религия” (Кауцки, с. 295)

Издевателствата върху духа и психиката на човека са равнозначни на физическите и е крайно време и те да бъдат подвеждани под наказателна отговорност.

В по-ново време, под името „немска философия“¹, евреите насилствено налагат тотално юдаизма като единствена истина и наука в университетите по света, с което духовно подчиняват народите на собствените си користни интереси и цели – световно владичество, зададено в Тора.

Путин завладява Украйна със сила, физическа война, той е престъпник, а евреите завладяват света с лъжи, хитрости, духовни издевателства и насилие и културна война, те са добри хора, демократи. Целта е една, средствата са различни - единият случай е физическо, другият - духовно насилие и завладяване. И двата случая са насилие. Разликата е начина, първият е открит, вторият е подмолно, скрит под думата демокрация и без споменаване еврейско участие и интереси.
Физическите издевателства са престъпление, а духовните, тотално налагащи юдаизма като единствена истина, са наука. Крайно време е, такива несъответствия да намерят адекватен отзвук и отношение сред обществеността и отговорните среди.

Библия сиреч книгите на свещеното писание на вехтия и новия завет. Издава Св. Синод на БПЦ. София 1992

Кауцки, К. Произход на християнството. И. К. “Христо Ботев”. София 1995 г. Шураки, А. Еврейската мисъл. ПАНОРАМА. София 1994  г.

1Бюлбюлян, С. Гьоте и немската философия, в: "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140

НАУКАТА – ВИЦ ИЛИ СЛУГИНЯ НА ОПРЕДЕЛЕН УПРАВЛЕНСКИ (ВЛАСТОВИ) КРЪГ

Степан К. Бюлбюлян

Съгласно Конституцията образованието и науката в Република България са светски.

Изказаните от научните работнички и работници лъжи остават лъжи.

„Има една фундаментална разлика между религията, която е основана на власт, и науката, която  се базира на наблюдението. Науката ще спечели, защото тя работи". Стивън Хокинг.ⁱ

Хокинг явно не е информиран и наясно с „научните“ дела в хуманитаристиката и политиката:

“В талмудическата мисъл Тората се възприема като път, истина и живот... Тората е съвършена... Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес” ⁱⁱ(Шураки, с. 51).

И юдаизмът започва по ведоми и неведоми пътища да се разпространява по света като наука. За тази цел разпокъсаните немски държави се оказали много плодотворна почва. В продължение на няколко века немската философия, основа и отправна точка на съвременната хуманитаристика, възприема юдаизма и днес по същество е еврейска мисъл, наложена тотално и без алтернатива наука в университети по света.ⁱⁱⁱ Тоест по много демократичен път!

Вероятно не случайно, Л.Н.Толстой сравнява науката с църквата.^iv

И не случайно науката, ученки и учени стават предмет на критики и подигравки.

„Науката, в нейния отвлечен смисъл, науката въобще, не може да бъде уважавана, но сегашната наука, туй, което безумците наричат наука, е достойна само за присмех и презрение.“

Русо, у Л.Н.Толстой, с. 263

“В онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един провинциален и еснафски град със 140 000 жители, и затова не очудва незнанието на Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на експериментите и наблюдението.Берлинската академия на науките беше един виц. Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в действителност били вулкани.(мой превод)”^v (Botting, D., S.10).

Шопенхауер:

„Хегел, плосък, безсмислен, отвратително противен, невеж шарлатанин, който с безпримерна дързост смесва нелепостта и глупостите, разтръбени от неговите ястреби последователи като безсмъртна мъдрост и приети за верни от глупаци,.....довело до интелектуалния срив (разпад) на цяла научна генерация.“^vi

Ръсел пише:

“Дори ако всичко (каквото е моето убеждение) у Хегеловото учение е пог­решно, той все пак запазва своето значение...” ^vii(Ръсел 1996: 336).

Тук ще разгледам две основни понятия от неговата философия:

1. Мислене. В „Енциклопедия на философските науки. Том първи. Науката Логика, София 1977 ЛИК, библиотека на „Философия на немския идеализъм“. Хегел разглежда мисленето абстрактно, изключвайки фактора човек. Разсъжденията му, освен че не са много ясни, но и не са свързани с мисленето и живота на човека. По принцип, в изследванията в така наречената хуманитаристика, прави впечатление, че тя почива върху съждения, изключвайки човека и живота.

2. Отношението форма – съдържание в същата книга. (с.с. 328 – 330)

Тук само в десет реда, пак по много сложен начин, извежда твърдението, че формата определя съдържанието. „Така формата е съдържание, а според своята развита определеност е законът на явлението.“ (с. 328) В значително по-голям обем по темата има в забележка и допълнение. И в двете пак не се казва нищо съществено по въпроса. Не се разкрива еднозначно дали трябва да има съвпадение, или не, между форма и съдържание. В допълнението се разглеждат примери на въпросното отношение в литературата и по-специално „Илиада“ и „Ромео и Жулиета“.

„За Илиадата можем да кажем, че нейно съдържание е Троянската война или по-определено гневът на Ахил; с това ние имаме всичко и все пак само твърде малко, защото онова, което прави Илиадата да бъде тя Илиада, е поетическата форма, до която е изградено въпросното съдържание“

Ето тук ясно се разкрива твърдението на Хегел, че формата е водеща, тя прави Илиадата Илиада, а не съдържанието. Това е грешно твърдение. Преди да се появи Илиадата се е състояло събитието Троянската война, съдържанието на Илиада. Сиреч съдържанието предхожда и съществува преди появата на поемата „Илиада“ от Омир. В случая съдържанието е първично, формата вторично явление и то в резултата на творческата дейност на човека Омир. Още нещо, съдържанието Троянска война може да се появи и в друга форма, като трагедията „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, спомената във въпросната книга веднага след примера с „Илиада“. Съдържанието на трагедията на Шекспир се появява по-късно и в други форми – като филм, балет, пак дело на творческата дейност на човека. По принцип форма и съдържание могат да имат както предмети и понятия от човешката дейност, така и от природата. Формулировката на Хегел за отношението форма – съдържание е напълно погрешна, но тя властва и днес. Тя е много подходящ и неизменно употребяван инструмент за манипулиране. Защото хората се учат и биват възпитавани да мислят по формата, а не по съдържанието, които, за съжаление, в живота не винаги съвпадат. Резултатът е съзнателна или несъзнателна лъжа, оценка, измама. Какъвто е случаят напр. с Хегел и Хумболт – представяни и налагани като учени. Но съдържанието, тяхното творчество, не отговаря на критериите за формата учен, критерии, които хората и специалисти като Хокин са възприели за учен. Още едно доказателство за несъстоятелността на Хегел за формата и съдържанието.

Друг известна личност, обявен за велик изследовател на езици и култури, създал по данни от различни източници съвременното езикознание, съпоставително езикознание, философия на езика и редица други такива, е Вилхелм Хумболт. Напълно в духа на горецитираните членове на Берлинската академия на науките, и самият той член на същата Академия, този човек без да е напускал пределите на Европа „изследва“ култури и стотина езици от Китай на изток до индианските племена на полуостров Юкатан на запад, без да се е срещал с жив китаец или индианец и пише теории, философии, науки! Такъв човек в живота е велик шарлатанин, но в науката и университетите е приет и налаган като велик учен.^viii

Той приема отношението на Хегел за форма и съдържание и го прилага в своята философия за езика, където отношението език - мислене е основно и твърди че без език нямало мислене и че езикът определял мисленето. Според това твърдение излиза, че не мисленето на Ото е създал ДВГ, а немския език.

По принцип отношението език – мислене е подобно на отношението форма – съдържание. Езикът е една от многото форми на изразяване на съдържанието, в случая на мисленето. Последното може да се изразява не само чрез езика, но и чрез музика, картини, пластика, балет, математически формули и др. По принцип познанията, науките, културата, изкуството, фантастиката, лъжата, шарлатанството, привилегиите и т.н. и т.н. са резултат на мисленето на човека, а не на смехотворната философия и наука за езика на Хумболт!

Явно е, че хуманитарните дисциплини, които са изградени на основата на юдаизма и отстояват залегналите в него положения, не търсят нови познания, едно от основните изисквания за наука. При това няма развитие, за което Хокин споменава за разликата между религия и наука. При това положение е редно, човек да си зададе въпроса, след като има цялата информация за несъстоятелност на тази така наречена „наука“, и при положение че противоречи на Конституцията за науката и образованието, защо продължава да съществува. Има разбираем отговор: първо, юдаизмът е изключително агресивна религия, каквото и да се разбира под думата „религия“, второ, е отличен инструмент за манипулиране и управляване на маси, инструмент за завладяване без водене на „горещи“ войни, има изключително голямо лоби в света и армия от платени слугини и слуги под названието, формата на ученки и учени, професорки и професори. В резултата на тяхната дейност народът в съответната държава попада в духовно робство с всички последици от тази зависимост.

“’Ленин’, каза малкият комунист, ‘в том първи Ленин се изказва срещу прилагането на грубо насилие. Оръжията са примитивното средство на властта на капитализма. На тяхно място Ленин залага завладяването да става чрез духовно проникване.’”^ix

Хубаво е човек да чете и се запознае със Стария завет и особено Тора (Петте книги на Мойсей).

Истината, фактите, които се крият и пренебрегват от юдаизма и васалната му „наука“ са :

1. Всички хора по света биологично са еднакви, тоест равни

2. Природните закони и явления, Природата действат съобразно географските райони еднакво за всички обитатели на планетата Земя, без значение на пол, цвят на кожата, религия, партийни пристрастия, обществено положение и т.н. Цунамито, земетресението и другите природни явления засягат в съответния район всички по равно, без изключения. Според географския район слънцето огрява всички еднакво, без оглед на пол, цвят на кожата, религия, партийна принадлежност, обществено положение и т.н.

От горното можем да заключим:

1.Ако вярата противоречи на Природата, която осигурява условията за живот на човека на планетата Земя, толкова по-зле за вярата.

2. Ако теорията и науката противоречат на природните закони и явления, с една дума на Природата, толкова по-зле за теорията и науката.

5. Ако теорията и науката противоречат на живота, толкова по-зле за теорията и науката.

И още нещо относно „духовното проникване“.

Приемането на една религия, идеология или философия, която поставя едно племе, народ в привилегировано положение спрямо останалите племена и народи, не само че е в противоречие с Природата и нейните закони, но и означава робско, в най-добрия случай слугинско положение спрямо привилегированото племе или народ, което води след себе си до загуба на културна и национална идентичност. В този смисъл приемането в България, една страна първоначално източноправославна със светско образование, и тоталното налагане на юдаизма, под названието немска философия, в науката, образованието и възпитанието е не само шизофрения, но и доскоро национално предателство. Приемайки чуждата „превъзхождаща“ го философия, култура под формата на наука, българинът автоматично се превръща във васал (роб) на тази култура и загубва суверенитета си и правото на свободно мислене и оценки, правото на светска наука и образование и т.н., приема друг начин на мислене и ценности. Налице е промиване на мозъци в резултат на манипулиране на мисленето и ценностите следствие на десетилетното налагане на тезата на Хегел, че формата определя съдържанието и на тезата на В. Хумболт, че езикът определя мисленето.

Ежедневно доказателство в потвърждение на слугинажа на ученки и учени, доцентки и доценти, професорки и професори - просто следете медиите: радио, телевизия и преса.

Да обясня, защо използвам непривичния за български „джендър език“. Това е моето подигравателно отношение не само към създателите на въпросните тезиси, теории и науки, но и към тези, които прилагайки ги, са го измислили и го налагат в световен мащаб. Не немският език е създал ДВГ, а творческата мисъл на Ото. Днес, боркини и борци за правопоставеност на жените измислиха един „джендър език“, винаги използвайки двата рода на определени езици: женски и мъжки. Горките англичанки, арменки, вероятно и други жени, чиито езици нямат категорията род. Ивъх, кой сега ще им отстоява правата?!

Както казва народът: „На крива ракета Космосът й крив“

Обобщение:

Логично, съвременните ученки и учени, и наука, като верни последователи и слуги на юдаизма, под названието немска философия, се превръщат в огледален образ на равинската мъдрост.

„От една страна, тя ( става въпрос за равинската мъдрост – С. Б.) се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия Бог, а от друга, в умение във всяко затруднено положение да се утешаваш и назидаваш чрез някой благочестив цитат. Тя няма какво да допринесе за познанието на света. Обратното, тя изпада във все по-дълбоко невежество относно външния свят.” (с. 327-328)..“ (К.К. с. 327)

Писаниците на Хегел и В. Хумболт и техните волю и неволю последователи са далеч от мисленето, живота и езика на хората, нямат принос към познанието на света, и нямат практическо приложение. От една страна те служат за тяхната научна кариера и от друга, без тяхно знание и съгласие да вкарат индивида, обществото и народа в духовно робство с всички последствия от това. Последното не противоречи ли на някои закони?

И съвсем естествено е за нас „простосмъртните“ да перифразираме Какрл Кауцки.

Днес, ученките и учените лъжат и мамят целия свят и даже Природата

i  https://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2019/02/08/roditelski-bunt-darvin-dolu-chovek-e-syzdaden-ot-bog.401547 (25.07.2019 г.)

ii  Андре Шураки. Еврейската мисъл. Панорама 1994 г.

iii  вж. Степан К. Бюлетин. Гьоте и немската философия в:

1.  "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140

2. stebyul.blogspot.com

iv  Л. Н. Толстой. Пътят на живота. Издателство „Животъ“, с. 259

v  Botting, D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden. München: Prestel Verlag 1974

vi  Zitiert nach Weischedel, S. 109.

vii   Ръсел, Б. История на западноевропейската философия. т. 3 ИК „Христо Ботев“, София 1996

viii   вж. Степан К. Бюлбюлян. Езиковият шарлатанин Вилхелм фон Хумболт. В stebyul.blogspot.com

ix Alexander Spörl "Memoiren eines mittelmäßigen Schülers" 

ЕЗИК И МИСЛЕНЕ

 

ЕЗИЛ И МИСЛЕНЕ

ЕЗИК И ЗНАЧЕНИЕ респ. СМИСЪЛ/СЪДЪРЖАНИЕ, ИЗРАЗЯВАНИ ЧРЕЗ ЕЗИКА

Степан К. Бюлбюлян

"Има фундаментална разлика между религията, която е базирана на властта и науката, която е базирана на наблюдения и логика. Науката ще спечели, защото работи."

21 вдъхновяващи цитата на Стивън Хокинг - Технологии | Vesti.bg (17.07.2021)

Ако науката противоречи на фактите, толкоз по-зле за науката

Превод означава предаване на едно значение/съдържание от един език на друг. Езикът собствено не може да се преведе. Посредством езика човешкото мислене оперира с понятия, съдържания, не с езика. Езикът е един от многото възможности на човека да изрази мислите си.

В отношението език и мислене мисленето е водещото, първичното. Езикът не е само едно средство, един инструмент за изразяване, но и резултат на човешката мисъл. Проследи ли се развитието на човечеството през последните столетия, ще се установи, как знанията, познанията, т.е. понятията, значенията и съдържанията са се увеличили, появили са се нови познания и науки, нови технологии, които в крайна сметка намират своето отражение в езика. Възникват нови видове литература – научни текстове, стандарти, патентни описания, инструкции и много други, всеки със своя специфичен стил.

Изложеното по-горе е еднозначно указание за това, че езикът е резултат от човешкото мислене. От това следва, че мисленето е първичното.

Съдържанията съществуват независимо от езика, те съществуват независимо и от човешката мисъл до момента, в който човешката мисъл ги открие или разработи.

ИЗКАЗАНАТА ОТ ЕДИН ПРОФЕСОР ИЛИ УЧЕН ОПАШАТА ЛЪЖА СТАВА НАУКА, НО НЕ И ИСТИНА.

SPRACHE UNDDENKEN

 SPRACHE UND DENKEN

SPRACHE UND BEDEUTUNG bzw. SACHVERHALT

Stepan K. Byulbyulyan

„Es gibt einen grundlegenden Unterschied zwischen Religion, die auf die Autorität basiert, und der Wissenschaft, die auf Beobachtung und Vernunft beruht. Die Wissenschaft wird gewinnen, denn sie funktioniert.“ (https://www.studienscheiss.de/zitate-stephen-hawking/ )

Wenn die Wissenschaft der Tatsachen widerspricht, desto schlimmer für die Wissenschaft.

Übersetzung bedeutet die Übertragung  eines Sachverhalts aus einer Sprache in eine andere. Die Sprache selbst kann man eigentlich nicht übersetzen. Das menschliche Denken mittels der Sprache operiert mit Begriffen, Bedeutungen, Sachverhalten, nicht mit der Sprache. Die Sprache ist eine der vielen Möglichkeiten des Menschen seine Gedanken zum Audruck zu bringen.

In der Beziehung Sprache und Denken ist das Letzere das Führende, das Primäre. Die Sprache ist nicht nur ein Werkzeug des Denkens, sondern auch ein Ergebnis des menschlichen Denkens. Dafür gibt es genügend Nachweise. Verfolgt man die Entwicklung der Menschheit in den letzten Jahhunderten, wird man feststellen, wie sich die Kenntnisse, das Wissen, d.h. Begriffe, Bedeutung und Sachverhalte vermehrt haben, neues Wissen und neue Wissenschaften, neue Technologien entwickelt haben, die letzendlich ihren Niederschlag in der Sprache finden. Es entstehen neue Literaturarten – wissenschaftliche Texte, Standards, Patentschrifte, Angebote, Betriebsanweisungen und andere mehr, alle mit ihrer besonderen Stilart.

Das oben Ausgelegte ist eindeutiger Hinweis dafür, dass die Sprache ein Ergebnis des menschlichen Denkens ist. Daraus folgt, das Denken ist das Primäre. 

Sachverhalte bestehen unabhägig von der Sprache. Sachverhalte existieren unabhängig auch vom menschlichen Denken bis zum Zeitpunkt, das menschliche Denken sie entdeckt oder entwickelt.

EINE DURCH EINEN PROFESSOR bzw. WISSENSCHAFTLER AUFGETISCHTE LÜGE WIRD HEUTZUTAGE  WISSENSCHAFT, ABER KEINE WAHRHEIT.

Лингвистична философия

 (из Степан К,Бюлбюлян. Мистика език философия. кн. 2. София 1994 г.  с. 35 - 41)

1. ЛИНГВИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ

1.1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНИ КУЛТУРИ

АВГУСТ ТИТЕЛН. През 1721 г., т. е. 46 години преди раждането на В. Хумболдт, 49 години преди това на Хегел и 64 години преди Я. Грим, в Дрезден (Саксония) излиза от печат преведената от английски на немски език книга на английския автор Хъмфри Придо "Стар и нов завет". В обстоен предговор (Vorrede des Uebersetzers) преводачът Август Тителн прави между другото и исторически преглед на развитието на езиците, културите и науките от Асирия до момента, в който пише предговора. С много факти и аргументи той посочва как са се развили гръцки, латински, английски и френски език. От изложеното от него по проблема, могат да се изведат принципите, които да послужат за основа на лингвистична философия, културология и наука за езика. Тук накратко ще представим неговите разсъждения и изложения, тъй като те биха отворили очите на някои от честните, но непосветени "специалисти". Същевременно изнесеното от Тителн положително ще представлява интерес и за по-широк кръг от читатели. Причините за това са следните: първо той изнася факти и явления, свързани с исторически събития, които са известни на широк кръг читатели; второ - интерес представлява начинът, по който той разглежда поставената проблематика. Той доказва, че развитието и налагането на даден език е тясно свързано с нивото на развитие на държавата, науката, философията и културата на общността-носител на съответния език; трето - неговата позиция и убеденост, че постиженията на мисълта на мъдрите хора, научните резултати и културата трябва да са общодостъпни и да служат на всички хора. Тази негова философия днес се споделя от изключително малко на брой автори, а и представителите на съвременната официална хуманитаристика застъпват становището, че техните специалности са предвидени да обслужват само малък богоизбран кръг; четвърто - това, което той е написал преди повече от 270 години може да се сравни и провери с принципите на развитие на езика и културата оттогава до днес; и пето - много неща, разкрити и посочени от него, не само звучат и днес актуално, но се вижда, че и след около 2000 години развитие на човешки общности, няма нищо ново под слънцето.

След като изразява възхищението си от книгата и нейния автор Тителн се обръща към своя превод с очакването, че първият въпрос, който ще възникне, е: "Добре ли е, че написах тази научна книга на немски език, а не на латински? Онези, които се застъпват за латинския език могат да ми приведат приблизително 4 аргумента, които биха могли да бъдат следните: Латинският превод би бил по-удачен, 1) защото латинският е езика на учените; 2) защото чрез нея по-ясно и по-лесно може да се изрази това, което се среща в научността; 3) защото тези толкова редки дълбоко научни неща, които съдържа съчетанието на Хъмфри Придо, не трябва да се правят общодостъпни; 4) защото книгата ще намери по-добър пласмент в чужди империи и страни." След това изложение Тителн, по реда на точките, отговаря на тези въпроси.

1) До момента на излизането на книгата латинският е господстващият език, което обаче не означава, че и други езици не могат да стоят наравно с него и учените да изготвят писанията си на тези езици. Тителн посочва, че езиците са отражение на "състоянието на техните империи (държави)". Издигането на държавите по изтънченост, добри традиции (нравственост), великолепие и сила води и до издигане на техните езици. По-нататък Тителн обяснява как могъщите държави налагат своя език. Като доказателство дава Асирия, която след като завладяла държавите, граничещи с нея, наложила своя език в двора и науката. По времето на цар Хиския министри в Йерусалим са разбирали сирийски толкова добре, както еврейски. По-късно гърците чрез Александър Македонски създават най-голямата империя и господство над половината свят и техният език става навсякъде мода. Той дотолкова се разпространява, че се използва в целия Ориент и Стария завет се превежда на гръцки. За това допринася и особено много философията или мъдростта, "която профитира сред гърците". "Най-галантните хора в Рим изпращат децата си там, че освен езика да учат и добри (изящни) изкуства, а който държи на себе си, или иска да спечели уважение, той има у дома си учител по език, за да може винаги да упражнява на него."

Гръцкият език дотолкова се разпространява и пуска корени, че дори след като "Римската монархия поглъща гръцката" и латинският език става много силен, на последния не му се удава да погълне гръцкия език.

Междувременно "римският език" все повече изправя глава. Това става особено с помощта на хора по времето на Цицерон, които превеждат гръцките науки и изкуства на собствения роден език (Mutter-Sprache). Постепенно с разпространяването на християнската религия става необходимо да се преведе Библията (наречена Италианската). Налага се духовници и учени от всички страни сериозно да се захванат с изучаването на латинския език. По този начин последният се закрепва все по-силно и става така, че след падането на Източната империя все повече се издига и се възприема от всички учени от почти цяла Европа. Така естествено много науки се свързват и изразяват на него и в резултат на това той става водещ. След това Тителн още веднъж изтъква, че това не пречи на други езици да се развият и изравнят с латинския. За пример посочва френския език. Според него последният се налага с "победоносното оръжие" на френския крал Людвиг. В заключение подчертава, че нито един език няма предимство пред другите. Развитието на езика е въпрос на щастие и време.

От изложеното от Тителн в тази точка можем да изведем пет основни фактора за развитието, разпространяването и налагането на даден език: а) могъществото (силата) на съответната държава, б) научното и културното развитие на тази държава, в) християнската религия и превода на Библията, г) римските патриции изпращат децата си да учат в Гърция не само език, но и философия, изкуства, науки. Така те стават проводници не само на гръцкия език и култура, но и на науката, д) за съхраняването и разпространяването на езика основна роля играе не толкова държавността, колкото науката и културата, които носи даден език. Една държава може да бъде погълната от друга, но нейният език, култура и наука се запазват ( в случая гръцкия език, философия, наука и изкуства).

Друга важна констатация на Тителн е, че нито един език няма предимство пред другите и че е само въпрос на време и условия за развитието на съответния език.

Тези фактори Тителн е подкрепил с доказателствен материал от историята, и по-специално от античното минало. Днес, 270 години след излизането на книгата, посочените фактори могат да се сравнят и проверят за тяхната истинност от гледна точка на фактите през 1993 г.

а):

- Идентично на Асирия и Александър Македонски, Русия завладява много граничещи държави и области (райони) и налага руския език и култура като официални. По-късно в рамките на СССР руският е официалният език, включително и в международните организации, създадени под неговата егида.

- Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия и др. завоюват колонии, където налагат своя език, право и култура. Тук има изобилие от доказателствен материал. Днес в Централна и Южна Америка официален език е испанският с изключение на Бразилия, където португалският е официален език.

В други бивши колонии като Индия, Алжир и Ангола, заедно с местните езици, официални са също и английски, френски, португалски езици.

В Канада, друга бивше владение на две европейски държави - Англия и Франция - английският и френският са официалните езици.

б) И днес научното и културното развитие на дадена страна определят развитието и разпространяването на нейния език. Показателен пример в това отношение е разпространяването днес на английския език, благодарение предимно на реализирания научно-технически прогрес и информационното дело с компютъризацията и програмите на английски език.

в) И днес религиите и религиозната литература, както и различните варианти на тълкуване и превод на тази литература от оригиналния език, играят важна роля в развитието на превеждания език и неговата литература.

г) И днес много младежи и девойки следват в държави и университети, които са спечелили име с високо ниво на развитие на съответната научна дисциплина.

д) В историята има много примери, в които държави са били погълнати от други държави и столетия наред са били без държавност, но езикът, благодарение на съдържащата култура, е устоял и не само се е запазил, но и е съхранил идентичността на неговите носители. Сред примерите могат да се посочат арменския и българския езици. А какво да кажем за иврид, след като по странно стечение на съдбата еврейският народ повече от едно хилядолетие няма собствена държава, но запазва своя език, култура и идентичност.

2) Едно от основните предимства на латинския е, че той звучи, т.е. нашето ухо е свикнало да възприема латинския, а не някой друг език. "Че на латински звучи всичко по-добре и може да се предаде по-ясно в действителност е дотолкова вярно, защото нашите уши са свикнали вече с изглеждащите в началото варварски думи, и следователно чрез тяхното многократно слушане са свикнали с тях." Тителн не вижда друго предимство на латинския пред другите езици. Французите са взели "всички науки и реалии", които съществуват на старите езици и са ги изразили "ясно (еднозначно, точно) и чисто" на своя език. Същото са направили и англичаните. Това означава, че те вече са развили своите езици наравно с гръцки и латински езици.

На немски език могат да се предадат и най-трудните неща. При това може да се наложи използването на термини и изкуствени думи, които трябва прилежно да се повтарят на слушателите в училищата и университетите, за да привикнат ушите им с новите думи и последните да влязат в обща употреба. Така е било и с гръцки и латински език. "Философите в Гърция ковяха постоянно нови думи, и в началото хората се стъписваха (озадачаваха) толкова много, както при нас немците всеки би се озадачил, ако среща много такава нова стока: но накрая с времето те спечелват ушите и сърцата, и с повтаряния звук в чувствата се влива накрая мнението и направената с него представа и остава там вътре."

Дори има понятия, които могат да се изразят по-добре на немски, отколкото на гръцки. За пример Тителн привежда гръцката дума manian (Wuth или Raserey).

По-нататък Тителн посочва, че на новите неща (Sachen) (понятия) трябва да се дават нови имена и дава пример как действа Епикур. Той обяснява, че ако при назоваването на нови познания няма подходяща дума за помощ трябва да се вземат нови, като се изковат по изкуствен път въз основа на фонда и словесното богатство на езика. Ако по този път се получи немного ясно и сурово название, тогава може да се премине към описание (описателен път) и с повече думи се обяснява това, което едната дума не може да направи. Но ако и по този път не се получи и разбирането се обърква повече, вместо да се изяснява, тогава не трябва да се усложняват нещата и трябва да се натурализират. По този начин всеки език ще достигне до своето съвършенство, че един вид (така да се каже) да приюти в лоното си всички дисциплини, изкуства и науки, и ако е необходимо, да ги представи.

Тук Тителн разглежда как латини и римляни са изградили латинския език, приемайки и превеждайки от гръцки науки, философия, изкуства. Той посочва, че нито една държава не би приела един чужд език да се развива за сметка на собствения й език и посочва как латинският език постепенно измества гръцкия език. Сега и немският език трябва да заеме полагащото му се място в немското кралство. Същевременно той подчертава, че това не означава изхвърлянето или неизучаването на латинския език.

От изложеното в тази точка можем да обобщим или изведем следните принципи:

а) Звученето на понятието или предмета чрез думата и слуховото привикване за чувствено и мисловно свързване на думата със съответното понятие или предмет. Думата, която идва от чуждия език заедно със съответното понятие, има предимство.

Днес това явление се наблюдава многократно в много езици, включително в немския.

б) Принципите (начинът) на назоваване на новите понятия и предмети.

Същите тези принципи важат и действат и днес.

в) Приемственост. Тителн посочва, че след развитието на гръцкия език следва развитието на латинския. Това става върху основата на гръцката култура, философия, изкуства и науки, които стават и основа за развитието на латинските език, култура и т. н.

От своя страна латинският език, култура и т. н. е основа за изграждане на френски, английски и други езици и култури.

г) Цикличност, етапност. Проследявайки развитието и разпространението на езици, култури, философия, Тителн разкрива фактически една цикличност във възникването, процъфтяването и упадъка на държави с богата култура и наука. Последните, за разлика от държавата и в известен смисъл народа, продължават своя живот и развитие макар и в други държави и народи. Тук се среща силно изразената приемственост на наука и култура, което е същевременно доказателство, че познанието, науката са международно богатство, което се ползва от всички, без разлика на раса, класа, религиозни и идеологически убеждения.

д) Преводът - инструмент (средство) за разпространяване, усвояване на науката и културата, от една страна, и от друга - за развитие на даден език.

И днес преводът не е загубил ни най-малко тази своя роля.

3). Тителн посочва, че тази книга, написана по този начин на немски език, дава възможност изнесените в нея чудесни неща да станат общодостъпни, така че "всеки един обущар и шивач да може да ги чете". Защото според Тителн "Каквото е добро (хубаво), на него трябва да се наслаждават (радват) и най-малките". По-нататък той посочва, че науката едва ли не се разнася като циркаджийско животно да бъде показвано тук и там: "Не знам защо науките и учеността (ерудицията, книжовността) трябва да се разнасят насам и натам като чудно животно в затворен сандък." Той поставя и въпроса защо да не се дава възможност и на най-обикновения човек да се радва от ползата на мъдростта, на науката.

От изложеното в тези три точки от Тителн, подкрепено и доказано с богат фактологически материал, както и от факта, че посоченото от него продължава да се повтаря и днес, може да се заключи, че процесите на развитие на човешките общности във всички възможни аспекти имат своя закономерност, че те са взаимно свързани и обусловени. Те могат дори не само да се изследват и установят, но и с голяма точност да се претеглят и въз основа на това да се направят научни прогнози. Изхождайки от изложеното, Тителн спокойно би могъл да направи прогноза поне за бъдещото развитие на немското словообразуване, както и да положи принципите на общата терминология, която се обособява като дисциплина едва 210 години след появата на неговия предговор.

Сред схващанията на Тителн прави впечатление неговото виждане за ролята на науката, което напълно съвпада с това на Айнщайн.

Ако изложеното от Тителн за езика трябва да отнесем към една от двете философии, то можем да го отнесем еднозначно към научната философия.

1.2. СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКА И КУЛТУРАТА

Историческото развитие и повтаряемостта на определени явления, както и опитът, показват, че в развитието на езика и културата на една общност са налице определени принципи и закономерности, които характеризират тяхната същност и посочват условията и предпоставките за осъществяване на такова развитие. Тук ще се постараем да обобщим най-главните:

а) В различните степени на развитие езикът играе различна роля. Развитият език по своята същност не е само средство за комуникация, но също така средство за транслация на отделни знания, науки, култури, накратко всякаква информация.

б) Културата на една езикова общност се обогатява и развива чрез и под влиянието на друга култура. В противен случай (една изолирана култура) тя остава на едно и също ниво, т.е. не отбелязва никакво или почти никакво развитие.

в) Философията и науката на една езикова общност се развиват върху основата на други предхождащи философия и наука на друга езикова общност.

г) Езикът на дадена общност се развива върху основата на езика, от който се заимства културата, философията, науките, изкуствата.

д) Езикът има свойството да бъде хранилище не просто на информация, не само на постигнатото от гения на съответната общност, а хранилище на всичко постигнато от човешкия гений.

е) От д) следва, че езикът представлява изходна точка за натрупване на знания и от там основа за нови познания. Това е една от съществените същности на езика, която кореспондира напълно с а), б), в) и г).

От горните се извежда нова група принципи:

а) Езикът е в тясна взаимовръзка и взаимодействие с всички области на интелектуалната дейност на човека.

б) Езикът е отворена и гъвкава система.

- От една страна той е отворен спрямо друг език за разширяване и усъвършенстване на своята структура и словно богатство, както и за приемане на нови информации за разпространяване сред своите потребители.

- От друга страна той е отворен към трети език за подаване на информация и развитие и евентуалното му усъвършенстване.

- Възможно е подаването на информация и развитието да протича едновременно в двете посоки.

- Възможно е също в този взаимен обмен да участвуват повече езици.

в) Натрупването на нови знания, развитието на науките и културата води до развитие и разширяване на езика.

г) Няма и не може да има "чист" език.

Езикът на една общност е дело както на това общество и на негови отделни индивиди, така и на различни други езикови общества и техни индивиди или езикът на тази общност е резултат от съвместните творчески усилия на няколко езикови общности и техните индивиди и по своята същност има интернационален характер. Като най-прост пример може да се посочи словното богатство на съвременните европейски култури, които са съставени от различни езици.

д) След изграждането и развитието на даден език неговото съществуване не зависи от съществуването на съответния народ и държава. Пример за това е латинският език, който продължава да съществува векове след разпадане на държавата и народа, носител на този език. Условие за това съществуване е наличието на азбука и на носител на информацията (плочки, папирус, кожи, хартия, микрофиши и др. п.).

Заедно с езика и благодарение на него могат да се съхранят културата и науките на даден народ и държава, дори след тяхното историческо разпадане да продължат да бъдат основа и извор за обогатяване и усъвършенстване на езици, култури, науки на народи и държави, образувани дори столетия след това разпадане.