НЕМСКИЯТ РОМАНТИЗЪМ – МИТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Степан К. Бюлбюлян
УВОД
Определени страни на немския романтизъм все още са недостатъчно разкрити и осветлени. Има основания да се предполага, че това не е случайно, че някои немски среди нямат интерес да ги разкрият и още по-ревниво пазят тайните си от чуждестранни автори. Темата е табу, но се срещат немски изследователи, които посягат по-надълбоко в проблема, без обаче да стигат до назоваване на нещата с истинските им имена. Вероятно плащат данък на митологизирани немски „светила”.
Немският романтизъм би следвало да представлява голям интерес и за чуждестранни анализатори, поради една основна причина: немската класическа философия, която и днес властва в света, по признание на американски, френски и др. изследователи, е породила културна криза в съответните страни. Немската философия е основа и на редица хуманитарни дисциплини, като напр. езикознанието, което също е изпаднало в безизходица. Поради страх или некомпетентност, поради криворазбрана колегиалност или съпричастност, или дори продажност, тъмната страна на немския романтизъм остава скрита. Нейното осветяване може да доведе до радикални промени не само в науката. Това обаче е неизгоден за определени среди факт.
През епохата на немския романтизъм, в края на 18 и началото на 19 в., са оформени както философията, така и езикознанието, и се характеризират със силната си политическа насоченост, стъпила върху немската мистика, нацизъм и расизъм. Това е времето, в което се ражда духът на немския романтизъм – видение и творение на редица интелектуалци и учени, каквото и да се разбира под думата „учен” в хуманитаристиката (основно литератори, философи, езиковеди). Срещат се и имена, като напр. Хегел, който не се числи към кръга на романтиците, но се е движил в техни среди, поради което философията му споделя много общи характерни черти на романтизма, поне що се отнася до немската мистика, станала основа на неговата философски възгледи, както и на немския романтизъм въобще. Немският романтизъм може да се разглежда като духовен продукт от тясното сътрудничество между съмишленици, съидейници и с обща цел философи, езиковеди и литератори, предимно поети. Тази духовна дружба е изградена върху основите на немската мистика, нацизъм и расизъм и представлява триединство на философия, език и култура с политическа насоченост и с цел държавна и световна власт. От същия „бульон” се формират и властващите днес философия и лингвистика. Ще се опитам да разкрия и изследвам корените на това триединство. В тази връзка, необходимо е да уточня някои понятия и методи, за които става дума в настоящия анализ.
ПОНЯТИЯ
Основните работни понятия са истина, наука, нацизъм, национализъм, авторитаризъм, тоталитаризъм.
Истината може да бъде обективна и субективистична. Обективната е една, докато субективистичните са много, създадени или измислени от човека, сред които основна е религиозната: истината на юдаизма, християнството, исляма и т. н. Религиозната истина не е единна, но това е друга тема. Обективната истина е валидна за всички хора по света, без оглед на раса и вероизповедание, докато другите истини представляват и защитават интересите на отделни групи хора и обикновено са в ущърб на останалите. Научната истина следва да бъде обективна истина, но както ще видим по-долу, в хуманитаристиката отдавна не се търси обективност.
За науката има дефиниции в различни справочници, които макар да посочват качеството обективност, са достатъчно мъгляви и позволяват да бъдат тълкувани в угода на съответния т. нар. учен. Доказателство за това е разглеждането, приемането и налагането по света на немската нацистка философия и езикознание за наука, оформили се в периода на немския романтизъм. В науката има два основни дяла: хуманитарни дисциплини и природо-математически дисциплини. Между тях, обаче, има все по-нарастваща пропаст, защото тяхната основа и цели са твърде различни: напр., съвременната хуманитаристика от приблизително две столетия споделя немската философия, т.е. тази на немския нацизъм и фашизъм.
Под наука се разбира светската наука и тя не следва да се смесва с религията, с нейните цели и методи. И мистиката също не може да се числи към светската наука. Не приемам за наука нацизма, без значение от коя националност или група хора, свързани по родов, религиозен или някакъв друг принцип, произлиза той.
Науката трябва да търси обективната, а не измислената от човека истина, тази която е валидна за всички хора по света без оглед на расова, групова или верска принадлежност. Така както космическите закони, природните явления и бедствия действат еднакво върху всички. Науката не трябва да бъде и самоцелна: резултатите от научната дейност следва да носят духовна или материална полза за всички хора, без да ги въвежда в зависимост или подчиненост.
В момента представители на хуманитаристиката се стараят да я разграничат от природните науки, изтъквайки смешни аргументи и позовавайки се предимно на нарочени за авторитети лица. Този подход в науката се определя като идеализъм и ненаучен. Причината е много прозрачна. Както ще видим по-долу, принципът за обективната истина противоречи на политическите им амбиции и цел за световно господство. В немски справочници думичката нацизъм се избягва и се препраща към националсоциализъм, т.е. няма немски нацизъм, а националсоциализма на лошия Хитлер. Немците използват предимно думата национализъм, която в последно време е с изключително негативен заряд. Наблюдава се преливане на значения и понятия и манипулиране с двете думи от софистичен тип.
Според Beneṡ, национализмът е основен метод на работа на Я. Грим, езиковед и един от споменаваните, заедно с брат си В. Грим, от групата на романтиците в Германия. Но немците, съзнателно или не, манипулират с понятието национализъм, придавайки му съдържание на чист нацизъм, по моето определение за това, какво е нацизъм: Издигането на една нация или народ по чисто субективистични чувства, видения и стремежи, т.е. на някакви измислени от човека белези, които поставят група хора, народ или нация над всички останали на света, и на тази основа се заявяват претенции за изключителност, привилегии и др. под. облаги, вкл. за световно господство. Нацизмът се характеризира още и с пълно игнориране или непризнаване постиженията на представители от други групи хора, както и приписването на чужди постижения или заслуги за свои, което днес се нарича „кражба на интелектуална собственост”. Характеризира се и с прилагането на посочените от К. Кауцки методи на лъжи, измами и фалшификации (вж. Кауцки 1995:162-170; вж. също Бюлбюлян 1993, 1994 и 2005), свързан е с омраза и ненавист към други народи. Стремежът към национално единство, съхраняване на национални традиции и ценности, национална идентичност и корени, без претенции за превъзходство над други народи и произтичащи от това облагодетелствания, може да се нарече национализъм, и той да се приеме за нормален и закономерен.
МЕТОДИ
Ще разгледам някои по-характерни и често срещани в т. нар. наука методи.
Авторитаризмът е резултат от налагането на авторитета на дадено лице, изграден в противоречие на фактите и обективната действителност. Този метод се прилага дори в естествените науки, а явно и брутално се установява като основен в т. нар. хуманитаристика, което се посочва и от К. Кауцки:
„Решаващи стават не фактическите доказателства, а авторитетите. И който иска да им направи впечатление, трябва да се стреми авторитетите да са на негова страна. Ако те липсват, е, тогава corriger la fortune, поправи съдбата и сам изфабрикувай авторитетите. Подобни авторитети ние вече видяхме в лицето на Данаил и Питагор. Към тях принадлежат също така и Иисус, неговите апостоли, Моисей, сибилите и т. н.” (Кауцки 1995:166).
Последователното налагане на аворитаризма води до тоталитаризъм.Той е форма на управление, при което без право на избор се налага едно единствено субективистично виждане, идеология и философия във всички форми на обществения живот. Решаваща роля и значение има авторитаризмът, защото са тясно свързани.
През последния век светът преживя две форми на тоталитаризъм: комунизма и немския фашизъм. Корените им са дълбоко в немската философия, възникнала в епохата на немския романтизъм и свързана с него. Философията и идеологията на немския фашизъм е немската нацистка философия-религия и се проявява в политиката, налагана в държавното управление, културата и науката, в университетите и други научни институции. Днес в науката немският фашизъм е широко разпространен по света, поради властващата позиция на немската философия. Политическият фашизъм приключи през 1945-1949 г. с Нюрнбергския процес, но културно-научният продължава да вилнее по университети и научни институции:
„Унищожаването на Хитлеристка Германия не означава премахване на немската религия, напротив немците я защитават и с всички възможни средства я налагат в много страни на света под формата на наука и култура.” (Бюлбюлян 1993:40).
Като доказателство може да се посочи фактът, че в нашето съвремие в университетите се отхвърлят трудове, които противоречат на немската нацистка философия. Тук бих перифразирал констатацията на Ръсел:
"Съществува обаче културен империализъм, който е по-труден за преодоляване от политическия" (Ръсел 1995:141),
в: съществува обаче духовен фашизъм, който е по-труден за преодоляване от политическия. Тази констатация повече съответства на фактите и действителността днес.
Духовният фашизъм е фундаментът на политическия и това предопределя сложността на престъпната му същност. Освен това малко хора допускат, че трудовете или писаниците на представяни за големи учени и професори могат да създадат нацистка идеология и философия, облечена във формата на наука и издигната в религия, и да доведат до такива резултати. Затова, вероятно, голяма роля изиграва идеалистичната представа за т. нар. учени и безусловното и безконтролното приемане на писаниците на тази група хора за чиста монета. Подобно поведение Толстой определя като суеверие:
„Когато хората, без да проверяват с разума си, приемат за безсъмнени истини туй, които им се предават от други хора, те се подават на суеверието. Такова е в днешно време суеверието на науката, тоест признанието за несъмнена истина всичко туй, което се предава за такова от професорите, академиците и въобще от хората, които се наричат учени.” (Толстой ).
В духа на цитираното, може да се каже, че автономията на университетите и липсата на действителен контрол превръщат днешната наука и университети в тоталитарни институции от фашистки тип.
Друг изключително често прилаган метод в хуманитаристиката е софистиката, определяна като „изкуство на привидните доказателства, изопачаване на думи, хитроумие” (Der Brockhaus 2008).
Лъжи, фалшификации и измами се налагат като похвати, главно поради липса на факти за вижданията на т. нар. учени. Техните твърдения обикновено са свързани с определена цел и лични интереси и нямат нищо общо с търсенето на обективна истина, поради което липсват фактите. Проследявайки самия процес, К. Кауцки отделя цял параграф за този метод и констатира:
„Не само мошеници и фокусници се занимават със съзнателна лъжа и измама, но и сериозни мислители, и хора с честни намерения.” (Кауцки 1995:163).
За лъжите, измамите и фалшификациите в хуманитаристиката многократно съм писал в мои изследвания и публикации. До лъжи, измами и фалшификации води своеволието – друг похват, при който проявата на авторския Аз не се съобразява с фактите и обективната действителност и ги изкривява.
Табуто не е метод на изследване, а за забулване в мъгла на тези, теории, виждания в науката и автори, които противоречат на интересите на определена философия или по-точно на властническите цели на определен кръг хора. Те не се изследват, не се дискутират, и още по-малко критикуват. Случайно публикувани анализи, противоречащи на табуираното, се пропускат без внимание и бързо се изпращат в забвение.
НЕМСКИЯТ РОМАНТИЗЪМ И ДУХОВНОТО ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТА
Оформянето на духа на немския романтизъм започва в края на 18 в. в определени области като наука и университети и реално продължава до днес. По ред причини немският романтизъм е изключително сложно, комплексно явление, в което се преплитат различи по характер сфери от бита на един народ с общ език и култура, но живеещ разпокъсано в многобройни държави, изостанали малко или повече в политически и културен аспект, със съседни по-развити като Франция и Англия. Но за разлика от тях, немският романтизъм излиза извън рамките на изкуството, архитектурата и литературата и навлиза в политиката, в управлението и културата и става идеология на едно национално движение за обединение и освобождение от френската окупация на Наполеон.
„След столетия на национална разпокъсаност, изригването на национално просветление преобрази унижението в агресия, сервилността в омраза. Всичко, каквото оформя по-късния немски национализъм - налудничаво самонадценяване, вярата в немската световна мисия, идеята за тоталитарна държава до расовата идеология на национал-социализма - всичко това е там в зародиш, още от първия момент, и се формулира в годините на наполеоновото подтисничество” (Jaenecke).
Следователно, за възникването на немския романтизъм има определени исторически предпоставки:
- в държавно-политически аспект няма единна немска държава, т.е. на лице са многобройни немски държави, обединени единствено от общ език. В същото време, те са под окупацията на Наполеон и силно изостанали от Франция и Англия;
- в културно-политически аспект също бележат изостаналост в развитието си, в сравнение с Франция и Англия.
Немският романтизъм се разглежда и като националнообединително движение за съюзяването на многобройните немски княжества и държави в единна държава, и същевременно като националноосвободително движение срещу френската окупация на Наполеон:
„Арндт пише песента, която по-късно генерации немски ученици ще учат наизуст ‘Какво е на немеца отечеството?’ Тя поставя основния въпрос на националното движение и същевременно дава отговора (...) Първият член на вярата на движението е: Германия единна държава (...) Идеята е обявяването на двойна борба: на външните врагове на Германия и на немските князе, които стоят на пътя на тази въображаема Германия.” (Jaenecke).
Посочва се, че негова движеща сила са патриотизмът и национализмът. Според мене, то прераства в нацизъм и полага основите на научния и университетския фашизъм, довел по-късно при Хитлер и политическия фашизъм.
В развитието на романтизма в Германия се посочват три етапа. Особено важни за моето изследване са ранният романтизъм с център Йена и късният с център Берлин.
Ранен романтизъм. Йена е университетски и културен център на княжество Заксен – Ваймар-Айзенах и към края на 18 в. и началото на 19 в. става средище на известни немски интелектуалци. Събират се предимно философи, като братята Шлегел, Фихте и др., и литератори като Новалис, Хьолдерлин и др., които споделят близки идеи и ценности, дискутират и издават сп. Athenäum. Характерът на списанието е изразен в следния цитат:
„Изместването на научно-емпиричната картина на света от една ‘поетическа’ бе пропагандирано между 1798 г. и 1800 г. в сп. ‘Athenäum’, рупорът на Йенския кръг на ранната романтика около братята Аугуст и Фридрих Шлегел, Каролие Шлегел, Новалис, Йохан Готлиб Фихте, Фридрих Шелинг, Лудвиг Тик и Фридрих Шлайермахер.” (Wolf 2008).
Към горния кръг малко или повече се отнасят и Я. Грим, В. Хумболт, Хегел и др. Редица от тях са били преподаватели, респ. професори, в университета в Йена. Пак там, през 1841 г., докторската си дисертация е защитил ученикът и последователят на Хегел, основният теоретик на социализма и комунизма Карл Маркс. Късен романтизъм. В. Хумболт създава Берлинския университет и Фихте става пръв негов ректор, а след него – Хегел. Берлин става център на националното движение: „Центърът на младото национално движение е Берлин. Преди всичко трима мъже дават неговия профил и програма: Ернст Мориц Арндт, Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Лудвих Йан - поетът, философът и демагогът. Те стават митични ръководни фигури на немския национализъм” (Jaenecke ). Същност и дух на немския романтизъм. Разгледаното дотук са исторически наложилите се предпоставки, които довеждат до оформянето на основните характеристики на романтизма, а именно отчуждението от света, ирационализма, насочеността срещу Просвещението, засиления интерес към митовете и легендите. Първоизточникът им трябва да се търси и в индивидуалния характер, светоглед и ценностна система на личностите, създатели или теоретици на идеологията и философията на немския романтизъм. Тяхното възприятие на света е „поетическо”, следователно твърде далече от реалната действителност. При тях основното е личното преживяване на автора или твореца, изразено в разглежданото за дефиницията на Новалис за романтизма:
„Докато на простото придавам високо значение, на обичайното – тайнствена важност, на познатото – благородството на непознатото, на крайното – сияние на безкрайното, аз романтизирам.”
Съдържанието на тази дефиниция надхвърля рамките на художествената измислица и разкрива две характерни черти:
- Аз-ът на поета, свързан със силно субективистично своеволно възприятие на света и заобикалящата го среда,
- изкривено възприятие и интерпретиране на обективни дадености в интерес на Аз-а, водещи неминуемо до лъжи и фалшификации.
Ясно е, че подобна дефиниция целеполага романтизма в своеволието на творческия Аз и
· в нея е зададено фактически духовното прекрояване на света по мярката на немския Аз.
Своеволието на немския Аз и духовното прекрояване на света по мярката на немския Аз може теоретически да е оформено като метод от Новалис, но практически е прилаган на немска земя значително преди него от неизвестния автор на ранната средновековна поезия „Песен за Ано” („Annolied”). В нея авторът, в старанието си да възвеличава „баюварите” (баварците), безогледно извършва редица исторически фалшификации. Поезията, влязла впоследствие в „Кайзеровата хроника”, служи за позоваване на редица автори като доказателствен материал. По-късно при романтизма, същата тенденция се разгръща с цел възвеличаване на немския народ, като се прибягва до манипулиране и фалшифициране на исторически факти. Дефиницията на Новалис фактически е литературният израз на Аз-а и на философа Фихте, създаден в същия период, като Аз-ът на поета и Аз-ът на философа са напълно идентични. Идеята за Аз-а е наложена и в езикознанието, където Аз-ът на т. нар. езиковед се изразява между другото и в измисляне на някакъв език и създаване на „теории” или „наука” за този измислен език. Става ясно, че в идеологията и философията на немския романтизъм са втъкани няколко елемента:
1. немската мистика
2. нацизъм и расизъм, тъй като силната привързаност и любов към отечество и народ прерастват в нацизъм и расизъм, погрешно представяни от определен кръг автори като национализъм и патриотизъм. Целта е властта над света:
„Да обобщим накратко: нацията се конструира на базата на общия език, който формира човека, също така по отношение на неговото мислене. На базата на езиковото единство мисленето на немеца се издига над останалите. И още: на базата на особеното мислене затова трябва (…) немецът ’да поеме управлението на света чрез науката’.” Със силния си „национализъм”, т.е. нацизъм, се откроява и Я. Грим. С нацизма и расизма е свързано и презирането на всичко ненемско: „Арндт е не само поет, но и езиково перфектен памфлетист и програмист. Той издига ‘немщината’ в морална категория, в свято благо (...), а боготворенето на ‘немщината’ е свързано с презирането на всичко ‘ненемско’" (Jaenecke).
3. политика. Немският романтизъм се отличава и със силната си политическа ангажираност и насоченост, изразена не само в идеята за обединяване на немските държавици, но и за тяхното управление, а и това на света.
Посочените елементи са в тясна взаимовръзка. В предишни анализи съм разгледал как, на основата на немската мистика, Фихте, Хегел, Вилхелм фон Хумболт, Якоб Грим и др. създават, чрез изопачаване на исторически факти и манипулации, силно политизираната и изключително агресивната си идея, че немците водят произхода си от Светия Дух, а всички други народи изграждат своите езици и култура от немския език и култура. Твърдят, че немците са най-надарената и творческа нация на планетата, че имат историческата мисия да управляват света. Хумболт дори говори за немците като за “световна нация”, a Грим за немския като за “световен език”. Това е новата немска религия. Тя става отправна точка на съвременната философия и езикознание, превърнали се в нейна библия. Редица немски мислители и политически кръгове в Германия започват упорита борба за налагане на немската религия във всички сфери на човешкия живот и дейност, дори чрез отричане на Исус и християнството. Най-лесно това се постига в науката и културата, където новата немска религия става единствената ценностна система и критерий за “научност” не само в Германия, но и в света. Оказа се, че далече преди мене, за религиозната и политическата същност на немската романтика е писал и немският автор Carl Schmitt, който след Втората световна война, поради тесните си контакти с националсоциализма, е бил „табуизиран”: „Ернст Мориц Арндт, както и Новалис, респективно Фридрих Шлегел489 , бяха представители на „Политическата романтика”490, протагонисти на една „духовна контрареволюция”491, насочена срещу процесите и принципите на 1789 г. Революцията на романтизма се състои в това да обещае една нова религия, едно ново евангелие, една нова гениалност, едно ново универсално изкуство492.” Четиринадесет години след мене, същите констатации относно религията се срещат и у Сафрански:
„И сега романтизмът достига своя връх в Йена и Хайделберг, където си дават среща големите имена Тик, Новалис, Шлайермахер, Гьорес и много други. Философи и литератори се отвръщат от християнството и си създават своя собствена религия; (…).Квинтесенцията на книгата гласи, че романтизмът става опасна тогава, когато се свързва с политиката, и този извод Рюдигер Сафрански знае как да го докаже по най-добрия начин, не само с помощта на националсоциализма.” Следователно, в идейната си същност и функции, немският романтизъм с нищо не се различава от изследваната и анализирана от мене немска философия и езикознание (възникнали в същия период и наложени по света като единствена наука). И за него напълно се прилага констатацията ми, че идеологията на немския нацизъм и фашизъм е родена от новата немска религия, която включва и романтизма. В политически аспект това означава, че не Хитлер е идеологът, а немските мислители, създали далече преди него философията на националсоциализма. Само една година по-късно, немският журналист Йенеке, случайно или не, прави същия извод:
„Хитлер не беше производствена злополука на историята. Почти всичко, което той осъществи, беше замислено още преди него” (Jaenecke).
Същата констатация се среща и в краткото представяне на книгата на Bauer в Интернет:
„Националсоциализмът беше най-голямата политическа и социална катастрофа на новото време. Но той в никакъв случай не беше производствена злополука на историята, а се корени дълбоко в обществените основни течения на 19 и 20 век – в национализма, расовия антисемитизъм и социални въпроси.” От изложеното се вижда, че немският романтизъм включва и философията или духа на едно движение за национално обединение и освобождаване. Тогава съвсем естествено е да се запитаме, доколко е правилно дефиницията на Новалис за „романтизиране” да се приеме за романтизъм. Първо, съмнително е дали съдържанието на дефиницията отговаря и до каква степен на определението за литературната измислица; второ, в кои области следва да се прилага тази дефиниция; и трето, може ли една нацистка представа и философия, изопачаваща исторически факти и събития с цел световно господство, да се нарича романтизъм? Според немски мислители, езикът, философията и културата водят начало от немската мистика и митология, а немският език, култура и нация са началото на световната цивилизация. Ето защо немците трябва да определят и насочват развитието на хуманитарните дисциплини, а това значи на човека и неговото мислене, чувства, ценности. Следва въпросът доколко всички представители или участници в течението на романтизма са били наясно с този дух и доколко са били съпричастни с него.
ПРИЛАГАНЕ ДУХА И ФИЛОСОФИЯТА НА НЕМСКИЯ РОМАНТИЗЪМ В ЖИВОТА. ТИХИЯТ ПРЕВРАТ В НАУКАТА.
Духът и философията на немския романтизъм се прилагат още от самото й сътворяване от самите автори и съмишленици, които имат научни и административни властови позиции. Сред тях особено се откроява фигурата на Вилхелм Хумболт. Освен че се занимава с езици и пише томове, той е и висш държавен служител, министър в Прусия и изпълнител на различни държавни задачи. Основна сфера на неговите занимания са културата и образованието. Той е създателят и на Берлинския университет, чийто първи ректор не е кой да е, а Фихте, и след неговата смърт – Хегел. Якоб Грим в различни периоди от биографията си също заема важни постове, като през 1940 г. е назначен за член на Академията на науките в Берлин от Фридрих Вилхелм IV, предпоставки, които улесняват и допринасят за налагането на немската религия в културния живот и учебните заведения в немските държави. Теоретичната им дейност е пряко свързана с активното им участие в тези движения. Особено активен е Фихте: „В същото време философът-професор Фихте дава философската надстройка. Неговите ‘Речи към немската нация’, които той държи през зимата 1807/08 в окупирания Берлин, и които веднага се разпространяват като позиви, очертават немския национализъм далече в 20 в. Тяхната основна теза гласи: немците са ‘пранародът’ и ще освободят човечеството, едва когато те сами са се освободили. ‘Чрез този род вие виждате в духа да се издига немското име в най-славното сред всички народи’, вика Фихте на слушателите, които благоговейно седят в краката му. ‘Вие виждате тази нация като Новородителка и Новосъздателка на света ... Ако вие потънете, то цялото човечество ще потъне с вас, без никаква надежда за Новосъзидание’" (Jaenecke).
Известни са движенията на младежи и студенти, особено в Йена и Берлин. Jaenecke отваря завесата за движението в Берлин. Той разкрива не само расистката същност, но и напомня за Jugendbund и Hitlerjugend, които могат да бъдат разглеждани като техни предшественици: „Това което разгласяват Арндт в патриотична лирика и Фихте в академична реч, Фридрих Лудвих Йан превежда на езика на народа. Чрез учебниците по история той броди като дух под безобидното прозвище ‘баща на гимнастиката’, но той беше най-дивият демагог на тези години. Неговото писание ‘Немска народност’, което се появи също по френско време през 1819 г., е библията на младежкото движение. То съдържа цялото въоръжение на народностната идеология. Йан изисква тотална ‘немщина’ и унищожаването на всичко чуждо: ‘Колкото по-чист народ, толкова по-добре; колкото по-смесен, толкова по-подобен на банда.’ Той мрази французите, интелектуалците, евреите и иска ‘да отгледа един нов, облагороден народ’. Не трябва да се играят вече чужди пиеси. ‘Трябва да прекъсне всяка чужда песен на сцената.’ Премахва се модното облекло, немците трябва да носят като него самия и неговите гимнастици само ‘немска носия’: черна пола и ризи с открити отпред яки. Йан също замисля пръв расовите закони: размножаването е пръв граждански дълг. Който не се жени, макар че е здрав, загубва гражданското право, както и ‘който се ожени за още неполучила гражданство ненемкиня’. ‘Тевтоманията’ на Йан става тема на подигравка и на много негови съратници, но сред бунтовническите студенти той е безспорният авторитет” (Jaenecke).
Тихият преврат в науката дава отговор на странния въпрос как нацистка по своята същност философия, издигната в религия, е приета и наложена като светска наука не само в Германия, но и по света. Още преди близо век, Толстой явно е забелязал същността на официалната наука, за да я определи като „лъженаука” и да я сравнява с религията. Тихият преврат в науката се изразява в това как немската религия се налага и разпространява в Германия и по света като наука и култура. Става благодарение на факта, че голяма част от творците й са преподаватели, професори и автори с публична трибуна, които имат властта да я наложат като единствено вярна наука. За целта, т. нар. професори разиграват интелектуален и духовен тероризъм и рекет: за защита на дисертация или за да се публикува някакъв труд и да стане предмет на разглеждане, той трябва да бъде в съзвучие с немската религия. В противен случай, няма дисертация, няма публикация, няма разискване, а потъване в забвение. Наложен е принципът: за да влезеш в науката, трябва безкритично и безусловно да приемеш немската религия. За съжаление, такава е в голяма степен действителността в т. нар. наука!
Сферите на проявление на немската религия са основно две:
А) Държавно-политическата
Разгледаните по-горе автори с литературни, философски и лингвистични средства насочват творчеството си към политика и държавно управление. Тяхното творчество представлява фундамента на идеологията на политически партии и философията на държавно управление. Философията или по-точно немската религия, създадена от нейните творци в епохата на романтизма, е основата на немската държавност, вкл. и тази на националсоциалистите. Безспорната връзка между немската религия и хитлеровия националсоциализъм се посочва и от други немски автори, освен Jaenecke. Ето един от тях:
“На всички тези старания за адаптация не беше отредено да имат успех, те се разбиха от наново възродения през 19 век антиюдаизъм, което е резултат от няколко причини. Така романтизмът обърна внимание на мисълта за националното, чиято народностно-наивна враждебност към евреите бе укрепена от философска страна от Фихте и Хегел, но и от публицисти като Гьорес и Арндт.
Пангерманските визии на една национална, християнска държава, в която еврейската ‘държава в държавата’ представлявала чуждо тяло, се свързваха с псевдонаучни аргументи. С мними биологични различия и с ‘обективни’ причини за презрение и недооценяване се изнамираха расистки особености на еврейския народ. Идеологическите основи за планомерното унищожаване на евреи като живот без стойност бяха положени далеч преди холокоста.” (Rudnick)
Б) Научната
За разлика от немската инженерно-техническа мисъл, достигала световни върхове, хуманитарната мисъл, изразена в немската религия, е затънала дълбоко в блатото на нацизма и расизма. За съжаление, тя е завлякла със себе си и световната хуманитаристика. Приемайки немската религия за наука, т. нар. учени от съответните държави приемат и потвърждават националното, културното и интелектуалното превъзходство на немците и се превръщат в духовно и интелектуално зависими от техните лъжеучени с всички последствия от това. Tе стават нейни проводници и манипулират и подчиняват духовното и интелектуалното развитие на народа си в духа на нацистката мисъл. Стопират или се провалят изследвания, разработки, дисертации и всякаква научна дейност, която е в противоречие с немската религия. Потулват се разработки с голям теоретико-приложен и финансов ефект, все действия, които са във вреда на националните интереси на една суверенна държава.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Що е немски романтизъм?
След изложеното дотук може убедено да се заключи,че дефиницията за романтизма на психично неуравновесения Новалис е в действие и фактите са на лице: Хитлер се превърна в един от най-големите престъпници срещу човечеството, защото приложи на практика идеологията и философията от времето именно на немския романтизъм. Същевременно тези, които създадоха тази идеология и философия, и които спокойно могат да бъдат разглеждани като духовните родители на Хитлер, продължават да се разглеждат като велики мислители, учени и хуманисти. Целта им, която не е търсене на обективна истина и нови обективни познания, а световна власт за реализация на нацистките интереси, все още остава покрита от „романтичния” воал на човешката слепота. Трудно може да се намери по-голямо противоречие от това, но то е факт! Разбира се, има различни причини, но една от тях е крепостта, наречена наука, и университетът, наречен висше училище, които до този момент се радват на изключителна автономия и авторитет. Друга основна причина е липсата на елементарен контрол върху писаниците и дейността на т. нар. учени от страна на държавата или граждански общества!
С Нюрнбергския процес светът като че ли се отърва от немския политически фашизъм, но все още се надяваме на освобождението от немските митове и немския културен и духовен фашизъм!
ЛИТЕРАТУРА
Bauer. К. Nationalsozialismus. Ursprünge, Anfänge,Aufstieg und Fall. Böhlau Verlag Wien, Köln, Weimar 2008
Beneṡ, B. Wilhelm von Humboldt, Jacob Grimm, August Schleicher. Ein Vergleich ihrer Sprachauffassungen. (Diss.), Winterthur, 1958.
Der Brockhaus Multimedial 2008.
Jaenecke, H. Deutschland über alles. Wie Hitler in die Köpfe der Deutschen kam. Stern , 5. Mai 1994:94-112.
Kronenberg, Volker. Patriotismus in Deutschland. Perspektiven für eine weltoffene Nation. 2. Auflage, Oktober 2006.
Rudnick, U. Brockhaus 2001
Wolf, N. Romantik in Deutschland: Auf der Suche nach dem Unendlichen. Der Brockhaus Multimedial Premium 2008.
Бюлбюлян, С. К. 1993. Мистика, език, философия. Немската религия. Кн. 1. ИК „С.К.Бюлбюлян”, София.
Бюлбюлян, С. К. 1994. Мистика, език, философия. Немската религия. Кн. 2. ИК „С.К.Бюлбюлян”, София.
Бюлбюлян, С. К. 2005. Гьоте и немската философия. в: Гьоте: Фауст. Нови интерпретации. Литературно сдружение „Гьоте в България”. Издателство „ПИК”, Велико Търново.
Кауцки, К. Произход на християнството. ИК „Христо Ботев”, София, 1995.
Ръсел, Б. История на западната философия. ИК „Христо Ботев”, София, 1995
Толстой, Л. Н. Пътят на живота.
Internet: J. G. Fichte – Zwischen Kosmopolitismus und Nationalismus Цитатът у Volker Kronenberg. Patriotismus in Deutschland. Perspektiven für eine weltoffene Nation. 2. Auflage Oktober 2006. S. 116. Въпросните препратки са: 490 Schmitt, Carl: Politische Romantik, 2. Auflage, München, 1925; 492 Vgl. Schmitt, Carl: Politische Romantik, S.50.
