КАК СТАНАХ ФИЛОСОФ

КАК СТАНАХ ФИЛОСОФ

Степан К. Бюлбюлян

В средата на 80-те години написах монографията "Die Zusammensetzugen im Deutschen. Eine Kritik an der Desemantisierungsannahme" ("Сложните думи в немския език. Критика на теорията на десемантизацията"), едно изследване в словообразуването на немския език, почиващо единствено върху изследване на живия език и в резултат на над двадесет годишна преводаческа практика. В нея установявам единствено възможните езиково нормативни принципи на образуване на немските сложни конструкции, тяхната структура и класификация и единствения възможен начин на правилен превод от немски на всеки чужд език. Тя бе издадена от Издателство на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и излязла от печат през март 1989 г., против волята на катедра Немска филология. Преди това, през 1987 г. тя бе обявена от така наречените специалисти както в Германия, така и в България, за еретична и нейната защита през същата 1987 г. в катедра Немска филология на Софийски университет "Св. Климент Охридски" провалена като дисертационен труд на самостоятелна подготовка, защото противоречала на официалната немска философия, т.е. на Фихте, Хегел, В. фон Хумболт, Я. Грим и др. Това не попречи обаче през семптември 1996 г. редакцията на Дуден (Dudenredaktion) с типична нацистка надменност и арогантност да ме плагиатства в теоретичен и приложен аспект в основния немски речни, издаван от Институт по немски език в Манхайм (Deutsches Universal Wörterbuch A - Z, Dudenverlag).
След провалянето на защитата на горе посочения ми труд започнах да изследвам някои аспекти на въпросната немска философия, за да видя в какво се изразява споменатото от така наречените специалисти противоречие. Проследих нейното създаване и развитие и установих някои нейни характерни черти от възникването до днес от езиков, философски, политически и културен аспект. Оказа се, че тя по замисъл е нацистка, расистка и не на последно място родителка на немския фашизъм. В резултат написах и издадох със собствени средства "Мистика, език, философия. Немската религия Книга 1. Създатели и разпространение" (1993 г.) и книга 2 (1994 г.). Един основен извод в нея е: "От изнесеното се вижда, че Хитлер не е създателят на немския нацизъм и фашизъм. В определен смисъл той е само изпълнител на една философия и идеология, създадени от Фихте, Хегел, В. фон Хумболт, Я. Грим и други така наречени велики мъже на Германия, на които от десетилетия е издигнат култ на божества. Някои ги наричат или характеризират като "богоподобни". (1993:21)
Само една година след излизането и разпространяването на книгата немски автори започнаха да пишат същото, каквото съм констатирал и аз, т.е. не Хитлер е създателя на философията и идологията на немския расизъм, нацизъм и фашизъм, а горе споменатите от мене: Фихте, Хегел, В. фон Хумболт. Само името на митологизирания Я. Грим не съм срещнал още да бъде споменаван във тази връзка.
Макар и много предпазливо английският философ Б. Ръсел е посочил нацистката, расистката и фашистка същност на философията на Фихе и Хегел. За Фихте неговото становище е: "Фихте е значителен не като чист философ, а като човекът, който полага теоретичните основи на немския национализъм със своите речи 'Речи към немската нация' (1807 - 1808), които имат за цел да вдигнат германците на борба срещу Наполеон след Йенската битка. Аз-ът като метафизично понятие бива припознато с лекота в емпиричната личност Фихте; и след като Аз-ът е немски, следва че немците са по-висши от всички останали нации. 'Да имаш характер и да си немец, казва Фихте, е едно и също нещо.'
На тази основа той изработва цялостна философия на националистичния тоталитаризъм, която придобива голямо влияние в Германия." (Б. Ръсел, т.3:320) Тук трябва да поясня, че много автори смесват понятията нацизъм и национализъм. Същото е и при Ръсел, затова под неговия термин "национализъм" трябва да се разбира нацизъм, и тогава правилният израз ще звучи: "той изработва цялостна философия на нацисткия тоталитаризъм", т.е. на немския нацистки фашизъм.
За понятието "свобода у Хегел Ръсел констатира:"Това е свръхизтънчен вид свобода. Той не означава, че ще съумеете да се опазите от концентрационния лагер. Той не предполага демокрация или свобода на печата, или който и да е от обичайните либерални лозунги, отхвърляни с презрение от Хегел." (Б. Ръсел, т.3:346)
В сравнение с Ръсел немски автори (след моите изразени в прав текст констатации) са по-конкретни и по-ясни в израза по отношение за истината на немската философия, и техните констатации съвпадат огледално с моите в горе посочената ми книга.
1. Журналистът Хайнрих Йенеке в серията публикации "Deutschland über alles" в сп. ЩЕРН, бр. 20 от 5 май 1994 г. прави същите констатации. По-долу цитирам избрани пасажи от статията му в споменатия брой:
"Как Хитлер влезе в главите на немците. Старият зъл дух отново се раздвижи. Връщат ли се призраците на миналото? Хитлер не беше производствена злополука на историята. Почти всичко, което той реализира, беше замислено още преди него. Авторът на ЩЕРН Хайнрих Йенеке описва фаталния път на немския национализъм от налудничавата идея за спасение на света до изграждането на нацистката диктатура - историята на една гибел. Спирки на националната заблуда. Пътят в катастрофата.
От Френската революция насам идеята (за нациоална държава - С. Б“) витаеше във въздуха. Тя беше свързана с идеята за свобода и братство и намери отзвук навсякъде в Европа. Но в Германия още от началото имаше друг, особен тон. Не призивът за самоопределение и граждански права беше основният тон, а една тъмна вяра на спасител, която просветляваше думите 'народ', 'отечество', 'нация' в религиозни понятия. 'Германия' - сега това не беше повече привидение, а магическа дума, очакване за спасение, избавлението от всички беди и гнет на съвременността.
След столетия на национална разпокъсаност изригването на национално просветление преобрази унижението в агресия, сервилността в омраза. Всичко, което оформя по-късния немски национализъм - налудничавото самонадценяване, вярата в немската световна мисия, идеята за тоталитарна държава до расовата идеология на националсоциализма - всичко това е там в зародиш от първия момент и се формулира в годините на наполеоновото потисничество.
Центърът на младото национално движение е Берлин. Преди всичко трима мъже дават неговия профил и програма: Ернст Мориц Арндт, Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Лудвих Йан - поетът, философът и демагогът. Те стават митични ръководни фигури на немския национализъм.
Арндт пише песента, която по-късно генерации немски ученици ще учат наизуст 'Какво е отечеството на немеца?' Тя поставя основния въпрос на националното движение и същевременно дава отговора (...)
Първият член на вярата на движението е: Германия единна държава (...) Идеята е обявяването на двойна борба: на външните врагове на Германия и на немските князе, които стоят на пътя на тази въображаема Германия.
Арндт е не само поет, но и езиково перфектен памфлетист и програмист. Той издига 'немщината' в морална категория, в свято благо (...) Боготвореното на 'немщината' е свързано с презирането (незачитането, пренебрегването) на всичко 'ненемско' (...) Това е цветущият език на романтизма, но поетът го мисли (взима) много сериозно, и неговите думи вникват дълбоко в душите на младите му читатели.
В същото време философът-професор Фихте дава философската надстройка. Неговите 'Речи към немската нация', които той държи през зимата 1807/08 в окупирания Берлин и веднага са разпространявани като позиви, очертават немския национализъм дълбоко (далеч) в 20 в. Тяхната основна теза гласи: немците са 'пранарода' и те ще освободят човечетвото, едва когато сами са се освободили.
'Вие виждате в този Дух да се издига немското име като най-славното сред всички народи' - вика (крещи) Фихте на слушателите, които благоговейно седят в краката му. - 'Вие виждате тази нация като Новородителка и Новосъздателка на света (...) Ако вие потънете, то цялото човечество ще потъне с вас, без никаква надежда за Новосъзидание.' (...)
Какв0то Арндт в патриотична лирика и Фихте в академична реч разгласяват, Фридрих Лудвих Йан превежда на езика на народа. Чрез учебниците по история той броди като призрак под безобидното прозвище 'баща на гимнастиката', но с голяма дистанция се явява най-дивият демагог на тези години. Неговото писание 'Немска народност', което се появява също по френско време през 1819 г., е библията на младежкото движение. То съдържа цялото въоръжение на народностната идеология.
Йан изисква тотална 'немщина' и унищожаването на всичко чуждо: 'Колкото по-чист народ, толкова по-добре; колкото по-смесен, толкова по-подобен на банда.' Той мрази французите, интелектуалците, евреите и иска 'да отгледа един нов, облагороден народ.' Не трябва да се играят вече чужди пиеси. 'Трябва да прекъсне всяка чужда песен на сцената.' Премахва се модното облекло, немците трябва да носят като него самия и неговите гимнастици само 'немска носия': черна пола и риза с открита отпред яка. Йан пръв замисля също и расовите закони: размножаването е пръв граждански дълг. Който не се жени, макар че е здрав, загубва гражданските си права. Както и 'който се ожени за още неполучила гражданство ненемкиня. '
'Тевтоманията' на Йан става тема за подигравка и от страна на много негови съратници, но сред бунтовническите студенти той е безспорният авторитет."
2. На 10 и 17 септември 1997 г. радио "Дойче веле" в емисията си в 23.00 ч. по УКВ на немски език след новините излъчи предаване на културна тема, която може да се обобщи с цитат от самото предаване "От немска културна нация към немска държавна нация."
Предаването разкрива стремежа и целта на определени немски "прогресивни кръгове", състоящи се от философи и поети от края на 18 и началото на 19 в., да обединят многобройните немски държави и княжества в една общонациоална държава на основата на общия (единния) език и лултура. Сред цитираните имена са и тези на философа Фихте, поета Арндт (и двамата професори в създадения от В. фон Хумболт Берлински университет), както и на самия В. фон Хумболт, приет за езиков философ. Немските "прогресивни кръгове",отличаващи се със силен национализъм и шовинизъм, с културни средства са преследвали полтически цели, което намира израз в термина на радиопредаването "идеологията на 19 в.": "Die Kultur sagte und die Politik meinte", т.е. културата определя политиката.
Цитираните т. нар. "прогресивни кръгове" създават култура с политически цели, която според предаването е "на една крачка от расизма." Цялото изложение по-нататък е в същия дух:
"Прогресивните кръгове се опитаха с понятието единна немска културна нация да създадат политическо настроение за държавна нация. В продължение на цяло столетие немски поети и философи се стараеха да изходят от единен немски език и култура. Общият език и култура трябваше да бъде предпоставката за възникване на несъществуваща дотогава държавна нация. Такова възприемане на културна идентичност доведе в крайна сметка през 1871 г. до политическо единство. Първоначално прогресивната антифеодална идея се превърна при Бисмарк в основа за национализъм и модел за деклариране на политиката на немското разграничаване и немската раса. Тази традиция се издигна във връх в политиката на Третия райх. С убеждението за по-висшата стойност на немската раса, една мисъл, която в началото на 19 в. философът Й. Г. Фихте оформи при управлението на пруските политици, немците убиха милиони хора."
3. Друг немски автор също потвърждава резултатите от моите изследвания:
"На всички тези старания за адаптация не беше отредено да имат успех, те се разбиха от наново възродения през 19 век антиюдаизъм, което е резултат на няколко причини. Така романтизмът обърна внимание на мисълта за националното, чиято народностно-наивна враждебност към евреите бе закрепена /укрепена/ от философска страна от Фихте и Хегел, но и от публицисти като Гьорес и Арндт.
Пангерманските визии на единна национална, християнска държава, в която еврейската 'държава в държавата' образувало /представлявало/ чуждо тяло, се свързваха с псевдонаучни аргументи. С мними биологични различия и с това 'обективни' причини за презрение и недооцеяване се изнамираха расистки особености на еврейския народ. Идеологическите основи за планомерното унищожаване на евреи като живот без стойност бяха положени далеч преди холокоста." Д-р Улрих Рудник б Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus AG, 2001
Ето още един цитат от моята книга, който показва, че радиопредаването и цитата на д-р Рудник са почти идентични с изнесеното и констатациите от моите изследвания:
"4. Държавно-политическа форма на проявление
Схващането на В. Хумболт за силна централизирана държава,която да обединява задачите на националната държава с тези на културната означава, че науката и културата трябва да служат на интересите на националната държава. Това води до извода, че науката и културата трябва да предоставят на държавната власт философията и идеологията на поведение и действие в държавно-политическия живот. Ето как в Германия така наречените немски мислители, философи и т. н., т.е. всички тези 'велики' хора като Фихте, Хегел, Хумболт, Грим и др. създават немската религия, а чрез нея и немския нацизъм и фашизъм, и я предоставят в ръцете на политицие като инструмент за работа, управление и властване. Това води до идеологизиране на науката и културата и срастване на определена идеология, в случая немската религия, с държавната политика, науката и културата или с други думи всичко се подчинява на новата немска религия." ( С.К.Б., 1993:17)
От горе изложеното става видно, че катедра Немска филология на Софийски университет "Св. Климент Охридски" е отхвърлила представения от мен труд, като е изхождала от немската нацистка, расистка и фашистка филсофия. А според конституцията на Република България и Федерална република Германия нацизмът, расизмът и фашизмът се считат за престъпление!!! Претсъпление, което и днес ненаказано се практикува широко в духовната сфера /науката/ не само в тези две държави!!!