МИСТИКА ЕЗИК ФИЛОСОФИЯ кн. 2

СТЕПАН К. БЮЛБЮЛЯН

МИСТИКА

ЕЗИК

ФИЛОСОФИЯ

НЕМСКАТА РЕЛИГИЯ

КНИГА ВТОРА
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И РЕЗУЛТАТИ

ИК "С. К. БЮЛБЮЛЯН", СОФИЯ, 1994 г. , ISBN 954-512-002-9

(извадки с.10 - 17)

ДВЕ ФИЛОСОФИИ

Както вече споменахме, при изследване на езикознанието и някои основни положения във философията от една страна и при по-задълбоченото четене на някои трудове на Айнщайн и запознаване с неговия мисловен свят от друга, се сблъскахме с два начина на мислене, с две не само различни по своята същност, а и антагонистични и взаимноизключващи се ценностни философии и системи. По-долу ще се опитаме да съпоставим техните основни тези и да посочим някои резултати от тяхното прилагане.

Глава I

СПЕКУЛАТИВНА ИЛИ ПРЕСТЪПНА ФИЛОСОФИЯ

1. СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ ФИЛОСОФИИ

Още в първата книга пролича наличието на тези две философии. Както видяхме, Блум прави разлика между гръцката и френската философия от една страна и немската мисъл от друга. Той разкрива, че първите две са универсални и че универсалността не е присъща на немската мисъл. За разлиа от немската мисъл "... никой не нарича сериозно физиката немска, италианска или английска." (Блум, А. с. 23)

Физиката не е немска, защото, за разлика от хуманитарните дисциплини, тясе изгражда върху коренно различна (научна) философия. Тук се налага да направим едно сравнение на основните тези и ценности на двете философии, като ще възприемем използваните от Блум термини: "универсална философия" - като представителни за тази философия ще приемем някои възгледи и схващания на Айнщайн, изложени в споменатите вече сборници и "немска мисъл" - с представители Хегел и други привърженици на авторитаризма, мистикаат, субективизма, разкрити в книга първа.

1). Светове

Физическия свят е един. Айнщай и представяната от него философия се опитват да изследват и разкрият този свят.

Както посочихме в книга първа, философите не приемат обективното съществуване на този свят и вески изгражда за себе си самостоятелна картина на света, която малко или повече е в рамките на немската религия и няма нищо общо (или твърде малко) общо с действителната (физическата) картина на света. Това се отнася както за идеалистичната, така и за материалистичната, включително и за така наречената марксическа философия.
Както философите създават свои светове, които нямат нищо общо с реални, обективен физически и човешки, така и езиковедите създават свои езици, които нямат нищо общо с реалния, обективен език на човека и обществото.

2). Авторитаризъм и вождизъм.

Универсалната философия е подчертано демократична, както се представя и от А. Блум. Следователно тя е изградена върху принципа за свободното и естественото развитие на личността, а не върху принципа на авторитаризма. Тази демократичност е силно застъпена и в схващанията на Айнщайн: "Всеки трябва да бъде уважаван като личност и никой обожетсвяван."
От друга страна "Ценността на един човек обаче трябва да се види в това, какво той дава, а не в това, какво е бил или е в състояние да вземе." (Айнщайн,А. Общи въпроси на образованието).
В пълен контраст с тези становища на Айнщайн е изискването на Ницше, работници и интелектуалци да се саможертват и същевременно да обожествяват свръхчовека и да творят и създават блага за него.
Немската мисъл не само плаща данък, но е сило подчинена ма авторитаризма и вождизма, което е свързано с религията и националната и класовата принадлежност. Фихте, Хегел, Хумболт са подчертано филсофи на немското нациоалистично юнкерство и техните личности, заедно с редица други (например Грим), са направо обожествявани, защото издигат в религия германщината.
В немската философия ценността се изразява от мястото на индивида в обществената и служебна йерархия и от това, колко много получава - колкото повече, толкова по-ценна е съответната личност. Ако това получаване и благосъстояние на съответния човек е по естествен път, т.е. въз основа на неговите лични качества и способности да твори и създава материални блага и да заеме своето място в обществото - от това няма нищо по-хубаво. Но съгласно немската мисъл, не творецът и създателят на блага е консуматорът на своя труд, а някакъв си измислен свръхчовек, което силно проличава във философията на Ницше и в практическата реализация на марксическата философия в така наречените социалистически страни.
Съгласно тази немска философия и мафиотският кръстник трябва да бъде ценна и уважавана личност.

3). Аз-ът.

Айнщайн посочва, че "Истинската цена на един човек се определя на първо място по това, до каква степен и в какъв смисъл той е успял да се освободи от Аз-а."

В немската философия Аз-ът играе определяща роля. Същото се отнася и за мафията.

4). Волунтаризъм.

Волунтаризмът по принцип е чужд на демократичния дух, следователно и на универсалната философия.

Волунтаризмът е характерен белег на немската мисъл. Той е тясно свързан с авторитаризма и вождизма. Той е характерен и за мафията.

5). Доказателства.

Доказателствата в униврсалната философия са обективни, независещи от субективната оценка на X и Y, докато доказателствата в немската мисъл са резултат на измишльотини.

6. Религия и ценностна система.

Универсалната философия не е подчинена и не може да бъде подчинена на една религия. В противен случай тя няма да бъде универсална. Следователно ценностната система на универсалната философия би трябвало да е валидна за всички религии.
Айнщайн издига в култ, в религия науката, сиреч универсалното.
Немската мисъл действа тъкмо обратното. Тя издига немската религия или немския фанатизъм в наука, като подчинява последната на расистки и хегемонистични цели.

7. Предопределеност.

Универсалната философия и Айнщайн защитават правото на индивида, на личността да мисли самостоятелно и да твори. Немската мисъл отрича правото на самостоятелно мислене и вкарва индивида в определени рамки, които служат на интересите на предваритело начертаната, не само недоказана, но и противоречаща на всички факти "немска истина". Според тази философия не на всекиго е отредено да твори. Само властимащите могат да определят кой ще стане творец. Подобна е ситуацията и в мафията.

8. Резултати.

В немската мисъл резултатите са тясно свързани с предопределеността. Резултатите от научната работа на индивида в никакъв случай не трябва да поставят под съмнение, а още по-малко да застрашават мита за превъзходството на немската нация.

9. Търсене на нова истина и ново познание.

При търсенето на нова истина и ново познание универсалната теория изгражда теории и след това търси факти за тяхното утвърждаване. "И най-хубавата логическа теория не означава нищо без сравнение с най-точния опит." (Айнщайн). Този опит, или тези факти, се търсят в явленията на обкръжаващия ни свят.

Немската мисъл не се интересува от факти, нещо повече, тя ги отрича: "Ако една теория противоречи на фактите, толкоз по-зле за фактите." (Хегел). Тази философия (отричаща фактите) се наричала спекулативна философия.
Както видяхме в книга първа, фактите са преследвани в хуманитарните дисциплини. За доказателства представителите на тази философия "изграждат", по-точно си измислят, светове, езици, така наречени "конструкти", на които липсват съответствия в действителността. Типични примери в това отношение са самата "философия за езика" на Хумболт, както и "науката за езика" на Я. Грим, "генеративната граматика" на Чомски, и много други.
Оттук логично се налага изводът, че универсалната философия има за цел да търси истини и познания, които съществуват обективно, тя се старае да изгради една обективна картина на света. Резултатите от тази истина и това познание се ползват от цялото човечество.
Спекулативната философия (немската мисъл) се старае да изгради своя собствена картина на света, без да се съобразява с околната среда, която често няма нищо общо с реалностите, по-скоро нейната истина и познание представляват налагане на определени субективни виждания, които обикновено водят до налагане и отстояване на определени духовни, политически и материални интереси на своите автори, както и на тесен кръг, който те представят.

10). Причинност.

Универсалната филсофия приема причинните връзки.

Немската мисъл отхвърля и не признава причини (вж. антипозитивизма в книга първа).

11). Приемственост

А) Ценностна система
Ценностната система на универсалната философия е, както посочва Блум, демократизма, а при Айнщай изрично се подчертават равните права на всички хора и явно поради това той посочва и ценностите на християнската религия.
Немската мисъл открито отрича тази ценностна система и създава нова - немската религия с нова ценностна система - мита за немската нация като супернация или свръхнация и свръхчовек. Пред закона (Хумболт, младохегелианците, Маркс, Ницше отричат по една или друга причина християнския бог) не могат всички хора да бъдат равни. Освен това те развиват една силно расистка философия.

Б) Наука и култура

Универсалната философия и науките, изграждани върху нея, разглеждат всички школи и схващания в техните области въз основа на принципа за проверка с опита и се развиват и усъвършенстват именно на тази база.

Немската мисъл разглежда само онези положения, които могат да бъдат използвани за изграждане и утвърждаване на немската религия. Както вече разкрихме, това означава, че се приема, че немската нация, език и култура са най-старите на света и от там - основа на съвременния свят, наука и култура. В този смисъл те няма на кого да се позовават. Самите те са традицията и всички други трябва да се позовават на техния език, наука и култура. С други думи, те са първоучителите.

12. Връзка на науката с живота.

За Айнщайн науката трябва да служи на хората и обществото, като същевременно трябва да облекчава физическия труд, пряко да бъде свързана с живота.

За така наречените немски мислители (Фихте, Хегел, Ницше, Хумболт) науката и висшето образование са неща от някакво "по-висше естество" и не трябва да са свързани с живота. Досег или достъп до науката не може да има всеки. В нея се допускат само хора, които вярно служат на немската религия. Както показва практиката, тя е окупирана от определен кръг хора, които, както сочи статистиката и реалното състояние на хуманитарните дисциплини, нямат качествата и способностите да бъдат учени. Те имат единствено качествата на верни слуги на немската мисъл, на немската религия.

13). Критичност, самокритичност и отговорност.

У представителите на универсалната философия се забелязва отговорност в различна степен. Особено силно изразено чувство на самокритичност се среща в трудовете на Айнщайн. Впечатление прави следното негово твърдение за теорията на относителността: "Главният чар на теорията е в нейната логическа завършеност. Дори ако едно единствено следствие от нея се окаже невярно, тя трябва да бъде изоставена; една модификация изглежда невъзможна без разрушаването на цялата сграда." (Айнщайн, А. "Какво е теория на относителността"). Известна е също и отговорността, която той поема, за произвеждането на атомната бомба.
В немската мисъл не се допуска никаква критика на обожествените личности. Ако има такава, то, както видяхме в книга първа, тя е твърде формална, не разкрива същността на схващанията на въпросните лица и укрива техните манипулации и фалшификации. У представителите на немската мисъл липсва елементарна самокритичност и цари престъпна безотговорност, въпреки причинените от тях безброй провали, кризи и катастрофи от различно естество. Освен това самонадеяността и самовлюбеността е характерна черта на представителите на тази философия.

14. Дай, за да получиш.

Повечето хора свързват това изискване предимно с бита или с предмети, както се казва - с материалното, без да си дават сметка, че то важи еднакво и за интелектуалната сфера, че двете са неразривно свързани. За да получиш нещо, значи, че го има или трябва да го има. От това следва, че ако X иска да получи нещо, то или природата, или самият X - сам или заедно с Y - трябва да са го създали. От това пък следва най-елементарното следствие, че за да получи X нещо, то това нещо трябва да е налице и за да е налице, както вече споменахме, някой трябва преди това да го е създал. От това пък следва, че колкото се взима, най-малкото толкова трябва и предварително да се дава. Нормално е, ако говорим за някаква справедливост, щом X иска да вземе, преди това той трябва да е дал. И вероятно точно това има пред вид Айнщайн, казвайки, че човек трябва да даде, за да получи. Това означава, че човек трябва да създаде нещо реално, т.е. нещо, което може да се използва, след това има право да получи. Това са известни максими и икономически закони, но 96 на сто от философите и другите хуманитаристи, включително така наречените най-големи или велики, не искат да знаят за тях.
Немската мисъл е далеч от една такава постановка. Тя дели хората на категории и класи -
едните творят, създават, работят, а други получават създаденото, сътвореното, наготово, без да заплатят съответната цена, без да върнат реципрочната стойност. Тази философия е изкристализирана у Ницше във вече споменатото от нас негово изискване инженери, архитекти, работници да творят, създават и да се саможертват за свръхчовека. Същата консуматорска тенденция се развихри и в приложителите на марксическата философия, станала главна политико-икономическа причина за краха на така наречения социализъм.

Универсалната философия представлява основата на естествените науки.
Философията на Хегел, респективно немската мисъл и спекулацията, са основата, следователно философията на днешните хуманитарни дисциплини, вследствие на което и последните са се превърнали в чиста спекулация. Техните представители до такава степен усъвършенстват и развиват спекулата, че фалшификацията на фактите, грубото манипулиране на историята, както и на психиката и начина на мислене на хората, наричат наука.. Така те представят агресора за жертва, а престъплението за наука.(1)
Те твърдят, че се различават от естествените наука и затова универсалната философия не може да се приложи при тях. Това твърдение не отговаря на истината, което ще разкрием по-долу. При тях не става въпрос за търсене на истина и нови познания - за наука, а за налагане на ценностната система на немската религия с всички възможни и невъзможни, позволени и непозволени средства.
От изнесеното дотук се вижда, че между двете философии има коренна разлика:
- Айнщайн приема, че физическият свят е един и валиден за всички обитатели на тази система;
- немската мисъл, спекулативната философия, не приема такава постановка за света. Нейните представители защитават тезата, че има безкрайно много светове в рамките на техния измислен свят, който те от користни цели налагат насилствено или с психическо въздействие и фалшификации.
Докато можем да разгледаме като научна универсалната философия на Айнщайн, то спекулативната философия, немската мисъл, по своята същност е философия на престъплението. Това се доказва и от резултатите, следствията, от прилагането на тези две философии:
а) Върху основата на универсалната философия Айнщайн изгради своята наука и едва ли има човек, който да я оспорва.
б) Немската мисъл не само доведе хуманитарните дисциплини и културата в задънена улица и криза, но тя причини и две световни войни и унищожаването на милиони хора, тя е и в основата на изграждането на концентрационните лагери в Германия и бившите социалистически страни.
Вероятно представителите на немската мисъл и хуманитарните дисциплини ще кажат в своя стил, че двете философии не са противоположни и не се изключват взаимно. Те положително ще "доказват", че са "комплементарни", т.е. се допълват. Да, вярно е, че в  живота съществуват и дорото и злото заедно, но злото не е наука, а и хората се опитват да отстранят и дори изкоренят, до колкото е по силите им, това зло.

2. ХЕГЕЛ И АЛ КАПОНЕ ИЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА НЕМСКАТА МИСЪЛ ИЛИ СПЕКУЛАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ

До тук посочихме някои черти на немската мисъл и мафията.
В книга пъра изведохме престъпния характер на немската философия. Тук ще се опитаме и "научно" или "философски" да обосновем това наше твърдение.
 Да анализираме каквоозначава "философската", "научната" същност на Хегеловата "спекулативна философия": "Ако една теория противоречи на фактите, толкоз по-зле за фактите". Тази теза на Хегел отговаря на баснята за агнето и вълка, в която вълкът пие вода от една река, а малко по-надолу по течението на реката едно агне пие вода от същата река. Съзрял вълкът агнето и веднага реагирал, че ще го изяде, защото агнето му мътело водата. Агнето му отговаря, че не е възможно да му мъти водата, тъй катото пие по течението на реката след вълка. (ако някой мъти водата, то това е вълкът), на което вълкът отговаря: "Мътиш, не мътиш, ще те изям".
Фактите, това са също обективно съществуващи всякакъв вид собственост и имущество, икономически, общестени и други отношения, както и общшетсвен ред в дадена страна или страни, историческо развитие и т.н.
Когато Прусия и по-късно Германия се идентифицират като държава и нация, в Европа има вече определено статукво. Това означава, че в Европа има наложени определени обективни дадности, факти. На определени немски среди това не се харесва. Първото, което трябва да направят, за да разчистят пътя си за грабене, е да не признаят фактите и за целта изсмукват от пръстите си една фалшификация, на която се дава "научното название" "спекулативна филсофия".
По същия начин Ал Капоне и престъпния свят живеят в една среда с установено статукво, със съществуващи факти: банки с огромни капитали, доходоносна търговия и т.н. И на тях също не им харесва или не приемат тези дадености, което означава не признават фактите и си създават своя "философия" за участие в разпределението на материалните блага.
В крайна сметка било кражба, отвличане, изнасилване, убийство или каквото и да е престъпление, представлява дълбоко в своята същност непризнаване на един или друг факт.
Но между Хегел и Ал Капоне и техните събратя има две основни, но по своята същност напълно формални разлики, които правят едните престъпници, а другите за същата философия и действие - учени:
Разлика 1:
- Хегел и събратя: отричането на фактите става с писаници, изразени с високопарни думи и изречения, с една дума - те представят фалшификацията, престъпния си занаят за наука;
- Ал Капоне и събратя не се опиват да представят занаята си за наука.
Разлика 2 е следствие от разлка 1:
- Хегел и събратя измислят законите. В резултат на това Хегел и всички хуманитаристи-спекуланти, в това число така наречените учени и политици, стоят над закона;
- Ал Капоне и неговите хора пък са извън закона.
Ако Ал Капоне и неговите хора създаваха законите, то Хегел и неговите последователи и привърженици щяха да стоят извън закона, а Ал Капоне и неговата мафия щяха да стоят над закона.
Между тези две групировки съществува още една важна прилика. Тя се изразява в изградените структури на мафията на Хегел и тази на Ал Капоне. Ако социолозите направят обективно изследване, ще установят удивително сходство между двете структури. Но и самите социолози принадлежат към престъпната групировка, т.е. мафията на престъпната философия и не трябва да очакваме от тях да надскочат своя ръст и да установят сходство между себе си и мафиотите. А може и да се измъкнат с оправданието, че подобни проучвания не влизат в техните задачи.
Докато спекулантите рискуват много, дори затвор, то учените-спекуланти безпрепятствено и без всякакви рискове правят кариера. Нещо повече, след като спекулата е основата на тази философия, това означава, че един "учен", колкото повече спекулира, толкова по-голям учен става, толкова по-голяма научна кариера прави. Тук трябва да допълним Б. Ръсел,че щом не всеки голям учен трябва да бъде мъдър, то той задължително трябва да бъде голям спекулант - лъжец и измамник в хуманитарните дисциплини, защото без никакви рискове за тест или проверка в практиката на неговите твърдения и теорийки, съответният "учен" притежава един доста приличен, в сравнение с много други, стандарт на живот, благодарение именно на тази практиа. И съвсем естестено не искат да се правят анализи, сравнения и проверки на техните писаници, защото лъжите и измамите им ще излязат на бял свят.
В заключение трябва да се изтъкне, че съпоставяйки последствията от дейността на учените-хуманитаристи със зулумлуците на Ал Капоне, то последният е дребна риба в сравнение с Хегел и неговите последователи и събратя философи, езиковеди, социолози и други подобни, наречени хуманитаристи. Би трябвало някой да извърши такъв анализ или съпоставяне, но нито полтиците, а още по-малко некадърниците и мошениците - философи, социолози, езиковеди - са заинтересовани от това.