КАК СТАНАХ ФИЛОСОФ

КАК СТАНАХ ФИЛОСОФ

Степан К. Бюлбюлян

В средата на 80-те години написах монографията "Die Zusammensetzugen im Deutschen. Eine Kritik an der Desemantisierungsannahme" ("Сложните думи в немския език. Критика на теорията на десемантизацията"), едно изследване в словообразуването на немския език, почиващо единствено върху изследване на живия език и в резултат на над двадесет годишна преводаческа практика. В нея установявам единствено възможните езиково нормативни принципи на образуване на немските сложни конструкции, тяхната структура и класификация и единствения възможен начин на правилен превод от немски на всеки чужд език. Тя бе издадена от Издателство на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и излязла от печат през март 1989 г., против волята на катедра Немска филология. Преди това, през 1987 г. тя бе обявена от така наречените специалисти както в Германия, така и в България, за еретична и нейната защита през същата 1987 г. в катедра Немска филология на Софийски университет "Св. Климент Охридски" провалена като дисертационен труд на самостоятелна подготовка, защото противоречала на официалната немска философия, т.е. на Фихте, Хегел, В. фон Хумболт, Я. Грим и др. Това не попречи обаче през семптември 1996 г. редакцията на Дуден (Dudenredaktion) с типична нацистка надменност и арогантност да ме плагиатства в теоретичен и приложен аспект в основния немски речни, издаван от Институт по немски език в Манхайм (Deutsches Universal Wörterbuch A - Z, Dudenverlag).
След провалянето на защитата на горе посочения ми труд започнах да изследвам някои аспекти на въпросната немска философия, за да видя в какво се изразява споменатото от така наречените специалисти противоречие. Проследих нейното създаване и развитие и установих някои нейни характерни черти от възникването до днес от езиков, философски, политически и културен аспект. Оказа се, че тя по замисъл е нацистка, расистка и не на последно място родителка на немския фашизъм. В резултат написах и издадох със собствени средства "Мистика, език, философия. Немската религия Книга 1. Създатели и разпространение" (1993 г.) и книга 2 (1994 г.). Един основен извод в нея е: "От изнесеното се вижда, че Хитлер не е създателят на немския нацизъм и фашизъм. В определен смисъл той е само изпълнител на една философия и идеология, създадени от Фихте, Хегел, В. фон Хумболт, Я. Грим и други така наречени велики мъже на Германия, на които от десетилетия е издигнат култ на божества. Някои ги наричат или характеризират като "богоподобни". (1993:21)
Само една година след излизането и разпространяването на книгата немски автори започнаха да пишат същото, каквото съм констатирал и аз, т.е. не Хитлер е създателя на философията и идологията на немския расизъм, нацизъм и фашизъм, а горе споменатите от мене: Фихте, Хегел, В. фон Хумболт. Само името на митологизирания Я. Грим не съм срещнал още да бъде споменаван във тази връзка.
Макар и много предпазливо английският философ Б. Ръсел е посочил нацистката, расистката и фашистка същност на философията на Фихе и Хегел. За Фихте неговото становище е: "Фихте е значителен не като чист философ, а като човекът, който полага теоретичните основи на немския национализъм със своите речи 'Речи към немската нация' (1807 - 1808), които имат за цел да вдигнат германците на борба срещу Наполеон след Йенската битка. Аз-ът като метафизично понятие бива припознато с лекота в емпиричната личност Фихте; и след като Аз-ът е немски, следва че немците са по-висши от всички останали нации. 'Да имаш характер и да си немец, казва Фихте, е едно и също нещо.'
На тази основа той изработва цялостна философия на националистичния тоталитаризъм, която придобива голямо влияние в Германия." (Б. Ръсел, т.3:320) Тук трябва да поясня, че много автори смесват понятията нацизъм и национализъм. Същото е и при Ръсел, затова под неговия термин "национализъм" трябва да се разбира нацизъм, и тогава правилният израз ще звучи: "той изработва цялостна философия на нацисткия тоталитаризъм", т.е. на немския нацистки фашизъм.
За понятието "свобода у Хегел Ръсел констатира:"Това е свръхизтънчен вид свобода. Той не означава, че ще съумеете да се опазите от концентрационния лагер. Той не предполага демокрация или свобода на печата, или който и да е от обичайните либерални лозунги, отхвърляни с презрение от Хегел." (Б. Ръсел, т.3:346)
В сравнение с Ръсел немски автори (след моите изразени в прав текст констатации) са по-конкретни и по-ясни в израза по отношение за истината на немската философия, и техните констатации съвпадат огледално с моите в горе посочената ми книга.
1. Журналистът Хайнрих Йенеке в серията публикации "Deutschland über alles" в сп. ЩЕРН, бр. 20 от 5 май 1994 г. прави същите констатации. По-долу цитирам избрани пасажи от статията му в споменатия брой:
"Как Хитлер влезе в главите на немците. Старият зъл дух отново се раздвижи. Връщат ли се призраците на миналото? Хитлер не беше производствена злополука на историята. Почти всичко, което той реализира, беше замислено още преди него. Авторът на ЩЕРН Хайнрих Йенеке описва фаталния път на немския национализъм от налудничавата идея за спасение на света до изграждането на нацистката диктатура - историята на една гибел. Спирки на националната заблуда. Пътят в катастрофата.
От Френската революция насам идеята (за нациоална държава - С. Б“) витаеше във въздуха. Тя беше свързана с идеята за свобода и братство и намери отзвук навсякъде в Европа. Но в Германия още от началото имаше друг, особен тон. Не призивът за самоопределение и граждански права беше основният тон, а една тъмна вяра на спасител, която просветляваше думите 'народ', 'отечество', 'нация' в религиозни понятия. 'Германия' - сега това не беше повече привидение, а магическа дума, очакване за спасение, избавлението от всички беди и гнет на съвременността.
След столетия на национална разпокъсаност изригването на национално просветление преобрази унижението в агресия, сервилността в омраза. Всичко, което оформя по-късния немски национализъм - налудничавото самонадценяване, вярата в немската световна мисия, идеята за тоталитарна държава до расовата идеология на националсоциализма - всичко това е там в зародиш от първия момент и се формулира в годините на наполеоновото потисничество.
Центърът на младото национално движение е Берлин. Преди всичко трима мъже дават неговия профил и програма: Ернст Мориц Арндт, Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Лудвих Йан - поетът, философът и демагогът. Те стават митични ръководни фигури на немския национализъм.
Арндт пише песента, която по-късно генерации немски ученици ще учат наизуст 'Какво е отечеството на немеца?' Тя поставя основния въпрос на националното движение и същевременно дава отговора (...)
Първият член на вярата на движението е: Германия единна държава (...) Идеята е обявяването на двойна борба: на външните врагове на Германия и на немските князе, които стоят на пътя на тази въображаема Германия.
Арндт е не само поет, но и езиково перфектен памфлетист и програмист. Той издига 'немщината' в морална категория, в свято благо (...) Боготвореното на 'немщината' е свързано с презирането (незачитането, пренебрегването) на всичко 'ненемско' (...) Това е цветущият език на романтизма, но поетът го мисли (взима) много сериозно, и неговите думи вникват дълбоко в душите на младите му читатели.
В същото време философът-професор Фихте дава философската надстройка. Неговите 'Речи към немската нация', които той държи през зимата 1807/08 в окупирания Берлин и веднага са разпространявани като позиви, очертават немския национализъм дълбоко (далеч) в 20 в. Тяхната основна теза гласи: немците са 'пранарода' и те ще освободят човечетвото, едва когато сами са се освободили.
'Вие виждате в този Дух да се издига немското име като най-славното сред всички народи' - вика (крещи) Фихте на слушателите, които благоговейно седят в краката му. - 'Вие виждате тази нация като Новородителка и Новосъздателка на света (...) Ако вие потънете, то цялото човечество ще потъне с вас, без никаква надежда за Новосъзидание.' (...)
Какв0то Арндт в патриотична лирика и Фихте в академична реч разгласяват, Фридрих Лудвих Йан превежда на езика на народа. Чрез учебниците по история той броди като призрак под безобидното прозвище 'баща на гимнастиката', но с голяма дистанция се явява най-дивият демагог на тези години. Неговото писание 'Немска народност', което се появява също по френско време през 1819 г., е библията на младежкото движение. То съдържа цялото въоръжение на народностната идеология.
Йан изисква тотална 'немщина' и унищожаването на всичко чуждо: 'Колкото по-чист народ, толкова по-добре; колкото по-смесен, толкова по-подобен на банда.' Той мрази французите, интелектуалците, евреите и иска 'да отгледа един нов, облагороден народ.' Не трябва да се играят вече чужди пиеси. 'Трябва да прекъсне всяка чужда песен на сцената.' Премахва се модното облекло, немците трябва да носят като него самия и неговите гимнастици само 'немска носия': черна пола и риза с открита отпред яка. Йан пръв замисля също и расовите закони: размножаването е пръв граждански дълг. Който не се жени, макар че е здрав, загубва гражданските си права. Както и 'който се ожени за още неполучила гражданство ненемкиня. '
'Тевтоманията' на Йан става тема за подигравка и от страна на много негови съратници, но сред бунтовническите студенти той е безспорният авторитет."
2. На 10 и 17 септември 1997 г. радио "Дойче веле" в емисията си в 23.00 ч. по УКВ на немски език след новините излъчи предаване на културна тема, която може да се обобщи с цитат от самото предаване "От немска културна нация към немска държавна нация."
Предаването разкрива стремежа и целта на определени немски "прогресивни кръгове", състоящи се от философи и поети от края на 18 и началото на 19 в., да обединят многобройните немски държави и княжества в една общонациоална държава на основата на общия (единния) език и лултура. Сред цитираните имена са и тези на философа Фихте, поета Арндт (и двамата професори в създадения от В. фон Хумболт Берлински университет), както и на самия В. фон Хумболт, приет за езиков философ. Немските "прогресивни кръгове",отличаващи се със силен национализъм и шовинизъм, с културни средства са преследвали полтически цели, което намира израз в термина на радиопредаването "идеологията на 19 в.": "Die Kultur sagte und die Politik meinte", т.е. културата определя политиката.
Цитираните т. нар. "прогресивни кръгове" създават култура с политически цели, която според предаването е "на една крачка от расизма." Цялото изложение по-нататък е в същия дух:
"Прогресивните кръгове се опитаха с понятието единна немска културна нация да създадат политическо настроение за държавна нация. В продължение на цяло столетие немски поети и философи се стараеха да изходят от единен немски език и култура. Общият език и култура трябваше да бъде предпоставката за възникване на несъществуваща дотогава държавна нация. Такова възприемане на културна идентичност доведе в крайна сметка през 1871 г. до политическо единство. Първоначално прогресивната антифеодална идея се превърна при Бисмарк в основа за национализъм и модел за деклариране на политиката на немското разграничаване и немската раса. Тази традиция се издигна във връх в политиката на Третия райх. С убеждението за по-висшата стойност на немската раса, една мисъл, която в началото на 19 в. философът Й. Г. Фихте оформи при управлението на пруските политици, немците убиха милиони хора."
3. Друг немски автор също потвърждава резултатите от моите изследвания:
"На всички тези старания за адаптация не беше отредено да имат успех, те се разбиха от наново възродения през 19 век антиюдаизъм, което е резултат на няколко причини. Така романтизмът обърна внимание на мисълта за националното, чиято народностно-наивна враждебност към евреите бе закрепена /укрепена/ от философска страна от Фихте и Хегел, но и от публицисти като Гьорес и Арндт.
Пангерманските визии на единна национална, християнска държава, в която еврейската 'държава в държавата' образувало /представлявало/ чуждо тяло, се свързваха с псевдонаучни аргументи. С мними биологични различия и с това 'обективни' причини за презрение и недооцеяване се изнамираха расистки особености на еврейския народ. Идеологическите основи за планомерното унищожаване на евреи като живот без стойност бяха положени далеч преди холокоста." Д-р Улрих Рудник б Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus AG, 2001
Ето още един цитат от моята книга, който показва, че радиопредаването и цитата на д-р Рудник са почти идентични с изнесеното и констатациите от моите изследвания:
"4. Държавно-политическа форма на проявление
Схващането на В. Хумболт за силна централизирана държава,която да обединява задачите на националната държава с тези на културната означава, че науката и културата трябва да служат на интересите на националната държава. Това води до извода, че науката и културата трябва да предоставят на държавната власт философията и идеологията на поведение и действие в държавно-политическия живот. Ето как в Германия така наречените немски мислители, философи и т. н., т.е. всички тези 'велики' хора като Фихте, Хегел, Хумболт, Грим и др. създават немската религия, а чрез нея и немския нацизъм и фашизъм, и я предоставят в ръцете на политицие като инструмент за работа, управление и властване. Това води до идеологизиране на науката и културата и срастване на определена идеология, в случая немската религия, с държавната политика, науката и културата или с други думи всичко се подчинява на новата немска религия." ( С.К.Б., 1993:17)
От горе изложеното става видно, че катедра Немска филология на Софийски университет "Св. Климент Охридски" е отхвърлила представения от мен труд, като е изхождала от немската нацистка, расистка и фашистка филсофия. А според конституцията на Република България и Федерална република Германия нацизмът, расизмът и фашизмът се считат за престъпление!!! Претсъпление, което и днес ненаказано се практикува широко в духовната сфера /науката/ не само в тези две държави!!!

МИСТИКА ЕЗИК ФИЛОСОФИЯ кн. 2

СТЕПАН К. БЮЛБЮЛЯН

МИСТИКА

ЕЗИК

ФИЛОСОФИЯ

НЕМСКАТА РЕЛИГИЯ

КНИГА ВТОРА
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И РЕЗУЛТАТИ

ИК "С. К. БЮЛБЮЛЯН", СОФИЯ, 1994 г. , ISBN 954-512-002-9

(извадки с.10 - 17)

ДВЕ ФИЛОСОФИИ

Както вече споменахме, при изследване на езикознанието и някои основни положения във философията от една страна и при по-задълбоченото четене на някои трудове на Айнщайн и запознаване с неговия мисловен свят от друга, се сблъскахме с два начина на мислене, с две не само различни по своята същност, а и антагонистични и взаимноизключващи се ценностни философии и системи. По-долу ще се опитаме да съпоставим техните основни тези и да посочим някои резултати от тяхното прилагане.

Глава I

СПЕКУЛАТИВНА ИЛИ ПРЕСТЪПНА ФИЛОСОФИЯ

1. СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ ФИЛОСОФИИ

Още в първата книга пролича наличието на тези две философии. Както видяхме, Блум прави разлика между гръцката и френската философия от една страна и немската мисъл от друга. Той разкрива, че първите две са универсални и че универсалността не е присъща на немската мисъл. За разлиа от немската мисъл "... никой не нарича сериозно физиката немска, италианска или английска." (Блум, А. с. 23)

Физиката не е немска, защото, за разлика от хуманитарните дисциплини, тясе изгражда върху коренно различна (научна) философия. Тук се налага да направим едно сравнение на основните тези и ценности на двете философии, като ще възприемем използваните от Блум термини: "универсална философия" - като представителни за тази философия ще приемем някои възгледи и схващания на Айнщайн, изложени в споменатите вече сборници и "немска мисъл" - с представители Хегел и други привърженици на авторитаризма, мистикаат, субективизма, разкрити в книга първа.

1). Светове

Физическия свят е един. Айнщай и представяната от него философия се опитват да изследват и разкрият този свят.

Както посочихме в книга първа, философите не приемат обективното съществуване на този свят и вески изгражда за себе си самостоятелна картина на света, която малко или повече е в рамките на немската религия и няма нищо общо (или твърде малко) общо с действителната (физическата) картина на света. Това се отнася както за идеалистичната, така и за материалистичната, включително и за така наречената марксическа философия.
Както философите създават свои светове, които нямат нищо общо с реални, обективен физически и човешки, така и езиковедите създават свои езици, които нямат нищо общо с реалния, обективен език на човека и обществото.

2). Авторитаризъм и вождизъм.

Универсалната философия е подчертано демократична, както се представя и от А. Блум. Следователно тя е изградена върху принципа за свободното и естественото развитие на личността, а не върху принципа на авторитаризма. Тази демократичност е силно застъпена и в схващанията на Айнщайн: "Всеки трябва да бъде уважаван като личност и никой обожетсвяван."
От друга страна "Ценността на един човек обаче трябва да се види в това, какво той дава, а не в това, какво е бил или е в състояние да вземе." (Айнщайн,А. Общи въпроси на образованието).
В пълен контраст с тези становища на Айнщайн е изискването на Ницше, работници и интелектуалци да се саможертват и същевременно да обожествяват свръхчовека и да творят и създават блага за него.
Немската мисъл не само плаща данък, но е сило подчинена ма авторитаризма и вождизма, което е свързано с религията и националната и класовата принадлежност. Фихте, Хегел, Хумболт са подчертано филсофи на немското нациоалистично юнкерство и техните личности, заедно с редица други (например Грим), са направо обожествявани, защото издигат в религия германщината.
В немската философия ценността се изразява от мястото на индивида в обществената и служебна йерархия и от това, колко много получава - колкото повече, толкова по-ценна е съответната личност. Ако това получаване и благосъстояние на съответния човек е по естествен път, т.е. въз основа на неговите лични качества и способности да твори и създава материални блага и да заеме своето място в обществото - от това няма нищо по-хубаво. Но съгласно немската мисъл, не творецът и създателят на блага е консуматорът на своя труд, а някакъв си измислен свръхчовек, което силно проличава във философията на Ницше и в практическата реализация на марксическата философия в така наречените социалистически страни.
Съгласно тази немска философия и мафиотският кръстник трябва да бъде ценна и уважавана личност.

3). Аз-ът.

Айнщайн посочва, че "Истинската цена на един човек се определя на първо място по това, до каква степен и в какъв смисъл той е успял да се освободи от Аз-а."

В немската философия Аз-ът играе определяща роля. Същото се отнася и за мафията.

4). Волунтаризъм.

Волунтаризмът по принцип е чужд на демократичния дух, следователно и на универсалната философия.

Волунтаризмът е характерен белег на немската мисъл. Той е тясно свързан с авторитаризма и вождизма. Той е характерен и за мафията.

5). Доказателства.

Доказателствата в униврсалната философия са обективни, независещи от субективната оценка на X и Y, докато доказателствата в немската мисъл са резултат на измишльотини.

6. Религия и ценностна система.

Универсалната философия не е подчинена и не може да бъде подчинена на една религия. В противен случай тя няма да бъде универсална. Следователно ценностната система на универсалната философия би трябвало да е валидна за всички религии.
Айнщайн издига в култ, в религия науката, сиреч универсалното.
Немската мисъл действа тъкмо обратното. Тя издига немската религия или немския фанатизъм в наука, като подчинява последната на расистки и хегемонистични цели.

7. Предопределеност.

Универсалната философия и Айнщайн защитават правото на индивида, на личността да мисли самостоятелно и да твори. Немската мисъл отрича правото на самостоятелно мислене и вкарва индивида в определени рамки, които служат на интересите на предваритело начертаната, не само недоказана, но и противоречаща на всички факти "немска истина". Според тази философия не на всекиго е отредено да твори. Само властимащите могат да определят кой ще стане творец. Подобна е ситуацията и в мафията.

8. Резултати.

В немската мисъл резултатите са тясно свързани с предопределеността. Резултатите от научната работа на индивида в никакъв случай не трябва да поставят под съмнение, а още по-малко да застрашават мита за превъзходството на немската нация.

9. Търсене на нова истина и ново познание.

При търсенето на нова истина и ново познание универсалната теория изгражда теории и след това търси факти за тяхното утвърждаване. "И най-хубавата логическа теория не означава нищо без сравнение с най-точния опит." (Айнщайн). Този опит, или тези факти, се търсят в явленията на обкръжаващия ни свят.

Немската мисъл не се интересува от факти, нещо повече, тя ги отрича: "Ако една теория противоречи на фактите, толкоз по-зле за фактите." (Хегел). Тази философия (отричаща фактите) се наричала спекулативна философия.
Както видяхме в книга първа, фактите са преследвани в хуманитарните дисциплини. За доказателства представителите на тази философия "изграждат", по-точно си измислят, светове, езици, така наречени "конструкти", на които липсват съответствия в действителността. Типични примери в това отношение са самата "философия за езика" на Хумболт, както и "науката за езика" на Я. Грим, "генеративната граматика" на Чомски, и много други.
Оттук логично се налага изводът, че универсалната философия има за цел да търси истини и познания, които съществуват обективно, тя се старае да изгради една обективна картина на света. Резултатите от тази истина и това познание се ползват от цялото човечество.
Спекулативната философия (немската мисъл) се старае да изгради своя собствена картина на света, без да се съобразява с околната среда, която често няма нищо общо с реалностите, по-скоро нейната истина и познание представляват налагане на определени субективни виждания, които обикновено водят до налагане и отстояване на определени духовни, политически и материални интереси на своите автори, както и на тесен кръг, който те представят.

10). Причинност.

Универсалната филсофия приема причинните връзки.

Немската мисъл отхвърля и не признава причини (вж. антипозитивизма в книга първа).

11). Приемственост

А) Ценностна система
Ценностната система на универсалната философия е, както посочва Блум, демократизма, а при Айнщай изрично се подчертават равните права на всички хора и явно поради това той посочва и ценностите на християнската религия.
Немската мисъл открито отрича тази ценностна система и създава нова - немската религия с нова ценностна система - мита за немската нация като супернация или свръхнация и свръхчовек. Пред закона (Хумболт, младохегелианците, Маркс, Ницше отричат по една или друга причина християнския бог) не могат всички хора да бъдат равни. Освен това те развиват една силно расистка философия.

Б) Наука и култура

Универсалната философия и науките, изграждани върху нея, разглеждат всички школи и схващания в техните области въз основа на принципа за проверка с опита и се развиват и усъвършенстват именно на тази база.

Немската мисъл разглежда само онези положения, които могат да бъдат използвани за изграждане и утвърждаване на немската религия. Както вече разкрихме, това означава, че се приема, че немската нация, език и култура са най-старите на света и от там - основа на съвременния свят, наука и култура. В този смисъл те няма на кого да се позовават. Самите те са традицията и всички други трябва да се позовават на техния език, наука и култура. С други думи, те са първоучителите.

12. Връзка на науката с живота.

За Айнщайн науката трябва да служи на хората и обществото, като същевременно трябва да облекчава физическия труд, пряко да бъде свързана с живота.

За така наречените немски мислители (Фихте, Хегел, Ницше, Хумболт) науката и висшето образование са неща от някакво "по-висше естество" и не трябва да са свързани с живота. Досег или достъп до науката не може да има всеки. В нея се допускат само хора, които вярно служат на немската религия. Както показва практиката, тя е окупирана от определен кръг хора, които, както сочи статистиката и реалното състояние на хуманитарните дисциплини, нямат качествата и способностите да бъдат учени. Те имат единствено качествата на верни слуги на немската мисъл, на немската религия.

13). Критичност, самокритичност и отговорност.

У представителите на универсалната философия се забелязва отговорност в различна степен. Особено силно изразено чувство на самокритичност се среща в трудовете на Айнщайн. Впечатление прави следното негово твърдение за теорията на относителността: "Главният чар на теорията е в нейната логическа завършеност. Дори ако едно единствено следствие от нея се окаже невярно, тя трябва да бъде изоставена; една модификация изглежда невъзможна без разрушаването на цялата сграда." (Айнщайн, А. "Какво е теория на относителността"). Известна е също и отговорността, която той поема, за произвеждането на атомната бомба.
В немската мисъл не се допуска никаква критика на обожествените личности. Ако има такава, то, както видяхме в книга първа, тя е твърде формална, не разкрива същността на схващанията на въпросните лица и укрива техните манипулации и фалшификации. У представителите на немската мисъл липсва елементарна самокритичност и цари престъпна безотговорност, въпреки причинените от тях безброй провали, кризи и катастрофи от различно естество. Освен това самонадеяността и самовлюбеността е характерна черта на представителите на тази философия.

14. Дай, за да получиш.

Повечето хора свързват това изискване предимно с бита или с предмети, както се казва - с материалното, без да си дават сметка, че то важи еднакво и за интелектуалната сфера, че двете са неразривно свързани. За да получиш нещо, значи, че го има или трябва да го има. От това следва, че ако X иска да получи нещо, то или природата, или самият X - сам или заедно с Y - трябва да са го създали. От това пък следва най-елементарното следствие, че за да получи X нещо, то това нещо трябва да е налице и за да е налице, както вече споменахме, някой трябва преди това да го е създал. От това пък следва, че колкото се взима, най-малкото толкова трябва и предварително да се дава. Нормално е, ако говорим за някаква справедливост, щом X иска да вземе, преди това той трябва да е дал. И вероятно точно това има пред вид Айнщайн, казвайки, че човек трябва да даде, за да получи. Това означава, че човек трябва да създаде нещо реално, т.е. нещо, което може да се използва, след това има право да получи. Това са известни максими и икономически закони, но 96 на сто от философите и другите хуманитаристи, включително така наречените най-големи или велики, не искат да знаят за тях.
Немската мисъл е далеч от една такава постановка. Тя дели хората на категории и класи -
едните творят, създават, работят, а други получават създаденото, сътвореното, наготово, без да заплатят съответната цена, без да върнат реципрочната стойност. Тази философия е изкристализирана у Ницше във вече споменатото от нас негово изискване инженери, архитекти, работници да творят, създават и да се саможертват за свръхчовека. Същата консуматорска тенденция се развихри и в приложителите на марксическата философия, станала главна политико-икономическа причина за краха на така наречения социализъм.

Универсалната философия представлява основата на естествените науки.
Философията на Хегел, респективно немската мисъл и спекулацията, са основата, следователно философията на днешните хуманитарни дисциплини, вследствие на което и последните са се превърнали в чиста спекулация. Техните представители до такава степен усъвършенстват и развиват спекулата, че фалшификацията на фактите, грубото манипулиране на историята, както и на психиката и начина на мислене на хората, наричат наука.. Така те представят агресора за жертва, а престъплението за наука.(1)
Те твърдят, че се различават от естествените наука и затова универсалната философия не може да се приложи при тях. Това твърдение не отговаря на истината, което ще разкрием по-долу. При тях не става въпрос за търсене на истина и нови познания - за наука, а за налагане на ценностната система на немската религия с всички възможни и невъзможни, позволени и непозволени средства.
От изнесеното дотук се вижда, че между двете философии има коренна разлика:
- Айнщайн приема, че физическият свят е един и валиден за всички обитатели на тази система;
- немската мисъл, спекулативната философия, не приема такава постановка за света. Нейните представители защитават тезата, че има безкрайно много светове в рамките на техния измислен свят, който те от користни цели налагат насилствено или с психическо въздействие и фалшификации.
Докато можем да разгледаме като научна универсалната философия на Айнщайн, то спекулативната философия, немската мисъл, по своята същност е философия на престъплението. Това се доказва и от резултатите, следствията, от прилагането на тези две философии:
а) Върху основата на универсалната философия Айнщайн изгради своята наука и едва ли има човек, който да я оспорва.
б) Немската мисъл не само доведе хуманитарните дисциплини и културата в задънена улица и криза, но тя причини и две световни войни и унищожаването на милиони хора, тя е и в основата на изграждането на концентрационните лагери в Германия и бившите социалистически страни.
Вероятно представителите на немската мисъл и хуманитарните дисциплини ще кажат в своя стил, че двете философии не са противоположни и не се изключват взаимно. Те положително ще "доказват", че са "комплементарни", т.е. се допълват. Да, вярно е, че в  живота съществуват и дорото и злото заедно, но злото не е наука, а и хората се опитват да отстранят и дори изкоренят, до колкото е по силите им, това зло.

2. ХЕГЕЛ И АЛ КАПОНЕ ИЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА НЕМСКАТА МИСЪЛ ИЛИ СПЕКУЛАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ

До тук посочихме някои черти на немската мисъл и мафията.
В книга пъра изведохме престъпния характер на немската философия. Тук ще се опитаме и "научно" или "философски" да обосновем това наше твърдение.
 Да анализираме каквоозначава "философската", "научната" същност на Хегеловата "спекулативна философия": "Ако една теория противоречи на фактите, толкоз по-зле за фактите". Тази теза на Хегел отговаря на баснята за агнето и вълка, в която вълкът пие вода от една река, а малко по-надолу по течението на реката едно агне пие вода от същата река. Съзрял вълкът агнето и веднага реагирал, че ще го изяде, защото агнето му мътело водата. Агнето му отговаря, че не е възможно да му мъти водата, тъй катото пие по течението на реката след вълка. (ако някой мъти водата, то това е вълкът), на което вълкът отговаря: "Мътиш, не мътиш, ще те изям".
Фактите, това са също обективно съществуващи всякакъв вид собственост и имущество, икономически, общестени и други отношения, както и общшетсвен ред в дадена страна или страни, историческо развитие и т.н.
Когато Прусия и по-късно Германия се идентифицират като държава и нация, в Европа има вече определено статукво. Това означава, че в Европа има наложени определени обективни дадности, факти. На определени немски среди това не се харесва. Първото, което трябва да направят, за да разчистят пътя си за грабене, е да не признаят фактите и за целта изсмукват от пръстите си една фалшификация, на която се дава "научното название" "спекулативна филсофия".
По същия начин Ал Капоне и престъпния свят живеят в една среда с установено статукво, със съществуващи факти: банки с огромни капитали, доходоносна търговия и т.н. И на тях също не им харесва или не приемат тези дадености, което означава не признават фактите и си създават своя "философия" за участие в разпределението на материалните блага.
В крайна сметка било кражба, отвличане, изнасилване, убийство или каквото и да е престъпление, представлява дълбоко в своята същност непризнаване на един или друг факт.
Но между Хегел и Ал Капоне и техните събратя има две основни, но по своята същност напълно формални разлики, които правят едните престъпници, а другите за същата философия и действие - учени:
Разлика 1:
- Хегел и събратя: отричането на фактите става с писаници, изразени с високопарни думи и изречения, с една дума - те представят фалшификацията, престъпния си занаят за наука;
- Ал Капоне и събратя не се опиват да представят занаята си за наука.
Разлика 2 е следствие от разлка 1:
- Хегел и събратя измислят законите. В резултат на това Хегел и всички хуманитаристи-спекуланти, в това число така наречените учени и политици, стоят над закона;
- Ал Капоне и неговите хора пък са извън закона.
Ако Ал Капоне и неговите хора създаваха законите, то Хегел и неговите последователи и привърженици щяха да стоят извън закона, а Ал Капоне и неговата мафия щяха да стоят над закона.
Между тези две групировки съществува още една важна прилика. Тя се изразява в изградените структури на мафията на Хегел и тази на Ал Капоне. Ако социолозите направят обективно изследване, ще установят удивително сходство между двете структури. Но и самите социолози принадлежат към престъпната групировка, т.е. мафията на престъпната философия и не трябва да очакваме от тях да надскочат своя ръст и да установят сходство между себе си и мафиотите. А може и да се измъкнат с оправданието, че подобни проучвания не влизат в техните задачи.
Докато спекулантите рискуват много, дори затвор, то учените-спекуланти безпрепятствено и без всякакви рискове правят кариера. Нещо повече, след като спекулата е основата на тази философия, това означава, че един "учен", колкото повече спекулира, толкова по-голям учен става, толкова по-голяма научна кариера прави. Тук трябва да допълним Б. Ръсел,че щом не всеки голям учен трябва да бъде мъдър, то той задължително трябва да бъде голям спекулант - лъжец и измамник в хуманитарните дисциплини, защото без никакви рискове за тест или проверка в практиката на неговите твърдения и теорийки, съответният "учен" притежава един доста приличен, в сравнение с много други, стандарт на живот, благодарение именно на тази практиа. И съвсем естестено не искат да се правят анализи, сравнения и проверки на техните писаници, защото лъжите и измамите им ще излязат на бял свят.
В заключение трябва да се изтъкне, че съпоставяйки последствията от дейността на учените-хуманитаристи със зулумлуците на Ал Капоне, то последният е дребна риба в сравнение с Хегел и неговите последователи и събратя философи, езиковеди, социолози и други подобни, наречени хуманитаристи. Би трябвало някой да извърши такъв анализ или съпоставяне, но нито полтиците, а още по-малко некадърниците и мошениците - философи, социолози, езиковеди - са заинтересовани от това.

МИСТИКА ЕЗИК ФИЛОСОФИЯ

СТЕПАН К. БЮЛБЮЛЯН

МИСТИКА

ЕЗИК

ФИЛОСОФИЯ

НЕМСКАТА РЕЛИГИЯ

КНИГА ПЪРВА

СЪЗДАТЕЛИ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

публ. 1993 г., София, ИК "С. К. БЮЛБЮЛЯН"
ISBN 954-512-001-0

РЕЗЮМЕ

(с. 10-11)

Целта на книгата е да разкрие създаването, същността и проникването в световен мащаб на неофициално необявената немска религия - философията и идеологията на немския нацизъм и фашизъм.
В края на 18 и началото на 19 в. на основата на немската мистика Фихте, Хегел, Вилхелм фон Хумболт, Якоб Грим и др. създават чрез изопачаване на исторически факти и манипулации силно политизираната и изключително агресивната си идея, че немците водят произхода си от Светия Дух, а всички други народи изграждат своите езици и култура от немския език и култура. Ето защо немците били най-надарената и творческа нация на планетата и поради това имат историческата мисия (задача) да управляват света. Хумболт говори за немците като за "световна нация", а Грим - за немския като за "световен език". Така "сътворената" нова немска религия става едновременно изходна и отправна точка на съвременните философия и езикознание, които се превръщат в нейна библия. И така, създали новата немска религия с новата библия, редица немски мислители и политически кръгове в Германия започват да отричат Христос и християнството и водят упорита борба за тяхното отхвърляне и налагане на немската религия във всички сфери на човешкия живот и дейност. Най-лесно това се постига в областта на науката и културата, където новата немска религия става единствената ценностна система и критерий за "научност" не само в Германия, но и в света.
По-трудно се оказва нейното налагане в държавно-правната сфера в световен мащаб. Естествено, новата идеология най-лесно и най-бързо се възприема в Германия като при Хитлер достига своя апогей. Тя е философията и идеологията на нацистката националсоциалистическа пертия и единствено верую на Хитлер, който си поставя за задача нейното реализиране и налагане в световен мащаб. Претърпяла временно крушение през Втората световна война немската религия се окопава в науката и културата, т.е. в научните и културните институции - изследователски институри, университети, списаия и др. Повечето университети в Европа и Америка стават подчинени на новата немска религия и по този начин научно, т.е. интелектуално се управляват от определени нацистки кръгове в Германия, а след войната ФРГ, ГДР и днес ФРГ. Това води до подчиняване на националните научни и културни интереси на отделните страни на нацистките претенции на Германия. В резултат на това съответните страни се оказват с огромна, и то доказуема, финансова загуба, а същевременно Германия реализира несметни печалби. Освен материалната загуба следва да се изтъкне и духовният упадък, защото подчинението на немската религия означава и интелектуално подчиняване на националните култури на немския нацизъм, което е свързано с изключително опасното промиване на мозъци. Последното е силно изразено в университетите.

Като обобщим казаното дотук можем да заключим, че хуманитарните науки са се превърнали в блестящо изградена международна тоталитарна структура, която не само грубо нарушава правата на човека и основните свободи, но и представлява заплаха за човечеството.

ГЬОТЕ И НЕМСКАТАФИЛОСОФИЯ

Публикувано в "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140

Степан К. Бюлбюлян

Твърдението, че Фауст е един философски труд, е много общо. Много общо е и твърдението, че той е трудът на живота на неговия автор, Гьоте. Изтъква се, че Гьоте е гений, но това признание обикновено се свързва преди всичко във връзка с неговата литературна творческа дейност. Другите му дейности и 9 както и изградените върху тях мисъл, ценностна система и философия, които той е вложил в това литературно творчество и особено във Фауст, като че ли остават на заден план. И тъкмо тези дейности и постижения и изградените върху тях светоглед, ценностна система и философия ярко открояват Гьоте над неговите съвременници, включително и тези, характеризирани от определени среди за “велики мислители” или “велики мъже на Германия” като Хегел, Фихте, В. фон Хумболт.

Основната разлика е, че Гьоте изгражда философия, ценностна система и мисъл, не подчинени на определена религия или идеология, създадени на основата на митове, видения, а единствено на познания и истини, получени в резултат на изследователска дейност, основана върху свободно мислене, без предразсъдъци, и проверени и потвърдени в живота. Философията на неговите съвременници е изградена върху митове и е подчинена на определена идеология или религия и силен национализъм, израждащ се в расизъм и нацизъм, и тяхното мислене е ограничено в тези идеологически и митично-мистично-религиозни рамки.

Във връзка със следващите изследвания ще преповторя накратко основните известни неща за Гьоте, с които ще се опитам накратко да покажа основен принцип в неговото светоусещане и философия, което го различава коренно от споменатите съвременници. Той освен че е поет, писател и драматург, е държавник, естествоизпитател (“Метаморфоза на растения­та”, “Приноси към оптиката”, “Учение за цветовете”), занимавал се е с минно дело, пътно строителство, паркостроене, медицина: дори открил една костица в челюстта на човека, изследвал античния свят и Ренесанса и се вдъхновявал от тях. Тази практическа дейност и достигнати познания оформят у Гьоте един светоглед и опит, който го различава от интелектуалния свят не само в Германия, и не само за неговото време, но това важи с пълна сила и днес за много страни по света. Такава разлика е посочена между него и Шилер: “Двамата поети търсят опора в античността и неговия ренесанс, но Гьоте идва от опита на една нова обективност, която му дава научното разглеждане на природата, докато Шилер е по-скоро свързан с критическата философия на Кант.” (c) Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus AG, 2001

През всичките десетилетия на творческа (писателска и изследователска) и практическа дейност, когато е трупал богат жизнен опит, той пише основния си труд “Фауст”, в който без съмнение е вложен целия този опит, ценностна система и философия на Гьоте. И естествено се получава  сходството между Гьоте и неговия Фауст: земен човек с неспокоен дух, свобода на мисълта и търсене на жизнената, човешката истина. Да припомня и прословутия израз на Гьоте малко преди смъртта му: “Светлина, повече светлина”. Като основно послание на Гьоте и Фауст мога да изразя в следните ключови думи: СВЕТЛИНА-ПОЗНАНИЕ (стремеж към нови обективни познания, които да са в полза на човека), СВОБОДА (преди всичко свобода на духа и мисленето), ЧОВЕК (земен), ЖИВОТ.

Гьоте е съвременник и свидетел на важни исторически събития, както и на създаването, респ. развиването на немската философия и мисъл от негови съвременници (Хегел, Фихте, В. Хумболт, Я. Грим), които властват и днес. Според мен тя е нацистка и расистка (Бюлбюлян: 1993г.), немският журналист Йенеке нарича този процес “националистично” движение на немското студентство (Буршеншафт), профилирано от поета Ернст Мориц Арндт, демагога Фридрих Лудвих Йан и философа Йохан Готлиб Фихте (Йенеке: 1994 г.). За последния английският философ Ръсел пише: “Фихте е значителен не като чист философ, а като човекът, който полага теоретичните основи на немския национализъм със своите ‘Речи към немската нация’ (1807 – 1808), които имат за цел да вдигнат германците на борба срещу Наполеон след Йенската битка. Аз-ът като метафизично понятие бива припознато с лекота в емпиричната личност Фихте; и след като Аз-ът е немски, следва че немците са по-висши от всички останали нации. ‘Да имаш характер и да си немец, казва Фихте, е едно и също нещо.’ На тази основа той изработва цялостна философия на националистичния тоталитаризъм, която придобива голямо влияние в Германия.” (Ръсел, 1996:320). А в предаване на радио Дойче веле “От немска културна нация към немска държавна нация” на 10 и 17 септември 1997 г. в 23.00 ч. се разкрива стремежа и целта на определени немски прогресивни среди, състоящи се от философи и поети от края на 18 и началото на 19 в., да обединят многобройните немски държави и княжества в една общонационална държава на основата на общия език и култура. Сред цитираните имена са и тези на философа Фихте, поета Арндт и на В. фон Хумболт. Цитираните “прогресивни кръгове” създават култура с политически цели, която според предаването е “на една крачка от расизма”.

Гьоте остава чужд на това “националистично” движение (вж. Йенеке, 1994), което по своята същност е, както вече споменах, а и потвърдено от други автори, расистка и нацистка. Идеолозите на това движение представят немците като богоизбраници и месианци. Заедно с Шилер той написва стиха: “в нация да се обедините, напразно се надявате, немци/ вместо това, можете го, научете се да бъдете  свободни хора.” (цитатът у Йенеке).

И затова може би го наричат “гражданин на света” или “космополит”. Цитатът и идеята за космополитизма изискват по задълбочен анализ, който ще се опитам по-долу да разгледам накратко.

Във всички случаи Гьоте е и остава немец. В отговор на професор Хайнрих Луден, подчертава че не е равнодушен към идеите за свобода, народ и родина. Той също обича Германия. (Йенеке, 1994:110). Но явно има голямо разминаване в значението на тези думи/понятия между Гьоте и официалните представители на официалната немска философия и мисъл, както и в схващанията за държавата.

Проблемът според мен е отрицателното отношение на Гьоте към оформената в този момент от споменатите вече, а и други лица, немска идеология, философия и мисъл с техните разбирания за държава, националност, свобода и т.н. издигнати от тези същи лица и техни последователи в култ, религия, канони. Те са твърде чужди на ценностите и философията, които изповядва Гьоте и неговият Фауст както и на неговата неутолима жажда за познания и светлина.

За да се разбере по-точно разликата между Фауст и неговия автор, от една страна, и властващата до днес немска философия с нейните представители от друга, трябва да посоча и коренната разлика в техния светоглед и смисъл/значение, които те влагат в такива думи като “дух” и “свобода”.

И на Ръсел прави впечатление “странния смисъл, който Хегел влага в думата ‘свобода’. За него (и доколкото бихме могли да се съгласим) няма свобода без закон; но той се опитва да извърти това и да спори, че където е законът, там е и свободата. По такъв начин ‘свободата’ за него е нещо, което едва ли надхвърля прекалено правото на подчинение на закона.” (Ръсел, 1996: 345). Това напомня за свободата на евреина, да бъде роб на Тората (еврейския закон).

По отношение на “дух” пак Ръсел посочва: “Както би могло и да се очаква, той приписва най-висша роля на германците в световното развитие на духа. ‘Германският дух е духът на новия свят. Той е насочен към осъществяването на абсолютната истина като неограничено самоопределение на свободата – на тази свобода, която има своята собствена абсолютна форма като своя цел.’” (Ръсел, 1996: 345, 346)

По долу Ръсел анализирва този цитат: “Това е свръхизтънчен вид свобода. Той не означава, че ще съумеете да се опазите от концентрационния лагер. Той не предполага демокрация или свобода на печата, или който и да е от обичайните либерални лозунги, отхвърляни с презрение от Хегел. Когато духът постановява закони на самия себе си, той го прави свободно. Според нашето чисто земно виждане нещата биха могли да изглеждат така, сякаш духът - законодател е въплътен в монарха, а духът, на който са постановявани законите, е въплътен в поданиците му.” (Ръсел, 1996: 346). Но тази постановка: някакъв дух, въплътен в религиозен, държавен или политически управник създава закони, а неговите подчинени са “свободни” задължително да изпълняват тези закони, не е патент на Хегел и неговата философия. В действителност това е фундаментът на юдаизма. Това и други основни неща ме карат да стигна до извода, че така наречената немска философия и мисъл са юдаизирани. В лицето на Гьоте и неговия Фауст от една страна и немската философия, от друга, фактически се сблъскват  два светогледа, две философии: елинизма, чийто представител се явява Гьоте и неговия Фауст, и юдаизма или еврейската религия и мисъл, чийто представител е така наречената немска философия и мисъл в лицето на Я. Бьоме, Хегел, В. фон Хумболт, Ницше и др. . (Казвам така наречена, защото обикновено под немска философия би следвало да се очаква една философия ако не обективна, научна, то поне изградена върху християнските ценности, а не юдаизма.).

Такова противопоставяне констатира и френският автор Бато, който разглежда цялата съвременна история като борба между две начала: елинизма и юдаизма. (СО 1994:116) Тази борба може много добре, лесно и нагледно да се проследи в развитието на немската история и мисъл, което води до юдаизирането на немската мисъл и философия. Един процес, продължил векове наред.

Преди да разгледам тук накратко този процес трябва също така накратко да разкрия, какво представляват елинизма и юдаизма и разликата между тях. Най-общо разликата се изразява в следното: гръцката философия, ми­съл или елинизма е светска, докато юдаизмът е силно религиозна мисъл. Тази разлика е установена и от Карл Кауцки: “Същата обществена задача, която в гръцките морски градове се пада на аристокрацията, в големите търговски центрове на Изтока и по-специално в Египет и Вавилон се поема от жреците на храмовете: развитието на научното мислене, на философията. По този начин за източното мислене се създава ограничение, несъществуващо за гръцкото: постоянна връзка и зависимост от религиозния култ.” (Кауцки, 1995: 237) Като под източно мислене се разбира и еврейското, изградено до голяма степен на основата на споменатите вече жреци. Шураки многократно изтъква силната зависимост и обвързаност на еврейката мисъл с Тората, т.е. с еврейската религия. “Тората става единственият и всеобхватен кодекс, който владее живота на народа, възпитава духа и определя поведението на вярващите. Всичко се съдържа в Тората, нищо не може да се направи без нея, срещу нея или извън нея” (Шураки, 1994:34). И по-нататък “... евреинът трябва доброволно и сляпо да се подчини на игото на Тората” (Шураки, 1994: 61). Противно на елинизма и Гьоте, в юдаизма няма свободно мислене: “Мисълта губи всякаква самостоятелност и се превръща в двигател на колективното усилие на един народ, който изцяло се е посветил на познанието и практическото прилагане на Божията воля.”(Шураки, 1994:37) Последният цитат недвусмислено разкрива коренната разлика между евреина, от една страна, и Фауст и Гьоте, от друга.

Задълженията на евреина са също по различни от тези на Фауст: “Този принцип предполага едно безусловно задължение: тя (Библията – С.Б.) да бъде изучавана и прилагана в практиката” (Шураки 1994: 37). Във Фауст няма Библия, няма писание или нещо подобно, което да разкрива истината за живота и да дава готови рецепти под формата на “божии закони” за поведение, напротив, той сам тръгва да опознае света, т.е. докато Гьоте и Фауст сами търсят познанието и върху него да изградят поведение, ценностна система, то на евреина му се налага едно познание, като му се внушава, че то идва от някакъв Бог. “В талмудическата мисъл Тората се възприема като път, истина и живот... Тората е съвършена... Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес” (Шураки 1994: 51).

Приведените цитати ясно разкриват, че единствената истина и наука е Тората или еврейската библия, т.е. еврейската религия, върху която се създава юдаизмът като религия, философия и мисъл и наука. И както Кауцки по-горе изтъква светското и религиозното мислене като разлика между елинизма и източното мислене, същото го констатира и Шураки: “Иудаизмът внезапно се озовава лице в лице с яркия атеизъм на гръцките или римските философи, ...” (Шураки 1994:74)

Тези констатации ясно сочат, че евреинът, включително и именно  евреинът-учен, създал Тората и другите писания на юдаизма, в различните хуманитарни области като философия, езикознание и т.н., може да мисли единствено в зададените от Тората рамки и следователно създадените от тях теории, философии или науки трябва да бъдат в пълен унисон с Тората, т.е. техните трудове следва да се разглеждат като  религиозни трактати, а не като универсални истини и светска наука.

От горните цитати проличава също, че тоталитаризмът е основна характерна черта и на юдаизма.

По-долу мога да посоча някои от основните точки от юдаизирането на немската философия:

1. Немската мистика се създава под влиянието на арабската, и особено еврейската.

2. В книгата си Кабала Папюс определя немския мистик Я. Бьоме като кабалист. Бьоме оказва влияние върху много немски философи и мислители.

3. В свои трудове Я. Бьоме, Хегел, В. фон Хумболт, Ницше застъпват и отстояват еврейската мисъл. Схващането за език и методи на изследване у  първите трима са сходни и съвпадат изцяло с тези в Кабала. За разлика от тях Гьоте не е мистик и Фауст не е мистично произведение.

4. Откъснатост от живота. Невежество и некомпетентност. Логично юдаизмът е откъснат от живота и с него не може да се обяснят протичащи в него процеси, не може да се опознае света - основният стремеж на Гьоте и Фауст. : “...но колкото повече се развива равинската школска мъдрост, толкова повече тя престава да е средство за разбиране на живота и начин да се справиш с него. От една страна, тя се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия бог, а от друга, в умение във всяко затруднено положение да се утешаваш и назидаваш чрез някой благочестив цитат. Тя няма какво да допринесе за познанието на света. Обратното, тя изпада във все по-дълбоко невежество относно външния свят.” (Кауцки 1995.: 327-328)

Същото положение е и с немската философия. Хегел също е откъснат от живота и философията му няма много допирни точки с него. Ръсел пише: “Дори ако всичко (каквото е моето убеждение) у Хегеловото учение е погрешно, той все пак запазва своето значение...” (Ръсел 1996: 336).

Невежеството и некомпетентността в духовната сфера цари в немската така наречена наука още преди Хегел: “В онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един провинциален и еснафски град със 140 000 жители, и затова не учудва незнанието на Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на експериментите и наблюдението. Берлинската академия на науките беше един виц. Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в действителност били вулкани.” (Botting 1974: 10).

Идентично е положението и сред така наречените езиковеди и тяхното езикознание изградено върху тази философия, т.е. не на основата на живия език и познанията, изразени на този език, а на основата на кабалата, на основата на измислени езици и фалшиво изградени митове около имената, автори на такива измислени езици, и станали професори, и които не могат да правят разлика между централна и челна гара, но въпреки това биват обявявани за “светила”. Също като Ръсел за Хегел: неговата философия е погрешна, но той е велик философ, перефразирано: той не познава езика, но е велик езиковед.  Като пример мога да посоча оценката на Косериу на Блумфийлд и бихевиоризма. “Трудът на Блумфийлд ‘Language’ Косериу оценява по следния начин: в първата част Блумфийлд се проявявал като новатор, а във втората, посветена на историята, се принизявал до нивото на младограматизма (вж. Косериу 1990: 98). По-нататък Косериу посочва: ‘Школата на Блумфийлд и на неговите последователи се характеризира преди всичко с опита да се изключи значението (и по-конкретно - лексикалното значение) от обсега на езиковедските изследвания (...). Този аспект от доктрината на Блумфийлд многократно е бил подлаган на критика, но почти винаги като отделна теза, извън контекста на неговата теория, без да се има предвид изключителната последователност на мисълта на учения; тя именно го тласка да пожертвува значението в името на научната обективност, към която се стреми’ (Косериу 1990: 115). Малко по-нататък обаче Косериу посочва, че Блумфийлд изключва значението, защото езиковедът не е бил в състояние да определи значението. Следователно значението се изключва от некомпетентност, а не от някакви други съображения, които Косериу се старае да представи като ‘научни’. И тук възниква естествено въпросът, за каква “изключителна последователност на мисълта на учения” може да се говори, след като този ”учен” не е компетентен или не е в състояние да установи значението на думите, които “научно” изследва. Самият Косериу изпада в противоречие на своите твърдения за наука и ненаука: “...бихевиоризмът представлява свръхусилие за постигане на пълна обективност на научното изследване; но обективността, към която се стреми тази концепция, не засяга същността на културните явления. Ето защо подобна обективност е не само неефективна, но по същество е необективност. От своя страна, освен че е ненаучен, а още по-малко е единственият научен метод в областта на хуманитарните науки...” (Косериу 1990: 118). Според Косериу трудът на Блумфийлд е превъзходен и новаторски, защото създавала една научна теория, изградена върху ненаучен подход. Бихевиоризмът хем е научен, хем - ненаучен, хем е обективен, хем - необективен.” ( Бюлбюлян 1993: 58). По принцип така наречените езиковеди изключват значението на думите при създаването на различни теории и логично създадените по-късно върху тях учебници и помагала са погрешни, но авторите им биват възхвалявани, възвеличавани и митологизирани. (вж. Бюлбюлян 1986: 59-61, Bülbüljan 1989, Бюлбюлян 1993 и 1994)

5. Лъжи, измами и фалшификации.

“От една страна, тя (равинската мъдрост – С.Б.) се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия бог,..” (Кауцки 1995: 327) Кауцки има сериозни основания за тази констатация. Дава му ги самата Тора, в която лъжите и измамите са залегнали като обикновена или нормална практика: гл. 27:”12. баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.... 19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече... “ и той, житейски или битово по-неоправният син взима на баща си благословията и първородството вместо първородния син Исав, който храни баща си и семейството. Тази измама и лъжа се подготвя съзнателно и целенасочено и води до поемане на управлението на семейството/рода и посланик на Йахве. Последният го приема безпроблемно като такъв, без да възрази или вземе под внимание измамата, т.е. извършва се една измама с благословията на Йахве. (Библия: 28)

Кауцки неколкократно посочва, че лъжата и измамата са практика на равините. Същото се среща и у  въпросните немски мислители и учени. Ръсел посочва: “Това е интересна теза, придаваща единство и смисъл на революциите в човешките дела. Подобно на някои други исторически теории, за да изглежда правдоподобна, тя предполага две неща: известно извращение на фактите и впечатляващо невежество. Хегел, Маркс, а след тях и Шпенглер не са чужди и на двете”  (Ръсел 1996: 343).

Че има невежество и изопачаване на фактите сред така наречените мислители и учени е безспорен и многократно доказан факт.

Невежество, лъжи и фалшификации се срещат и сред езиковедите (Повече по въпроса вж. Бюлбюлян 1993 и 1994).

Фалшификации се срещат и у християнски институции и техни представители:

а. Още около 1105 г. духовно лице в манастира Зигбург използва грубо изопачаване и фалшифициране на исторически събития за създаване на фалшиви митове и легенди с религиозно-политическа цел. (повече вж. Бюлбюлян 1994:58-60)

б. В "БИБЛИЯ СИРЕЧ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ",  издава Св. Синод на Българската църква, София 1992 г. (не е посочен преводач и редактор) във втора книга ЦАРСТВА, гл. 12:31 от книги на Вехтия завет четем:

" А народа, който бе в него (царския град - бел. С.Б.), изведе и го пре­кара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим."

В  немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN TESTAMENTS", превод и нова преработка от D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin (Евангелско централно библейско общество в Берлин), издание само за ГДР с любезното съгласие на  Württ. Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов печат, Народна печатница Цвикау четем дословно:

"31. Die Bevölkerung, die sich dort vorfand, ließ er wegführen und stellte sie als Fronarbeiter an bei den Sägen, bei den eisernen Picken und den eisernen Äxten und ließ sie an den Ziegelöfen arbeiten; ebenso verfuhr er mit allen übrigen Städten der Ammoniker. Dann kehrte David mit dem gesamten Heere nach Jerusalem zurük."

Преводът на горния текст на български език гласи:

"31. Населението, което се намираше там, той нареди да го отведат и го назначи на крепостна работа при железните триони и зъбци и железните клинове, и нареди да работи на пещите за печене на тухли. Така той постъпи с всички градове на амонитите. След това с цялата войска Давид се върна в Иерусалим."

Както се вижда има огромна разлика в съдържанието на един и същи текст, постигната само чрез три думи: в цитираната българска Библия завоевателят насича и хвърля в пещта населението на поробения от евреите на Давид град, а в цитираната немска Библия напротив – завоевателят назначава поробеното население да работи на същите инструменти. Явно тук не може да става въпрос за неволна преводаческа или редакторска грешка, манипулирано е съвсем съзнателно и целенасочено: в цитираната немска Библия манипулацията е извършена чрез вмъкване на едно сложно съществително име (Fronarbeit - крепостна работа), подмяната на един предлог (unter - под) с друг (bei - при) и подмяната на два глагола (anstellen - назначавам и verbrennen - изгарям / в българския текст предаден с хвърлям/) други два (anstellen - назначавам и arbeiten - работя).

Същият горецитиран Вюртенбергски Библейски Институт - Щутгарт, дал правото за издаване на въпросната Библия в ГДР, е издал преди Втората световна война (за съжаление не е посочена годината) "Die Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers", в която посоченият текст гласи:

"31. Aber das Volk drinnen führte er heraus, und legte sie unter eiserne Sägen und Zacken und eiserne Keile, und verbrannte sie in Ziegelöfen. So tat er allen Städten der Kinder Ammon. Da kehrte David und alles Volk wieder gen Jerusalem." Този текст по съдържание отговаря и на оригиналната Библия на Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена и горепосочената. Препечатка на Мартин-Лутеровата Библия е направена в Лайпциг през 1983 г. в издателството на Philipp Reclam jun. и същият текст гласи: "Aber das Volk drinnen füret er aus und legt sie unter eisern segen und zacken / und eisern keile / und verbrand sie inn zegel ofen / So thet er allen stedten der kinder Ammon. Da keret David und alles volck wider gen Jerusalem."

В последните два немски текста (оригиналния на Мартин Лутер и изданието по превода на Мартин Лутер) въпросните глаголи и предлози са идентични и отговарят по съдържание на цитираната българска Библия: победеното население на градовете бива насечено и хвърлено/изгорено в пещи за печене на тухли. Каквато и да е причината тази явна фалшификация не става по-малко фалшива, само защото е направена от религиозна институция. (повече по въпроса вж.Бюлбюлян: 1997)

6. Разграждане на национални ценностни системи. Немският историк Момзен посочва: “В древния свят еврейството е силен фермент на космополитизма и националното разграждане и затова е уместен член в империята на цезарите с тяхната космополитична държава, в която нацията е заместена от човечеството.” (цитатът у Кауцки 1995: 285). Момзен правилно е видял ролята на евреите като “фермент за национално разграждане”, но по въпроса за “космополитизма” и “човечеството” може да се спори.

Що е космополит? Немски справочници го определят като “гражданин на света”, човек, който навсякъде, т.е. във всяка държава се чувства у дома си, т.е. в отечеството си. Известно е, че всяка държава е изградена на основата на определена религия, обичаи, ценностна система, закони, държавност, най-общо култура. В този смисъл в чужда държава да се чувстваш комфортно, у дома си, означава, че

а) по една или друга причина си се настанил да живееш в тази държава и независимо от твоята култура възприемаш тази на чуждата държава и се интегрирваш в нея, или

б) по една или друга причина си се настанил да живееш в друга държава, чиято култура не възприемаш, живееш по своята и в течение на времето налагаш своята не само като свой и своята общност стандарт но и като общо правило и закон за цялата тази държава. Това неминуемо води до споменатото от Момзен “национално разграждане” на съответната държава. Като пример за “фермент на национално разграждане” за  Германия освен евреите, в по-ново време могат да се посочат и турците. Доказателството за това е много прост: Може ли в Израел и Турция да протичат подобни процеси, които са несъвместими с юдаизма и исляма? Може ли освен тези две религии в тези държави и други религии, напр. християнството да бъдат конституционно и реално обявени за равнопоставени, и християни да взимат такива постове в йерархията на държавната и духовната сфера, както техните представители в Германия или друга християнска държави? И ако Гьоте бива обвиняван или наричан “космополит” или “гражданин на света”, как тогава трябва да бъдат характеризирани немските така наричани мислители и съвременните немски политици.

Посредством “немската” философия се разграждат християнските ценности и се налагат тези от така наречената немска философия. Във връзка с немската философия и Ницше американският философ-политолог Блум установява: “Ние избрахме една философска система, която, подобно на някои вина, не понася ‘транспортиране’; ние избрахме начин на възприемане на нещата, който никога не може да стане наш собствен и чиято из­ходна точка е неприязън към нас и нашите цели.” (Блум 1988: 23)

Идентично е положението и в България. След Освобождението от турско робство в България се въвежда немската философия главно в лицето на Хегел, Ницше и Карл Маркс и за по-малко от сто години се унищожава ценностната система на българина, съхранена почти пет века турско робство.

Макар Гьоте да бъде обявяван за “гражданин на света” или “космополит” неговите трудове, четени по цял свят, не водят до такова разграждане на националности и ценности.

7. Духовно робство. По думите на Шураки евреинът доброволно и сляпо трябва да се подчини на игото на Тората. Но той кара и другите да го последват. “За жителите на еврейската държава най-близко до ума е било насилственото налагане на своята религия” (Кауцки 1995: 295, и малко по-долу: “Завоювани са и Идумея и .... Подобна завоевателна политика не е нещо изключително. Тя става необичайна, като се превръща в политика на религиозно разширяване. Жителите на новозавоюваните територии е трябвало да признаят за свой бога, почитан в Иерусалимския храм.... Тази политика е нещо, напълно нечувано в древния свят, където завоевателят като правило предоставя на покорените пълна свобода да изповядват своята религия и да живеят по своите обичаи и иска от тях само да изпълняват своята войнска повинност и да си плащат данъците” (Кауцки 1995: 295).

“Немската” философия проявява същия тоталитаризъм и не допуска друго виждане освен заложените вече от въпросните автори мисли и теории и не се допускат други, противоречащи им мисли и виждания. Преследват се дори такива мисли и школи, които са в духа на Гьоте и неговия Фауст. Жертва на това преследване става и младограматизма, който се критикува яростно от позиции на юдаизма. Пример в това отношение е Косериу в “Лекции по общо езикознание”, издадена и разпространявана в България, Германия и др. страни, който от позициите на еврейската мисъл обвинява младограматизма в “позитивизъм” и “ненаучност”. По този сценарий от науката се изхвърлят всички виждания, схващания, теории, философии и т.н., които противоречат на юдаизма, и то под чужди имена, в случая “немска философия”. Така се създава една рамка на мислене, в която няма търсене на познание, истина. Те са зададени в “Тора” и всеки трябва волю или неволю да ги възприеме. В противен случай няма наука.

В този ред на мисли следва да се разгледат и констатациите на Блум, който изследвайки резултатите от внедряването на немската философия в Америка написва книга с многозначителното заглавие “Как висшето образование отслабва демокрацията и обеднява душите на днешните студенти”.

8. Гьоте и Айнщайн и немската философия и/или юдаизма. От изнесеното до тук следва логичния извод, че Гьоте няма нищо общо с немската философия.  В съзвучие с това е и констатацията на Шураки, че Айнщайн, макар да произхожда от еврейско семейство, не принадлежи към еврейската мисъл (Шураки 1994: 115) Естествено и логично той не принадлежи и към немската философия и мисъл.(вж. Бюлбюлян 1994: 10-16). 

Това, че “немската философия” по своята същност е еврейска мисъл се потвърждава и от факта, че тя е възприета и се разпространява по света от голям брой изтъкнати философи, политолози , езиковеди – евреи, които за разлика от Айнщайн остават верни на юдаизма.

Извод. Разликата между немската философия и неговите създатели, от една страна и Гьоте и неговият основен труд Фауст е огромна, това са два напълно различни свята. В горе посочения труд на Блум, последният също изтъква разликата между гръцката и немската философия. За разлика от немската: “Гръцката и френската философия са били универсални като идеи и факт.Те са призовавали към използването на човешките заложби, притежавани потенциално от всички хора и във всички времена.”(Блум 1988: 22) Факт е и универсалността на идеите, заложени във Фауст, както и универсалността на самия Гьоте. И тази книга на Блум може да се приеме като едно утвърждаване на Фауст и идеите в него за свободния човек и човешкия дух и мислене. В тази насока е и една от рецензиите за книгата, по-специално на Джордж Уил, публикувана във “Вашингтон пост”: “Книгата на Блум е един ‘практически наръчник’ за онези читатели (които съвсем не са малобройни, ако се съди по броя на продаваните екземпляри), които искат да научат как да станат независими. В нея се говори за трудната задача на постигането на автономия, разбирана не като някаква мъглява ‘ангажираност’, а като умение да се самоуправляваме в съответствие с предписанията на природата ни. Да живеем, ръководейки се от философията (истината), а не от условности, митове, преобладаващи мнения....” (Блум 1998: 22) Горната рецензия важи с пълна сила и за Гьоте и неговия Фауст. Това е поредното потвърждение и признание за схващането или философията на Гьоте за духа на свободния човек, залегнала и във Фауст и същевременно доказателство за валидността и актуалността на Гьоте и неговия Фауст и в наши дни.

Литература:

 1.Annolied

 2.Die Bibel oder die ganze heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers. Privileg. Würtemb. Bibelanstalt, Stuttgart.

 3.Библия. Св. Синод на българската църква, София 1992 г.

 4. Блум 1988. Блум, А. Ницше в Америка. Спектър, Nо.62 – 1988 г.

 5. Botting 1974. Botting, D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden. Prestel Verlag, München 1974.

 6. Der Brockhaus in Text und Bild. Das Lexikon in der PC-Bibliothek. Bibliographisches Institut & F.A. Brockhaus AG, Mannheim 1999

 7. Der Brockhaus. multimedial 2002 premium

 8. Бюлбюлян 1986. Бюлбюлян, С. Видовото разнообразие и качеството на лексикографските пособия – предпоставка за адекватен и качествен превод. Лексикографски проблеми на превода. Съюз на преводачите в България. София, 1986 г.

 9. Bülbüljan 1989. Bülbüljan, S. Die Zusammensetzungen im Deutschen. Eine Kritik an der Desemantisierungsannahme. Universitätsverlag „Kliment Ohridski“. Sofia, 1989

 8. Бюлбюлян 1993. Бюлбюлян, С. Мистика, език, философия. Кн. 1, И.К. “С. К. Бюлбюлян”.  София, 1993 г.

 9. Бюлбюлян 1994.  Бюлбюлян, С. Мистика, език, философия. Кн. 2 И.К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.

10. Бюлбюлян 1994. Бюлбюлян, С. Приказка за месиите. И. К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.

11. Бюлбюлян 1996. Бюлбюлян, С. Двете картини на света. Пътят към властта и катастрофата. И. К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1996 г.

12. Бюлбюлян 1997. Бюлбюлян, С. В-к Труд, 22.06.1997 г. Манипулирането на библейските текстове не е от вчера. Политиката се намесва и в Светото писание.

13. Jaeneke 1994. Jaenecke, H. Deutschland über alles. Wie Hitler in die Köpfe der Deutschen kam. Stern, Heft Nr. 20, 5. Mai 1994

14. Кауцки 1995. Кауцки, К. Произход на християнството. И. К. “Христо Ботев”. София 1995 г.

15. Косериу 1990. Косериу, Е. Лекции по общо езикознание. Наука и изкуство София, 1990 г.

16. Папюс 1994. Папюс. КАБАЛА – Наука за Бога, Вселената и Човека. Издателство АРАТРОН. София, 1994 г.

17. Ръсел 1996. Ръсел, Б. История на западноевропейската философия, т. 3. И. К. “Христо Ботев”. София, 1996 г.

18. СО. Истоки Тайноведения. Справочник по оккультизму. Издательство “Таврия”, Симферополь, 1994 г.

19. Шураки 1994. Шураки, А. Еврейската мисъл. ПАНОРАМА. София 1994  г.