ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Манипулирането на библейските текстове не е от вчера

ПОЛИТИКАТА СЕ НАМЕСВА И В СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Публикувано във в-к Труд, 22 юни 1997 г.

Степан К. Бюлбюлян

Манипулацията е един от най-важните инструменти на властта за управление на човешкото съзнание, мислене и поведение. Още от най-древни времена са известни манипулациите с Библията. Те не спират и до днес. Тези намеси, изопачаващи текстове от Светото писание, са от религиозно до политическо естество и преследват съответни цели и интереси. За типична манипулация от политически характер може да се приеме установеният и разгледан по-долу драстичен случай.

В "БИБЛИЯ СИРЕЧ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ", издава Св. Синод на Българската църква, София 1992 г. (не е посочен преводач и редактор) във втора книга ЦАРСТВА, гл. 12:31 от книги на Вехтия завет четем:

" А народа, който бе в него (царския град - бел. С.Б.), изведе и го пре­кара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се вьрна с целия народ в Иерусалим."

В немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN TESTAMENTS", превод и нова преработка от D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin (Евангелско централно библиейско общество в Берлин), издание само за ГДР с любезното съгласие на Wurtt. Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов печат, Народна печатница Цвикау четем дословно:

Преводът на горния текст на български език гласи:

"31. Населението, което се намираше там, той нареди да го отведат и го назначи на крепостна работа при железните триони и зъбци и железните клинове, и нареди да работи на пещите за печене на тухли. Така той постъпи с всички градове на амонитите. След това с цялата войска Давид се върна в Иерусалим."

Както се вижда има огромна разлика в съдържанието на един и същи текст, постигната само чрез три думи: в цитираната българска Библия завоевателят насича и хвърля в пещта населението на поробения от евреите на Давид град, а в цитираната немска Библия напротив - завоевaтeлят назначава поробеното население да работи на същите инструменти, които в първия случай ги е използвал, за да ги умъртви.

Явно тук не може да става въпрос за неволна преводаческа или редакторска грешка, манипулирано е съвсем съзнателно и целенасочено.

Същият Вюртенбергски Библейски Институт - Щутгарт, дал правото за издаване на въпросната Библия в ГДР, е издал преди Втората световна война (за съжаление не е посочена годината) "Die Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers", в която посоченият текст отговаря и на оригиналната Библия на Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена и горепосочената. Препечатка на Мартин-Лутеровата Библия е направена в Лайпциг през 1983 г. в издателството на Philipp Reclam jun.

Спорният текст и в двете немски издания (оригиналното на Мартин Лутер и изданието по превода на Мартин Лутер) отговаря напълно по съдържание на цитирания пасаж от споменатата българска Библия: победеното население на градовете бива насечено и хвърлено (изгорено) в пещи за печене на тухли.

Трудно, но е възможно да се предположи кой е извършил тази манипулация, т.е. фалшификация: немец или евреин. И единият и другият имат причина, а тя е твърде очебийна. Но това не са убийствата и палежите, които смущават, защото Старият завет е изпълнен с такива ужасии - грабежи, изнасилвания, завладяване и палежи на градове, убийства и избиване на жени, деца и старци. Смущаващото за немци и евреи тук е изразът "хвърля (изгаря) в пещи за печене на тухли". Германецът прави асоциация с изгорените в немските пещи евреи, а евреинът - с факта, че близо 2900 години преди Хитлер, изгорил толкова много невинни евреи, тяхната легенда и идол Давид с други свои едноверци е използвал пещите за унищожаване на голям брой също невинни хора.

Идентична манипулация на този текст от Библията се среща и на английски език в едно американско издание: The Student Bible. Notes by Philip Yancey and Time Stafford. New International Version, Zondervan Publishing House, Grands Rapids, Michigan, 1986. В него е избегнато дори и споменаването на думата “пещ”, която е заменена от израза “производство на тухли”. И за да се осигурят от евентуални критики преводачите, редакторите или издателите на тази Библия в бележка под черта се “осигуряват” със забележката: “The meaning of the Hebrew for this clause is uncertain – “Значението на това изречение на еврейски е неясно””.

Съдържанието на цитирания по-горе текст от Стария завет подбужда към размисъл и въпроси и би трябвало да смущава и много хора. Ще повдигнем само един въпрос: как може евреите и други народи десетилетия наред да напомнят за ужаса на немските пещи, а неевреите да приемат еврейските пещи и другите безчинства в т.нар. Свята книга за нормално и да ги обявяват за религия? И какви са духовните, моралните и материалните последици от това?

Не е ли вече време престъпните лъжепророци – теолози, философи, политолози, социолози, културолози и тем подобни - да бъдат разобличени заради манипулациите, представящи пещологията им за философия, идеология, политика, наука, култура? А същата тази пещология не е ли основа за образованието и възпитанието на поколенията? Кога ще дойде времето виновните за изопаченията в Библията да поемат и част от отговорността за раждането на управляващи фигури поне от съвременността като Хитлер, Сталин, Мусолини, които превърнаха пещологията от невинна гимнастика за ума в ужасяваща държавна политика и практика.

ОТНОСНО ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, ТОЛЕРАНТНОСТТА И АНТИСЕМИТИЗМА

ОТНОСНО ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, ТОЛЕРАНТНОСТТА И АНТИСЕМИТИЗМА

Степан К. Бюлбюлян 

Езикът по принцип се използва за промиване на мозъци и манипулиране мисленето на хората. В последно време той все по-силно се използва като политическо оръжие за защитаване на една наложена от етаблираните партии философия и идеология. Много често използвани думи или епитети са дискриминация, расизъм, нацизъм, фашизъм, толерантност; особено опасно звучат обвинения в антисемит или анмтисемитизъм; все по-често се срещат обвинения в езика на омразата, като се взимат дори административни респ. законодателни мерки във връзка с горните думи и изрази. Модерен е и термина "фалшиви новини".

В стремежа си да запазят завоюваните властови позиции

определени политици и заинтересовани среди заплашват опонентите си, хвърляйки в пространството споменатите по-горе думи и изрази, без да се дават дефиниции или елементарни обяснения за значението на тези езикови средства, и още по-малко за тяхната взаимосвързаност. Затова считам за необходимо, да разгледам по-долу някои от тях. 

Според http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/ словообразуването „антисемитизъм“ означава „Враждебно отношение спрямо евреите“. Не е ясно, защо в случая под думата „семити“ се подразбират само евреите. Семити са и много други народи и племена, които не изповядват юдаизма, тоест еврейската религия. Тук правилните словообразувания са антиевреи, антиюдаист, антиюдаизъм, така, както има и думата/понятието антихрист. 

Известно е, че фундаментът на еврейската религия, юдаизма, е Тора (Петте книги на Моисей). За нея Шураки посочва: 

“...евреинът трябва доброволно и сляпо да се подчини на игото на Тората, ...” (Шураки, с. 61) 

Това е лесно обяснимо: Тора обещава на евреите световно господство и всички благинки на света: 

“10. Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи градове, които ти не си градил, 11. и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,“ (Библия, с. 204: гл. 6)

Омразата не е чужда на евреите. Английският философ Ръсел посочва: 

“Очевидно именно тези пророци са достигнали до идеята, че всички религии освен една-единствена са порочни. Пророците като цяло са били националисти и с нетърпение са чакали деня, когато Господ ще изтреби неевреите-езичници.” (с. 19) 

Тази омраза и нетърпимост се среща и в Тора (Петте книги на Моисей), където действията се развиват безмилостно и брутално и съвсем не по проповядвания днес от "етаблишмънта" принципи на демократичност, толерантност, права на човека, интеграция и други приспиващи вниманието на нормалните хора красиви думи и термини. Ето един от многото примери: 

“26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове. 27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. 28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.” (Библия, с. 97)

Това ще да е толерантност по еврейски.

Тора, еврейската религия или юдаизма, е изпълнена с омраза и злоба срещу неевреите, изразени разбира се не с езика на любовта: 

“Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, евейци и иевусейци, - седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе, 

2. и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади; 

3. и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си; 

4. защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби. 

5. Но постъпете с тях тъй: жертвениците им разрушете, стълбовете им разбийте и дъбравите им изсечете и истуканите (на боговете) им с огън изгорете” (Библия, с. 204, гл. 7)

Това пък може да се определи като толерантност и интеграция по еврейски. 

Фалшиви новини, това е езикът на лъжата, който създава фалшивите новини. Както има фалшиви новини, така има и фалшива демокрация и фалшиви науки. По принцип двете основни характеристики на демокрацията са равенство и свобода, особено свобода на духовността – мисълта, словото, печата. „Западната демокрация“ днес, изградена на основата на юдаизма, не отговаря на тези два принципа. Там няма равнопоставеност. Така например деянията на евреите и техният бог се представят и налагат като религия и единствена истина.  За същите деяния, вършени от неевреи, се заклеймяват като нацизъм, расизъм и фашизъм. Няма и свобода на мисълта и няма свобода на словото и печата. Нещо повече, те както и обективната истина се преследват административно и законодателно. Всичко това ще да е демокрация по еврейски, демокрацията, която днес управлява Европа, и е обявена от етаблирани политически партии за "висша форма" на демокрация, която нямала алтернатива. Налага ни се една духовна диктатура на юдаизма от типа на немския нацизъм и фашизъм и съветския комунизъм, които впрочем са производни на юдаизма:

“’Ленин’, каза малкият комунист, ‘в том първи Ленин се изказва срещу прилагането на грубо насилие. Оръжията са примитивното средство на властта на капитализма. На тяхно място Ленин залага завладяването да става чрез духовно проникване.’”

(Из "Memoiren eines mittelmäßigen Schülers". Alexander Spoerl. Превод: С. Б.)

Този процес на „духовно проникване“ на юдаизма продължава много векове наред, и е проследим.(2) В него на езика е отдадена особена роля като основен инструмент за завладяване и управляване чувствата,  мисленето, ценностите и поведението на хората за целите на определени интереси. За тази задача на езика е създадена и съответната философия и наука, които да обслужват интересите на този определен кръг, и разбира се тази "наука" няма нищо общо с езика, с който си служат хората, и резултатът е една фалшива философия и фалшива наука на езика. Тя е инструмент за промиване на мозъци и манипулиране мисленето на студентите с всички последици от това - духовно проникване, промяна на ценности и загуба на национална духовна идентичност и заладяване на държавата отвътре без да гръмне пушка!

ЛИТЕРАТУРА 

1. БИБЛИЯ сиреч книгите на свещеното писание на вехтия и новия завет. Издава св. Синод на българската църква. София 1992 

2. Бюлбюлян, Степан. Гьоте и немската философия. 

в:

Гьоте: Фауст. Нови интерпретации. Издателство "ПИК" Велико Търново. 2005 г.

и

stebyul.blogspot.com

3. Ръсел, Бъртранд. История на западната философия. Том 2, И.К. Христо Ботев, София 1995. 

4. Шураки, Андре. Еврейската мисъл. Панорама, 1994.

СВЕЩЕНИК И ПОЛИТИК

ИЛИ ЗА ДВУЛИЧИЕТО

Степан К. Бюлбюлян

Свещеникът казал: "Не гледай какво правя, а слушай, какво ти говоря."

Политикът казва: Не чети закона, а слушай и изпълнявай, какво ти нареждам, тоест създава закони, които сам не ги спазва.Справка законът за свободата на словото, правата на човека и т.н. и т.н.

"Какъвто учителят, такива и учениците"


Двуличието е основна характерна черта на свещеници и политици, залегнала в тяхната обща цел: завладяването умовете и мисленето на хората и поставянето им под свой контрол, обяснявайки им, че всичко това е единствено в името на грижата за хората. За целта свещеникът се позовава на така наречена религия, политикът – на една идеология. Чрез религията и идеологията свещеници и политици промиват мозъците на хората и манипулират начина им на мислене и налагат ценности и начин на живот, който служи на интересите на свещеника и политика, а не на хората или народа.  Узаконена измама, за която никой не носи отговорност, положение, залегнало в Петте книги на Моисей (Тора) - юдаизма, майката, както се казва,  на християнската религия, и основа на немската философия и идеология на съвременните политически партии и политици.