Гьоте
(и неговият
“Фауст”) и немската философия
(Доклад,
изнесен на симпозиум/конференция на
тема “Новите преводи на Гьотевия “Фауст”
в България, организиран на 19.10.2002 г. от
Литературно сдружение Гьоте в България)
Степан
К. Бюлбюлян
Твърдението,
че Фауст е един философски труд, е много
общо. Много общо е и твърдението, че той
е трудът на живота на неговия автор,
Гьоте. Изтъква се, че Гьоте е гений, но
това признание обикновено се свързва
преди всичко във връзка с неговата
литературна творческа дейност. Другите
му дейности и постижения както и
изградените върху тях мисъл, ценностна
система и философия, които той е вложил
в това литературно творчество и особено
във Фауст, като че ли остават на заден
план. И тъкмо тези дейности и постижения
и изградените върху тях светоглед,
ценностна система и философия ярко
открояват Гьоте над неговите съвременници,
включително и тези, характеризирани от
определени среди за “велики мислители”
или “велики мъже на Германия” като
Хегел, Фихте, В. фон Хумболт. Основна
разлика е, че Гьоте изгражда философия,
ценностна система и мисъл, не подчинени
на определена религия или идеология,
създадени на основата на митове, видения,
а единствено на познания в резултат на
изследователска и практическа дейност,
неограничена в никакви рамки, и проверени
и потвърдени в живота. Философията на
другите е изградена върху митове и е
подчинена на определена идеология или
религия и силен национализъм, и тяхното
мислене е ограничено в тези идеологически
и митично-мистично-религиозни рамки.
Във
връзка със следващите изследвания ще
преповторя накратко основните известни
неща за Гьоте, с които ще се опитам
накратко да покажа основен принцип в
неговото светоусещане и философия,
което го различава коренно от споменатите
съвременници. Той освен че е поет, писател
и драматург, е държавник, естествоизпитател
(“Метаморфоза на растенията”, “Приноси
към оптиката”, “Учение за цветовете”),
занимавал се е с минно дело, пътно
строителство, паркостроене, медицина:
дори открил една костица в челюстта на
човека, изследвал
античния
свят и Ренесанса и се вдъхновявал от
тях. Тази практическа дейност и достигнати
познания оформят у Гьоте един светоглед
и опит, който го различава от интелектуални
свят не само в Германия, и не само за
неговото време, но това важи с пълна
сила и днес за много страни по света.
Такава разлика е посочена между него
и Шилер: “Двамата поети търсят опора в
античността и неговия ренесанс, но Гьоте
идва от опита на една нова обективност,
която му дава научното разглеждане на
природата, докато Шилер е по-скоро
свързан с критическата философия на
Кант.” (c)
Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus AG, 2001
През
всичките десетилетия на творческа
(писателска и изследователска) и
практическа дейност, когато е трупал
богат жизнен опит, той пише основния си
труд “Фауст”, в който без съмнение е
вложен целия този опит, ценностна система
и философия на Гьоте. И естествено се
получава сходството между Гьоте и
неговия Фауст: земен човек с неспокоен
дух, свобода на мисълта и търсене на
жизнената, човешката истина. Да припомня
и прословутия израз на Гьоте малко преди
смъртта му: “Светлина, повече светлина”.
Като основно послание на Гьоте и Фауст
мога да изразя в следните ключови думи:
СВЕТЛИНА-ПОЗНАНИЕ (стремеж към нови
обективни познания, които да са в полза
на човека), СВОБОДА (преди всичко свобода
на духа и мисленето),
ЧОВЕК (земен), ЖИВОТ (не само на човека).
Гьоте
е съвременник и свидетел на важни
исторически събития, както и на
създаването, респ. развиването на
немската философия и мисъл от негови
съвременници (Хегел, Фихте, В. Хумболт,
Я. Грим), които властват и днес. Според
мен тя е нацистка и расистка (Бюлбюлян,
1993г.), немският журналист Йенеке нарича
този процес “националистично” движение
на немското студентство (Буршеншафт),
профилирано от поета Ернст Мориц Арндт,
демагога
Фридрих Лудвих Йан и философа Йохан
Готлиб Фихте
(Йенеке,
1994 г.). За последния английският философ
Ръсел пише: “Фихте е значителен не като
чист философ, а като човекът, който
полага теоретичните основи на немския
национализъм със своите ‘Речи към
немската нация’ (1807 – 1808), които имат
за цел да вдигнат германците на борба
срещу Наполеон след Йенската битка.
Аз-ът като метафизично понятие бива
припознато с лекота в емпиричната
личност Фихте; и след като Аз-ът е немски,
следва че немците са по-висши от всички
останали нации. ‘Да имаш характер и да
си немец, казва Фихте, е едно и също
нещо.’ На тази основа той изработва
цялостна философия на националистичния
тоталитаризъм, която придобива голямо
влияние в Германия.” (Ръсел
1996:320). А в
предаване на радио Дойче веле “От немска
културна нация към немска държавна
нация” на 10 и 17 септември 1997 г. в 23.00 ч.
се разкрива стремежа и целта на определени
немски прогресивни среди, състоящи се
от философи и поети от края на 18 и началото
на 19 в., да обединят многобройните немски
държави и княжества в една общонационална
държава на основата на общия език и
култура. Сред цитираните имена са и тези
на философа Фихте, поета Арндт и на В.
фон Хумболт. Цитираните “прогресивни
кръгове” създават култура с политически
цели, която според предаването е “на
една крачка от расизма”.
Гьоте
остава чужд на това “националистично”
движение (вж. Йенеке,
1994). Заедно
с Шилер той написва стиха: “в нация да
се обедините, напразно се надявате,
немци/ вместо това, можете го, научете
се да бъдете свободни хора.” (цитатът
у Йенеке).
И
затова може би го наричат “гражданин
на света” или “космополит”. Цитатът
и идеята за космополитизма изискват по
задълбочен анализ, който ще се опитам
по-долу да разгледам накратко.
Във
всички случаи Гьоте е и остава немец. В
отговор на професор Хайнрих Луден,
подчертава че не е равнодушен към идеите
за свобода, народ и родина. Той също
обича Германия. (Йенеке,
1994:110). Но
явно има голямо разминаване в значението
на тези думи/понятия между Гьоте и
официалните представители на официалната
немска философия и мисъл, както и в
схващанията за държавата.
Проблемът
според мен е отрицателното отношение
на Гьоте към оформената в този момент
от споменатите вече, а и други лица,
немска идеология, философия и мисъл с
техните разбирания за държава,
националност, свобода и т.н.. Те са твърде
чужди на ценностите и философията, които
изповядва Гьоте и неговият Фауст.
За
да се разбере по-точно разликата между
Фауст и неговия автор, от една страна,
и властващата до днес немска философия
с нейните представители от друга, трябва
да посоча и коренната разлика в техния
светоглед и смисъл/значение, които те
влагат в такива думи като “дух” и
“свобода”.
И
на Ръсел прави впечатление “странния
смисъл, който Хегел влага в думата
‘свобода’. За него (и доколкото бихме
могли да се съгласим) няма свобода без
закон; но той се опитва да извърти това
и да спори, че където е законът, там е и
свободата. По такъв начин ‘свободата’
за него е нещо, което едва ли надхвърля
прекалено правото на подчинение на
закона.” (Ръсел, 1996: 345)
По
отношение на “дух” пак Ръсел посочва:
“Както би могло и да се очаква, той
приписва най-висша роля на германците
в световното развитие на духа. ‘Германският
дух е духът на новия свят. Той е насочен
към осъществяването на абсолютната
истина като неограничено самоопределение
на свободата – на тази свобода, която
има своята собствена абсолютна форма
като своя цел.’”
(Ръсел,
1996: 345, 346)
По
долу Ръсел анализирва този цитат: “Това
е свръхизтънчен вид свобода. Той не
означава, че ще съумеете да се опазите
от концентрационния лагер. Той не
предполага демокрация или свобода на
печата, или който и да е от обичайните
либерални лозунги, отхвърляни с презрение
от Хегел. Когато духът постановява
закони на самия себе си, той го прави
свободно. Според нашето чисто земно
виждане нещата биха могли да изглеждат
така, сякаш духът - законодател е въплътен
в монарха, а духът, на който са постановявани
законите, е въплътен в поданиците му.”
(Ръсел, 1996: 346). Но тази постановка: някакъв
дух, въплътен в религиозен, държавен
или политически управник създава закони,
а неговите подчинени са “свободни”
задължително да изпълняват тези закони,
не е патент на Хегел и неговата философия.
В действителност това е фундаментът на
юдаизма. Това и други основни неща ме
карат да стигна до извода, че така
наречената немска философия и мисъл са
юдаизирани. В лицето на Гьоте и неговия
Фауст и немската философия фактически
се сблъскват два светогледа, две
философии: елинизма, чийто представител
се явява Гьоте и неговия Фауст, и юдаизма
или еврейската религия и мисъл, чийто
представител е така наречената немска
философия и мисъл в лицето на Я. Бьоме,
Хегел, В. фон Хумболт, Ницше и др. . (Казвам
така наречена, защото обикновено под
немска философия би следвало да се
очаква една философия ако не обективна,
научна, то поне изградена върху
християнските ценности, а не юдаизма.).
Такова
противопоставяне констатира и френският
автор Бато,
който разглежда цялата съвременна
история като борба между две начала:
елинизма и юдаизма. (СО
1994:116)
Тази борба може много добре, лесно и
нагледно да се проследи в развитието
на немската история и мисъл, което води
до юдаизирането на немската мисъл и
философия. Един процес, продължил векове
наред.
Преди
да разгледам тук накратко този процес
трябва също така накратко да разкрия,
какво представляват елинизма и юдаизма
и разликата между тях. Най-общо разликата
се изразява в следното: гръцката
философия, мисъл или елинизма е светска,
докато юдаизмът е силно религиозна
мисъл. Тази разлика е установена и от
Карл Кауцки: “Същата обществена задача,
която в гръцките морски градове се пада
на аристокрацията, в големите търговски
центрове на Изтока и по-специално в
Египет и Вавилон се поема от жреците на
храмовете: развитието на научното
мислене, на философията. По този начин
за източното мислене се създава
ограничение, несъществуващо за гръцкото:
постоянна връзка и зависимост от
религиозния култ.” (Кауцки, 1995: 237) Като
под източно мислене се разбира и
еврейското, изградено до голяма степен
на основата на споменатите вече жреци.
Шураки многократно изтъква силната
зависимост и обвързаност на еврейката
мисъл с Тората, т.е. с еврейската религия.
“Тората става единственият и всеобхватен
кодекс, който владее живота на народа,
възпитава духа и определя поведението
на вярващите. Всичко се съдържа в Тората,
нищо не може да се направи без нея, срещу
нея или извън нея” (Шураки, 1994:34). И
по-нататък “... евреинът трябва доброволно
и сляпо да се подчини на игото на Тората”
(Шураки, 1994: 61). Противно на елинизма и
Гьоте, в юдаизма няма свободно мислене:
“Мисълта губи
всякаква самостоятелност и се превръща
в двигател на колективното усилие на
един народ, който изцяло се е посветил
на познанието и практическото прилагане
на Божията воля.”(Шураки, 1994:37) Последният
цитат недвусмислено разкрива коренната
разлика между евреина, от една страна,
и Фауст и Гьоте, от друга.
Задълженията
на евреина са също по различни от тези
на Фауст: “Този принцип предполага едно
безусловно задължение: тя (Библията –
С.Б.) да бъде изучавана и прилагана в
практиката” (Шураки, 1994: 37). Във Фауст
няма Библия, няма писание или нещо
подобно, което да разкрива истината за
живота и да дава готови рецепти под
формата на “божии закони” за поведение,
напротив, той сам тръгва да опознае
света, т.е. докато Гьоте и Фауст сами
търсят познанието и върху него да
изградят поведение, ценностна система,
то на евреина му се налага едно познание,
като му се внушава, че то идва от някакъв
Бог. “В
талмудическата мисъл Тората се възприема
като път, истина и живот... Тората е
съвършена... Цялата истина, цялата наука,
цялата мъдрост, цялото познание се
съдържат в стиховете на Тората.
Следователно евреите нямат никаква
нужда да познават науката на народите
– тя или се съдържа в Библията и е
безполезна, или това, което учат народите,
го няма в Тората и следователно не
представлява никакъв интерес” (Шураки,
1994: 51).
Приведените
цитати ясно разкриват, че единствената
истина и наука е Тората или еврейската
библия, т.е. еврейската религия, върху
която се създава юдаизмът като религия,
философия и мисъл. И както Кауцки по-горе
изтъква светското и религиозното мислене
като разлика между елинизма и източното
мислене, същото го констатира и Шураки:
“Иудаизмът
внезапно се озовава лице в лице с яркия
атеизъм на гръцките или римските
философи, ...” (Шураки, 1994:74)
Тези
констатации ясно сочат, че евреинът
може да мисли единствено в зададените
от Тората рамки. От горните цитати
проличава също, че тоталитаризмът е
основна характерна черта и на юдаизма.
По-долу
мога да посоча някои от основните точки
от юдаизирането на немската философия:
1.
Немската мистика се създава под влиянието
на арабската, и особено еврейската.
2.
Папюс определя в книгата си Кабала
немският мистик Я. Бьоме като кабалист.
Бьоме оказва влияние върху много немски
философи и мислители.
3.
В свои трудове Я. Бьоме, Хегел, В. фон
Хумболт, Ницше застъпват и отстояват
еврейската мисъл. Схващането за език и
методи на изследване у първите трима
са сходни и съвпадат изцяло с тези в
Кабала. За разлика от тях Гьоте не е
мистик и Фауст не е мистично произведение.
4.
Откъснатост от живота. Невежество и
некомпетентност. Логично юдаизмът е
откъснат от живота и с него не може да
се обяснят протичащи в него процеси, не
може да се опознае света - основният
стремеж на Гьоте и Фауст. : “...но
колкото повече се развива равинската
школска мъдрост, толкова повече тя
престава да е средство за разбиране на
живота и начин да се справиш с него. От
една страна, тя се превръща в изкуство
чрез изумителна юридическа казуистика
и формални трикове да надхитриш целия
свят и даже самия бог, а от друга, в умение
във всяко затруднено положение да се
утешаваш и назидаваш чрез някой
благочестив цитат. Тя няма какво да
допринесе за познанието на света.
Обратното, тя изпада във все по-дълбоко
невежество относно външния свят.”
(Кауцки,1995.: 327-328)
Същото
положение е и с немската философия.
Хегел също е откъснат от живота и
философията му няма много допирни точки
с него. Ръсел пише: “Дори ако всичко
(каквото е моето убеждение) у Хегеловото
учение е погрешно, той все пак запазва
своето значение...” (Ръсел 1996: 336).
Невежеството
и некомпетентността в духовната сфера
цари в немската така наречена наука още
преди Хегел: “В онова време (става въпрос
за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе
един провинциален и еснафски град с 140
000 жители, и затова не очудва незнанието
на Александър (по-малкия брат на В. фон
Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито
представляваха призната съставна част
от учебния план на едно момче, нито пък
бяха установена съставна част на
културната среда; те не се радваха на
никакво уважение и получаваха малко
поощрение. Средният немски учен едва
бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе
хипотези от най-див вид (тип) пред точните
методи на експериментите и наблюдението.
Берлинската академия на науките беше
един виц. Един учен член на Академията
чете лекция за слънцето, в която, уж въз
основа на неопровержими доказателства,
е стигнал до заключението, че слънцето
било една кухненска печка, а слънчевите
петна - купчина сажди. Друг член на
Академията обявява, че открил как от
летлива сол може да се прави злато,
докато трети отсякъл (решил), че пирамидите
(които самият той никога не е виждал) в
действителност били вулкани.” (Botting,
1974: 10).
Идентично
е положението и днес и сред така наречените
езиковеди и тяхното езикознание изградено
върху тази философия, т.е. не на основата
на живия език и познанията, изразени на
този език, а на основата на измислени
езици и фалшиво изградени митове около
имената, автори на такива измислени
езици, и станали професори, и които не
могат да правят разлика между централна
и челна гара, но въпреки това биват
обявявани за “светила”. Също като Ръсел
за Хегел: неговата философия е погрешна,
но той е велик философ, перефразирано:
той не познава езика, но е велик езиковед.
(вж. Бюлбюлян 1993 и 1994 г.)
5.
Лъжи/измами и манипулации/фалшификации.
Лъжите и измамите са практика в Тората:
гл. 27:”12. баща ми може да ме попипа, и аз
ще бъда пред очите му измамник и ще
навлека върху себе си проклятие, а не
благословия.... 19. Иаков рече на баща си:
аз съм Исав, твоят първороден син;
направих, както ти ми рече... “ (Библия
1991: 28 и 29)
и той,
по-не оправния син взима на баща си
благословията и първородството вместо
първородния син Исав, който храни баща
си и семейството. Тази измама и лъжа се
подготвя съзнателно и целенасочено и
води до поемане на управлението на
семейството/рода и да стане посланик
на Йахве. Последният го приема безпроблемно
като такъв, без да възрази или вземе под
внимание измамата, т.е. извършва се една
измама с благословията на Йахве. Кауцки
неколкократно посочва, че те са практика
на равините. Същото се среща и у въпросните
немски мислители и учени. Ръсел посочва:
“Това е
интересна теза, придаваща единство и
смисъл на революциите в човешките дела.
Подобно на някои други исторически
теории, за да изглежда правдоподобна,
тя предполага две неща: известно
извращение на фактите и впечатляващо
невежество. Хегел, Маркс, а след тях и
Шпенглер не са чужди и на двете” (Ръсел:
343)
Невежество, лъжи и фалшификации се
срещат и сред езиковедите (Повече по
въпроса вж. Бюлбюлян 1993 и 1994).
Фалшификации
и манипулации се срещат и у християнски
институции и техни представители:
а.
Още около 1105 г. духовно лице в манастира
Зигбург използва грубо изопачаване и
фалшифициране на исторически събития
за създаване на фалшиви митове и легенди
с религиозно-политическа цел. (повече
вж. Бюлбюлян 1994:58-60)
б.
В немската "DIE HEILIGE SCHRIFT ALTEN U. NEUEN
TESTAMENTS", превод и нова преработка от
D. Dr. Hermann Menge. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft zu Berlin
(Евангелско централно библиейско
общество в Берлин), издание само за ГДР
с любезното съгласие на Württ.
Bibelanstalt, Stuttgart (Вюртенбергски библейски
институт, Щутгарт), 3 издание 1977 г., офсетов
печат, Народна печатница Цвикау четем
дословно:
"31.
Die Bevölkerung,
die sich dort vorfand, ließ
er wegführen
und stellte
sie als Fronarbeiter an
bei
den Sägen,
bei den eisernen Picken und den eisernen Äxten
und ließ
sie an den Ziegelöfen
arbeiten;
ebenso verfuhr er mit allen übrigen Städten
der Ammoniker. Dann kehrte David mit dem gesamten Heere nach
Jerusalem zurück."
Преводът
на горния текст на български език гласи:
"31.
Населението, което се намираше там, той
нареди да го отведат и го назначи на
крепостна работа при железните триони
и зъбци и железните клинове, и нареди
да работи на пещите за печене на тухли.
Така той постъпи с всички градове на
амонитите. След това с цялата войска
Давид се върна в Иерусалим."
Както
се вижда има огромна разлика в съдържанието
на един и същи текст, постигната само
чрез три думи: в цитираната българска
Библия завоевателят насича и хвърля в
пещта населението на поробения от
евреите на Давид град, а в цитираната
немска Библия напротив - завоевателят
назначава поробеното население да
работи на същите инструменти, които в
първия случай ги е използвал, за да ги
умъртви. Явно тук не може да става въпрос
за неволна преводаческа или редакторска
грешка, манипулирано е съвсем съзнателно
и целенасочено: в цитираната немска
Библия манипулацията е извършена чрез
вмъкване на едно сложно съществително
име (Fronarbeit - крепостна работа), подмяната
на един предлог (unter - под) с друг (bei - при)
и подмяната на два глагола (anstellen -
назначавам и verbrennen - изгарям /в българския
текст предаден с хвърлям/) други два
(anstellen - назначавам и arbeiten - работя).
Същият
горецитиран Вюртенбергски Библейски
Институт - Щутгарт, дал правото за
издаване на въпросната Библия в ГДР, е
издал преди Втората световна война (за
съжаление не е посочена годината) "Die
Bibel oder die ganze Heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments
nach der deutschen Übersetzung
D. Martin Luthers", в която посоченият текст
гласи:
"31.
Aber das Volk drinnen führte
er heraus, und legte
sie unter eiserne
Sägen und Zacken und eiserne Keile, und verbrannte
sie in Ziegelöfen.
So tat er allen Städten
der Kinder Ammon. Da kehrte David und alles Volk wieder gen
Jerusalem." Този текст по съдържание
отговаря и на оригиналната Библия на
Мартин Лутер (1522-1524 г.), по която е издадена
и горепосочената. Препечатка на
Мартин-Лутеровата Библия е направена
в Лайпциг през 1983 г. в издателството на
Philipp Reclam jun. и същият текст гласи: "Aber
das Volk drinnen füret
er aus und legt
sie unter
eisern segen und zacken / und eisern keile / und verbrand
sie inn zegel ofen / So thet er allen stedten der kinder Ammon. Da
keret David und alles volck wider gen Jerusalem."
В
последните два немски текста (оригиналния
на Мартин Лутер и изданието по превода
на Мартин Лутер) въпросните глаголи и
предлози са идентични и отговарят по
съдържание на цитираната българска
Библия: победеното население на градовете
бива насечено и хвърлено/изгорено в
пещи за печене на тухли.
Каквато и
да е причината тази явна фалшификация
не става по-малко фалшива само защото
е направена от религиозна институция.
(повече по въпроса вж.Бюлбюлян, 1997)
6.
Разграждане на национални ценностни
системи. Немският историк Момзен
посочва: “В древния свят еврейството
е силен фермент на космополитизма и
националното разграждане и затова е
уместен член в империята на цезарите с
тяхната космополитична държава, в която
нацията е заместена от човечеството.”
(цитатът у Кауцки 1995: 285). Момзен правилно
е видял ролята на евреите като “фермент
за национално разграждане”, но по
въпроса за “космополитизма” и
“човечеството” може да се спори.
Посредством
“немската” философия се разграждат
християнските ценности и се налагат
тези от така наречената немска философия.
Във връзка с немската философия и Ницше
американският философ-политолог Блум
установява: “Ние избрахме една философска
система, която, подобно на някои вина,
не понася ‘транспортиране’; ние избрахме
начин на възприемане на нещата, който
никога не може да стане наш собствен и
чиято изходна точка е неприязън към нас
и нашите цели.” (Блум, 1988: 23)
Идентично
е положението и в България. След
Освобождението от турско робство в
България се въвежда немската философия
главно в лицето на Хегел, Ницше и Карл
Маркс и за по-малко от сто години се
унищожава ценностната система на
българина, съхранена почти пет века
турско робство.
Макар
Гьоте да бъде обявяван за “гражданин
на света” или “космополит” неговите
трудове, четени по цял свят, не водят до
такова разграждане на националности и
ценности.
7.
Духовно робство. По думите на Шураки
евреинът доброволно и сляпо трябва да
се подчини на игото на Тората. Но той
кара и другите да го последват. “За
жителите на еврейската държава най-близко
до ума е било насилственото налагане
на своята религия” (Кауцки, 1995: 295), и
малко по-долу: “Завоювани са и Идумея
и .... Подобна завоевателна политика не
е нещо изключително. Тя става необичайна,
като се превръща в политика на религиозно
разширяване. Жителите на новозавоюваните
територии е трябвало да признаят за
свой бога, почитан в Иерусалимския
храм.... Тази политика е нещо, напълно
нечувано в древния свят, където
завоевателят като правило предоставя
на покорените пълна свобода да изповядват
своята религия и да живеят по своите
обичаи и иска от тях само да изпълняват
своята войнска повинност и да си плащат
данъците” (Кауцки, 1995: 295).
“Немската”
философия проявява същия тоталитаризъм
и не допуска друго виждане освен
заложените вече от въпросните автори
мисли и теории и не се допускат други,
противоречащи им мисли и виждания.
Преследват се дори такива мисли и школи,
които са в духа на Гьоте и неговия Фауст.
Жертва на това преследване става и
младограматизма, който се критикува
яростно от позиции на юдаизма. Пример
в това отношение е Косериу в “Лекции
по общо езикознание”, издадена и
разпространявана в България, Германия
и др. страни, който от позициите на
еврейската мисъл обвинява младограматизма
в “позитивизъм” и “ненаучност”. По
този сценарий от науката се изхвърлят
всички виждания, схващания, теории,
философии и т.н., които противоречат на
юдаизма, и то под чужди имена, в случая
“немска философия”. Така се създава
една рамка на мислене, в която няма
търсене на познание, истина. Те са
зададени в “Тора” и всеки трябва волю
или неволю да ги възприеме. В противен
случай няма наука.
В
този ред на мисли следва да се разгледат
и констатациите на Блум, който изследвайки
резултатите от внедряването на немската
философия в Америка написва книга с
многозначителното заглавие “Как
висшето образование отслабва демокрацията
и обеднява душите на днешните студенти”.
8.
Гьоте и Айнщайн и немската философия
и/или юдаизма. От изнесеното до тук
следва логичния извод, че Гьоте няма
нищо общо с немската философия. В
съзвучие с това е и констатацията на
Шураки, че Айнщайн, макар да произхожда
от еврейско семейство, не принадлежи
към еврейската мисъл. Естествено и
логично той не принадлежи и към немската
философия и мисъл.(вж. Бюлбюлян 1994:
10-16). Това, че “немската философия” по
своята същност е еврейска мисъл се
потвърждава и от факта, че тя е възприета
и се разпространява по света от голям
брой изтъкнати философи, политолози ,
езиковеди – евреи, които за разлика от
Айнщайн остават верни на юдаизма.
Извод.
Разликата между немската философия и
неговите създатели, от една страна и
Гьоте и неговият основен труд Фауст е
огромна, това са два напълно различни
свята. В горе посочения труд на Блум,
последният също изтъква разликата между
гръцката и немската философия. За разлика
от немската: “Гръцката и френската
философия са били универсални като идеи
и факт.Те са призовавали към използването
на човешките заложби, притежавани
потенциално от всички хора и във всички
времена.”(Блум, 1988: 22) Факт е и универсалността
на идеите, заложени във Фауст, както и
универсалността на самия Гьоте. И тази
книга на Блум може да се приеме като
едно утвърждаване на Фауст и идеите в
него за свободния човек и човешкия дух
и мислене. В тази насока е и една от
рецензиите за книгата, по-специално на
Джордж Уил, публикувана във “Вашингтон
пост”: “Книгата на Блум е един ‘практически
наръчник’ за онези читатели (които
съвсем не са малобройни, ако се съди по
броя на продаваните екземпляри), които
искат да научат как да станат независими.
В нея се говори за трудната задача на
постигането на автономия, разбирана не
като някаква мъглява ‘ангажираност’,
а като умение да се самоуправляваме в
съответствие с предписанията на природата
ни. Да живеем, ръководейки се от философията
(истината), а не от условности, митове,
преобладаващи мнения....” (Блум, 1998: 22)
Горната рецензия важи с пълна сила и за
Гьоте и неговия Фауст. Това е поредното
потвърждение и признание за схващането
или философията на Гьоте за духа на
свободния човек, залегнала и във Фауст
и същевременно доказателство за
валидността и актуалността на Гьоте и
неговия Фауст и в наши дни.
Литература:
1.Annolied
2.Die
Bibel oder die ganze heilige Schrift des Alten u. Neuen Testaments
nach der deutschen Übersetzung D. Martin Luthers. Privileg. Würtemb.
Bibelanstalt, Stuttgart.
3.Библия
1991. Библия. Св. Синод на българската
църква, София 1991 г.
4.
Блум 1988. Блум, А. Ницше в Америка. Спектър,
Nо.62
– 1988 г.
5.
Botting 1974.
Botting,
D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen
Forschungsreisenden. Prestel Verlag, München 1974.
6.
Der
Brockhaus in Text und Bild. Das Lexikon in der PC-Bibliothek.
Bibliographisches Institut & F.A. Brockhaus AG, Mannheim 1999
7.
Der
Brockhaus. multimedial 2002 premium
8.
Бюлбюлян
1993. Бюлбюлян, С. Мистика, език, философия.
Кн. 1, И.К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1993 г.
9.
Бюлбюлян 1994.
Бюлбюлян,
С. Мистика, език, философия. Кн. 2 И.К. “С.
К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.
10.
Бюлбюлян
1994. Бюлбюлян, С. Приказка за месиите. И.
К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1994 г.
11.
Бюлбюлян 1996. Бюлбюлян, С. Двете картини
на света. Пътят към властта и катастрофата.
И. К. “С. К. Бюлбюлян”. София, 1996 г.
12.
Бюлбюлян
1997. Бюлбюлян, С.
Манипулирането
на библейските текстове не е от вчера.
Политиката се намесва и в светото
писание. В-к Труд, 22.06.1997 г.
13.
Jaeneke 1994. Jaenecke. H. Deutschland über alles. Wie Hitler in die
Köpfe der Deutschen kam. Stern, Heft Nr. 20, 5. Mai 1994
14.
Кауцки
1995. Кауцки, К. Произход на християнството.
И. К. “Христо Ботев”. София 1995 г.
15.
Косериу
1990. Косериу, Е. Лекции по общо езикознание.
Наука и изкуство София, 1990 г.
16.
Папюс 1994. Папюс. КАБАЛА – Наука за Бога,
Вселената и Човека. Издателство АРАТРОН.
София, 1994 г.
17.
Ръсел 1996. Ръсел, Б. История на
западноевропейската философия, т. 3. И.
К. “Христо Ботев”. София, 1996 г.
18.
СО. Истоки Тайноведения. Справочник по
оккультизму. Издательство “Таврия”,
Симферополь, 1994 г.
19.
Шураки 1994. Шураки, А. Еврейската мисъл.
ПАНОРАМА. София 1994 г.
