НАУКАТА – ВИЦ ИЛИ СЛУГИНЯ НА ОПРЕДЕЛЕН УПРАВЛЕНСКИ (ВЛАСТОВИ) КРЪГ
Степан К. Бюлбюлян
Съгласно Конституцията образованието и науката в Република България са светски.
Изказаните от научните работнички и работници лъжи остават лъжи.
„Има една фундаментална разлика между религията, която е основана на власт, и науката, която се базира на наблюдението. Науката ще спечели, защото тя работи". Стивън Хокинг.i
Хокинг явно не е информиран и наясно с „научните“ дела в хуманитаристиката и политиката:
“В талмудическата мисъл Тората се възприема като път, истина и живот... Тората е съвършена... Цялата истина, цялата наука, цялата мъдрост, цялото познание се съдържат в стиховете на Тората. Следователно евреите нямат никаква нужда да познават науката на народите – тя или се съдържа в Библията и е безполезна, или това, което учат народите, го няма в Тората и следователно не представлява никакъв интерес” ii(Шураки, с. 51).
И юдаизмът започва по ведоми и неведоми пътища да се разпространява по света като наука. За тази цел разпокъсаните немски държави се оказали много плодотворна почва. В продължение на няколко века немската философия, основа и отправна точка на съвременната хуманитаристика, възприема юдаизма и днес по същество е еврейска мисъл, наложена тотално и без алтернатива наука в университети по света.iii Тоест по много демократичен път!
Вероятно не случайно, Л.Н.Толстой сравнява науката с църквата.iv
И не случайно науката, ученки и учени стават предмет на критики и подигравки.
“В онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един провинциален и еснафски град със 140 000 жители, и затова не очудва незнанието на Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на експериментите и наблюдението.Берлинската академия на науките беше един виц. Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в действителност били вулкани.(мой превод)”v (Botting, D., S.10).
Шопенхауер:
„Хегел, плосък, безсмислен, отвратително противен, невеж шарлатанин, който с безпримерна дързост смесва нелепостта и глупостите, разтръбени от неговите ястреби последователи като безсмъртна мъдрост и приети за верни от глупаци,.....довело до интелектуалния срив (разпад) на цяла научна генерация.“vi
Ръсел пише:
“Дори ако всичко (каквото е моето убеждение) у Хегеловото учение е погрешно, той все пак запазва своето значение...” vii(Ръсел 1996: 336).
Тук ще разгледам две основни понятия от неговата философия:
1. Мислене. В „Енциклопедия на философските науки. Том първи. Науката Логика, София 1977 ЛИК, библиотека на „Философия на немския идеализъм“. Хегел разглежда мисленето абстрактно, изключвайки фактора човек. Разсъжденията му, освен че не са много ясни, но и не са свързани с мисленето и живота на човека. По принцип, в изследванията в така наречената хуманитаристика, прави впечатление, че тя почива върху съждения, изключвайки човека и живота.
2. Отношението форма – съдържание в същата книга. (с.с. 328 – 330)
Тук само в десет реда, пак по много сложен начин, извежда твърдението, че формата определя съдържанието. „Така формата е съдържание, а според своята развита определеност е законът на явлението.“ (с. 328) В значително по-голям обем по темата има в забележка и допълнение. И в двете пак не се казва нищо съществено по въпроса. Не се разкрива еднозначно дали трябва да има съвпадение, или не, между форма и съдържание. В допълнението се разглеждат примери на въпросното отношение в литературата и по-специално „Илиада“ и „Ромео и Жулиета“.
„За Илиадата можем да кажем, че нейно съдържание е Троянската война или по-определено гневът на Ахил; с това ние имаме всичко и все пак само твърде малко, защото онова, което прави Илиадата да бъде тя Илиада, е поетическата форма, до която е изградено въпросното съдържание“
Ето тук ясно се разкрива твърдението на Хегел, че формата е водеща, тя прави Илиадата Илиада, а не съдържанието. Това е грешно твърдение. Преди да се появи Илиадата се е състояло събитието Троянската война, съдържанието на Илиада. Сиреч съдържанието предхожда и съществува преди появата на поемата „Илиада“ от Омир. В случая съдържанието е първично, формата вторично явление и то в резултата на творческата дейност на човека Омир. Още нещо, съдържанието Троянска война може да се появи и в друга форма, като трагедията „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, спомената във въпросната книга веднага след примера с „Илиада“. Съдържанието на трагедията на Шекспир се появява по-късно и в други форми – като филм, балет, пак дело на творческата дейност на човека. По принцип форма и съдържание могат да имат както предмети и понятия от човешката дейност, така и от природата. Формулировката на Хегел за отношението форма – съдържание е напълно погрешна, но тя властва и днес. Тя е много подходящ и неизменно употребяван инструмент за манипулиране. Защото хората се учат и биват възпитавани да мислят по формата, а не по съдържанието, които, за съжаление, в живота не винаги съвпадат. Резултатът е съзнателна или несъзнателна лъжа, оценка, измама. Какъвто е случаят напр. с Хегел и Хумболт – представяни и налагани като учени. Но съдържанието, тяхното творчество, не отговаря на критериите за формата учен, критерии, които хората и специалисти като Хокин са възприели за учен. Още едно доказателство за несъстоятелността на Хегел за формата и съдържанието.
Друг известна личност, обявен за велик изследовател на езици и култури, създал по данни от различни източници съвременното езикознание, съпоставително езикознание, философия на езика и редица други такива, е Вилхелм Хумболт. Напълно в духа на горецитираните членове на Берлинската академия на науките, и самият той член на същата Академия, този човек без да е напускал пределите на Европа „изследва“ култури и стотина езици от Китай на изток до индианските племена на полуостров Юкатан на запад, без да се е срещал с жив китаец или индианец и пише теории, философии, науки! Такъв човек в живота е велик шарлатанин, но в науката и университетите е приет и налаган като велик учен.viii
Той приема отношението на Хегел за форма и съдържание и го прилага в своята философия за езика, където отношението език - мислене е основно и твърди че без език нямало мислене и че езикът определял мисленето. Според това твърдение излиза, че не мисленето на Ото е създал ДВГ, а немския език.
По принцип отношението език – мислене е подобно на отношението форма – съдържание. Езикът е една от многото форми на изразяване на съдържанието, в случая на мисленето. Последното може да се изразява не само чрез езика, но и чрез музика, картини, пластика, балет, математически формули и др. По принцип познанията, науките, културата, изкуството, фантастиката, лъжата, шарлатанството, привилегиите и т.н. и т.н. са резултат на мисленето на човека, а не на смехотворната философия и наука за езика на Хумболт!
Явно е, че хуманитарните дисциплини, които са изградени на основата на юдаизма и отстояват залегналите в него положения, не търсят нови познания, едно от основните изисквания за наука. При това няма развитие, за което Хокин споменава за разликата между религия и наука. При това положение е редно, човек да си зададе въпроса, след като има цялата информация за несъстоятелност на тази така наречена „наука“, и при положение че противоречи на Конституцията за науката и образованието, защо продължава да съществува. Има разбираем отговор: първо, юдаизмът е изключително агресивна религия, каквото и да се разбира под думата „религия“, второ, е отличен инструмент за манипулиране и управляване на маси, инструмент за завладяване без водене на „горещи“ войни, има изключително голямо лоби в света и армия от платени слугини и слуги под названието, формата на ученки и учени, професорки и професори. В резултата на тяхната дейност народът в съответната държава попада в духовно робство с всички последици от тази зависимост.
“’Ленин’, каза малкият комунист, ‘в том първи Ленин се изказва срещу прилагането на грубо насилие. Оръжията са примитивното средство на властта на капитализма. На тяхно място Ленин залага завладяването да става чрез духовно проникване.’”ix
Хубаво е човек да чете и се запознае със Стария завет и особено Тора (Петте книги на Мойсей).
Истината, фактите, които се крият и пренебрегват от юдаизма и васалната му „наука“ са :
1. Всички хора по света биологично са еднакви, тоест равни
2. Природните закони и явления, Природата действат съобразно географските райони еднакво за всички обитатели на планетата Земя, без значение на пол, цвят на кожата, религия, партийни пристрастия, обществено положение и т.н. Цунамито, земетресението и другите природни явления засягат в съответния район всички по равно, без изключения. Според географския район слънцето огрява всички еднакво, без оглед на пол, цвят на кожата, религия, партийна принадлежност, обществено положение и т.н.
От горното можем да заключим:
1.Ако вярата противоречи на Природата, която осигурява условията за живот на човека на планетата Земя, толкова по-зле за вярата.
2. Ако теорията и науката противоречат на природните закони и явления, с една дума на Природата, толкова по-зле за теорията и науката.
5. Ако теорията и науката противоречат на живота, толкова по-зле за теорията и науката.
И още нещо относно „духовното проникване“.
Приемането на една религия, идеология или философия, която поставя едно племе, народ в привилегировано положение спрямо останалите племена и народи, не само че е в противоречие с Природата и нейните закони, но и означава робско, в най-добрия случай слугинско положение спрямо привилегированото племе или народ, което води след себе си до загуба на културна и национална идентичност. В този смисъл приемането в България, една страна първоначално източноправославна със светско образование, и тоталното налагане на юдаизма, под названието немска философия, в науката, образованието и възпитанието е не само шизофрения, но и доскоро национално предателство. Приемайки чуждата „превъзхождаща“ го философия, култура под формата на наука, българинът автоматично се превръща във васал (роб) на тази култура и загубва суверенитета си и правото на свободно мислене и оценки, правото на светска наука и образование и т.н., приема друг начин на мислене и ценности. Налице е промиване на мозъци в резултат на манипулиране на мисленето и ценностите следствие на десетилетното налагане на тезата на Хегел, че формата определя съдържанието и на тезата на В. Хумболт, че езикът определя мисленето.
Ежедневно доказателство в потвърждение на слугинажа на ученки и учени, доцентки и доценти, професорки и професори - просто следете медиите: радио, телевизия и преса.
Да обясня, защо използвам непривичния за български „джендър език“. Това е моето подигравателно отношение не само към създателите на въпросните тезиси, теории и науки, но и към тези, които прилагайки ги, са го измислили и го налагат в световен мащаб. Не немският език е създал ДВГ, а творческата мисъл на Ото. Днес, боркини и борци за правопоставеност на жените измислиха един „джендър език“, винаги използвайки двата рода на определени езици: женски и мъжки. Горките англичанки, арменки, вероятно и други жени, чиито езици нямат категорията род. Ивъх, кой сега ще им отстоява правата?!
Както казва народът: „На крива ракета Космосът й крив“
Обобщение:
Логично, съвременните ученки и учени, и наука, като верни последователи и слуги на юдаизма, под названието немска философия, се превръщат в огледален образ на равинската мъдрост.
„От една страна, тя ( става въпрос за равинската мъдрост – С. Б.) се превръща в изкуство чрез изумителна юридическа казуистика и формални трикове да надхитриш целия свят и даже самия Бог, а от друга, в умение във всяко затруднено положение да се утешаваш и назидаваш чрез някой благочестив цитат. Тя няма какво да допринесе за познанието на света. Обратното, тя изпада във все по-дълбоко невежество относно външния свят.” (с. 327-328)..“ (К.К. с. 327)
Писаниците на Хегел и В. Хумболт и техните волю и неволю последователи са далеч от мисленето, живота и езика на хората, нямат принос към познанието на света, и нямат практическо приложение. От една страна те служат за тяхната научна кариера и от друга, без тяхно знание и съгласие да вкарат индивида, обществото и народа в духовно робство с всички последствия от това. Последното не противоречи ли на някои закони?
И съвсем естествено е за нас „простосмъртните“ да перифразираме Какрл Кауцки.
Днес, ученките и учените лъжат и мамят целия свят и даже Природата
i https://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2019/02/08/roditelski-bunt-darvin-dolu-chovek-e-syzdaden-ot-bog.401547 (25.07.2019 г.)
ii Андре Шураки. Еврейската мисъл. Панорама 1994 г.
iii вж. Степан К. Бюлетин. Гьоте и немската философия в:
1. "Гьоте: Фауст. Нови интерпретации". Съст. Николина Бурнева. Изд. на Литературно сдружение Гьоте в България. Изд. ПИК, В. Търново, 2005, с. 121 - 140
2. stebyul.blogspot.com
iv Л. Н. Толстой. Пътят на живота. Издателство „Животъ“, с. 259
v Botting, D. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden. München: Prestel Verlag 1974
vi Zitiert nach Weischedel, S. 109.
vii Ръсел, Б. История на западноевропейската философия. т. 3 ИК „Христо Ботев“, София 1996
viii вж. Степан К. Бюлбюлян. Езиковият шарлатанин Вилхелм фон Хумболт. В stebyul.blogspot.com
ix Alexander Spörl "Memoiren eines mittelmäßigen Schülers"
