ВИЛХЕЛМ
фон ХУМБОЛДТ. ХУМБОЛДИАДА
Степан К. Бюлбюлян
„Не е луд този, който
яде зелника, а този, който му го дава”
(народна
поговорка)
Във „Wilhelm von Humboldt, Jacob Grimm, August Schleicher. Ein Vergleich
ihrer Sprachauffassungen. (Diss.), Winterthur, 1958.”
авторката Beneš, B. цитира една констатация на Howald (Ховалд) за Хумболдт:
“Основно неговата философия за езика все пак е
и си остава една глава от неговата вътрешна биография. Поради това идеите му не
са задължителни за други; те нито могат да се докажат, нито опровергаят. Те
изискват вяра. Затова е ясно, че езиковата философия на Хумболдт всъщност няма
никакви последици, никакво продуктивно продължение (...), тя стои изолирана и
безрезултатна.” (Benes, S. 34).
Тази констатация на Ховалд е изключително интересна,
защото не само дава представа за същността на философията на Хумболдт, но и
подбужда към размисли и разкриване на едно световно явление в
хуманитаристиката, което по странен начин остава незабелязано или не му се
обръща необходимото внимание. А това явление е очевадно – наричам го
ХУМБОЛДИАДА.
1. От констатацията се вижда, че Ховалд не приема Хумболтовата философия за езика за функционална. Трябва да допълня
, че тази „глава от неговата вътрешна биография” е тясно свързана с неговата
външна биография и патологичната му амбиция за външна изява, показност и
признаване.
2. Второто твърдение, че „идеите му не са
задължителни” не отговаря на действителните факти. Напротив, те са наложени като
единствено верни и научни и са превърнали хуманитаристиката в тоталитарна
институция.
3. Третото твърдение: „те нито могат да се докажат,
нито опровергаят”. И тук Ховалд не е съвсем прав. Много от идеите на
Хумболдт са възникнали от мистични видения
и нацистки стремежи и са изградени посредством
шарлатански методи на изследване, които много лесно се опровергават. Нещо
повече, Хумболдт развива идеите си върху основата на изследване на 100 езика!
Кой научен изследовател може да познава толкова езици?!
Друг е въпросът защо така наречените учени вярват
в „божествените” способности на Хумболдт и не виждат или не искат да видят и
признаят една очевидна измама или шарлатанство?
4. Четвъртото твърдение на Ховалд, „че езиковата философия на Хумболдт всъщност няма никакви последици,
никакво продуктивно продължение (...), тя стои изолирана и безрезултатна” е
изключително интересно, защото той: А) формално греши, но Б) по същество е
прав.
А) ФОРМАЛНО
Изолирана. Философията на Хумболдт не е изолирана, нещо
повече, тя е насилствено наложена и властваща.
Не се допуска избор или инакомислие, фактите и обективната истина биват
преследвани. Има и много последици, макар и изключително отрицателни.
Непродуктивна. Формално философията на Хумболдт не само че
не е непродуктивна, а напротив, дори е свръхпродуктивна и днес. През
десетилетията след неговата смърт се наблюдават неистови, безкритични и
безпринципни хвалебствия на личността Вилхелм фон Хумболдт и неговите идеи.
Безчетен брой хуманитарист(к)и, учен(к) и го обожествяват
и, позовавайки се на неговите идеи и
философия, пишат статии, книги, докторантури, доцентури, професури. Нещо повече, изграждат теории и дори „науки”:
например, авторите на „лингвокултурологията” се позовават именно на Вилхелм фон
Хумболт. Освен това, едни го обявяват за създател на съпоставителното
езикознание, друг пък за „основоположник на общото езикознание”. Разиграва се
истинска ХУМБОЛДИАДА.
Безрезултатна. Логично хумболдиадата ражда подобия на патрона
си – учен(к)и-шарлатан(к)и или
хуманитарист(к)и-шарлатан(к)и, които напълно отговарят на названието
ХУМБОЛДОЛОЗИ / ХУМБОЛДОЛОЖКИ и резултатът от научната им дейност е все още
необявената нова наука ХУМБОЛДОЛОГИЯ. Тя вече е наложена като единствена наука
в университети и изследователски институции. И ако не се „спука балонът“, може да
се очаква и откриването на факултет или университет по ХУМБОЛДОЛОГИЯ със
съответни факултети, катедри и специалности от всички области на човешкото
знание, по които (а те никак не са малко) Вилхелм фон Хумболдт е изказвал становище, „компетентно” е излагал идеи и мисли,
писал е и е развивал теории, философии, науки и
т.н. Днес сме свидетели на широко
утвърдените квалификации на Хумболдт, които продължават да се разпространяват
от неговите последователи:
Хумболдт – либерал и
философ или теоретик на държавата
Хумболдт – полиглот (100
езика) и преводач
Хумболдт –полиглот
(100 езика) и създател на съпоставителното езикознание
Хумболдт – полиглот (100
езика) и езиков изследовател и езиковед.
Хумболдт – създател
на общото езикознание
Хумболдт – полиглот (100
езика) и езиков философ.
Хумболдт – създател
на философия на езика
Хумболдт – педагог и
реформатор
Хумболдт –
антрополог и народопсихолог
Хумболдт - поет
Хумболдт –
културолог и още мн. мн. др.
И от многото
занимания не му останало време да завърши някакво висше
образование, макар че е слушал лекции в
няколко университета.
Б) ПО СЪЩЕСТВО
Изолираност.
Хуманитаристиката като цяло, и философията в частност, са в пълна изолация от
обществото. Отдавна подготовката на кадри в университетите не отговаря на
нуждите на живота, те са останали много далече от интересите на обществото.
Продуктивност.
Идеи на писателя-фантаст Жул Верн днес са реализирани, за разлика от „високо
теоретичните” и „научните” идеи на държавника, либерала, педагога, реформатора, езиковеда,
философа и т.н. Вилхелм фон Хумболдт . В реалния живот философията на Хумболдт
не е функционална, няма никаква полза от нея, тя е с нула продуктивност. Дори справочници за немския език, написани на базата на
неговата философия и теория, се разминават с живия немски език и водят до
заблуждения.
Резултат.
Резултатът от философията на Хумболдт е катастрофален, защото вкара
хуманитаристиката в задънена улица, в блато, от което няма излизане с колата
марка „Вилхелм фон Хумболдт“.
Дори се оказа, че той неправомерно е използвал
аристократичния предикат фон пред
фамилното си име. Хумболдт не е бил никакъв барон или аристократ, а се
самопричислил към тях и най-вероятно е имал и определени облаги. Явно слабостта
му да се представя за нещо, което в действителност не е, го води към
шарлатанство и измама, които формира като своя основна черта. От Вилхелм Хумболдт и неговата хумболдология тя логично се предава и
на последователите му хумболдолози и хумболдоложки!
(народна
поговорка)
Следва…
