ЕЗИКОВИЯТ
ШАРЛАТАНИН ВИЛХЕЛМ фон ХУМБОЛДТ И
ОСНОВИТЕ НА НЕГОВАТА НАУКА ЗА ЕЗИКА ИЛИ
ФИЛОСОФИЯ
НА ЕЗИКА
КУЛТУРНИЯТ ФАШИЗЪМ, респ. ХУМАНИТАРНИЯТ ФАШИЗЪМ[1]
(Кратка
студия за една шарлатанска наука и духовните интриги и манипулации на
хуманитарните /духовните/ шарлатани, пардон учените-хуманитаристи под
прикритието на науката и крепостта, наречена университет)
Степан К. Бюлбюлян
Авторски превод от немски език на изследването на Stepan
K. Bjulbjuljan:
DER KULTURFASCHISMUS bzw. GEISTESFASCHISMUS
DER SPRACHSCHARLATAN WILHELM von HUMBOLDT UND DIE
GRUNDLAGEN SEINER SPRACHWISSENSCHAFT ODER SPRACHPHILOSOPHIE
(Eine kurze Studie
über eine Scharlatanenwissenschaft und den geistlichen Umtrieb und
Machenschaften der Geistesscharlatane, Pardon, der Geisteswissenschaftler unter
dem Denkmantel der Wissenschaft und der Burg, genannt Universität) In:
www.stebjul.blogspot.com
"Съществува
обаче културен империализъм, който е по-труден за преодоляване от
политическия" (Ръсел 1995:141).
Съществува
обаче културен, респ. духовен фашизъм, който е по-труден за преодоляване от
хитлерофашизма – Ст. Бюлбюлян.[2]
С положителност Вилхелм фон Хумболдт е
най-митологизираното и идеализирано лице в цял свят. Неговото обожествяване е поразително
(!), особено в Германия. Необходимо е само да се прочетат определени мнения и
преценки в различни писания, за да се увери човек в безграничното му
надценяване и похвали: без каквато и да е критика му се приписват различни „чутовни“
и недотам „чутовни“ героични дела. Определян е като държавник и политик,
теоретик по въпросите на държавата и политик в
областта на образованието, както и реформатор на образованието, реформатор на
училището, антрополог, културолог, изследовател на езици, езиковед, езиков философ,
писал поезия и сонети и т.н. Възприеман е, а и все още го възприемат (!), за основател
на съпоставителното езикознание и философия на езика, познавач и изследовател
на над 100 езика, като се почне от японски, мине се
през езиците на различните острови от „Южно море”, санскрит, семитските езици,
европейските езици, та чак до индианските езици в Америка, на полуостров
Юкатан, мексикански езици, перуански езици и мн. др. Хумболдт би трябвало да
бъде най-големият гений на света за всички времена, за да познава и описва до
подробности над 100 езика и техните „духове”[3]
. Да, това би трябвало да е детска играчка за един такъв гений от неговия
мащаб!
В
много отношения Хумболдт става основа, фундамент на хуманитаристите, т.е.
духовните учени от цял свят, особено на немските. Ето една констатация в това
отношение:
„Допълнително,
като акт на измислена традиция, недовършените текстове на Хумболдт се обявяват
за програма най-напред на Берлинския университет, а по-късно на всички немски
университети – и пруският учен е въздигнат в светец-покровител на немските
професори. Отсега нататък всяка реформа се сравнява по него, за всяко
нововъведение се задава въпросът: Какво би направил Хумболдт?” (Spiewak).
Всички
тези професори, обаче, немски и не-немски, смятат читателите за дебили и
идиоти. Преди да обявят Хумболдт за свой „фюрер”, те трябваше задължително да
проучат езиковите познания на Хумболдт. Ето едно
многозначително твърдение, което подлежи на анализ:
„Хумболдт се занимава с над 100 езика; лично добре
владее над 10” (Бременски университет).
Според това твърдение на Бременския университет,
Хумболдт владее само над 10
езика, останалите не ги владее. Тук трябва да продължа с „ровенето”. Първо,
какво се разбира под „владея”. И второ, много важно: Вилхелм фон Хумболдт не
изгражда своята философия на езика върху тези „над 10” езика, които уж ги
владеел добре, а принципно на базата на останалите 90 езика. И тъкмо тук се
крие големият проблем и естествено големият въпрос: ЗАЩО Хумболдт изгражда
философията си за езика на базата на езици, които не владее? И веднага възникват
следващите два много важни въпроса:
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗСЛЕДВА ЕДИН ИЛИ ЕДНОВРЕМЕННО ПОВЕЧЕ
ЕЗИЦИ, КОИТО ЧОВЕК НЕ ВЛАДЕЕ ИЛИ САМО ПОЗНАВА? МОЖЕ ЛИ НА ТАКАВА ОСНОВА ДА СЕ СЪЗДАДЕ
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА?
На Хумболдт се удал този трик, като доразвива метода
на изследване на по-стари учени, членове на Берлинската академия на науките.
Така че Хумболдт може да бъде обявен и за основател на „нов метод“ на
изследване, който може да бъде наречен по името на създателя си „Изследване а
ла Вилхелм фон Хумболдт”. Резултатите от този изследователски метод по принцип
е ШАРЛАТАНСТВО. По-долу ще се опитам да разкрия за какво иде реч.
В гореспоменатата статия М. Шпивак (Spiewak) поставя следния въпрос и веднага следва отговорът:
„Хумболдт, мошеник? Ако е така, тогаз само против волята
си” [4]
(Spiewak).
Дали Хумболдт е мошеник или страда от мания за
величие е една друга тема. В настоящия материал моята цел е по отношение език и
изследване на езици да демаскирам и разоблича Вилхелм фон Хумболдт като ЕЗИКОВ
ШАРЛАТАНИН, а неговата философия на езика като ЕЗИКОВО ШАРЛАТАНСТВО. Това ми
твърдение еднозначно се подкрепя от неговия метод на изследване, основата на
неговите изследвания и резултатите от внедряването на неговата философия.
Така наречените хуманитаристи десетилетия наред
венцехвалят Хумболдт, трудно може да се срещне и една малка критична бележка.
Не се поставят неудобни въпроси, макар че възникват много и те остават без
отговор:
1. Може ли човек, живял 67 години, да изучи над 100
езика, да говори и пише на тях и накрая да ги изследва и проучва и да пише
граматики и езикова философия? Кога е работил и кога е пътувал,
след като много е пътувал из Европа, а тогава пътуването е траело дни наред?
Кога е живял, след като е определян като бонвиван? Кога е спал?
2. Защо Хумболдт създава своята „философия на езика”
основно на базата на езици от острови в „Южно море”[5]
и други отдалечени от Европа езици, а не на основата на немски и други
европейски езици?
3. Всички тези, така наречени хуманитаристи, какво
разбират под понятието НАУКА? Какво е тяхното становище във връзка с
отношението ИСТИНА – ЛЪЖА/ИЗМАМА?
4. Служи ли науката само за придобиване на научни
степени и звания и за научна кариера, т.е. користно, или да бъде и в полза на
обществото, на данъкоплатците? Все пак така наречените учени получават заплати
и хонорари от тези данъкоплатци. И доколко данъкоплатецът е информиран за
интригите и машинациите на „учените” и дали е съгласен да продължи да финансира
тези „дейности” на учените-шарлатани?
5. Трябва ли ученият да вижда и познава предмета на изследване? Чували ли са учените за оценката на един
биограф на Александър фон Хумболдт, брат на Вилхелм фон Хумболдт и известен
природоизследовател, за Берлинската Академия на науките? Той я определя като
виц и посочва, че учените от тази Академия без да виждат предмета на
изследване, т.е. без да го познават, правят заключения относно тези
предмети/обекти и научните заключения звучат наистина като виц:
“В
онова време (става въпрос за времето около 1782 г. - С.Б.) Берлин бе един
провинциален и еснафски град с 140 000 жители, и затова не очудва незнанието на
Александър (по-малкия брат на В. фон Хумболдт - С.Б.). Естествените науки нито
представляваха призната съставна част от учебния план на едно момче, нито пък
бяха установена съставна част на културната среда; те не се радваха на никакво
уважение и получаваха малко поощрение. Средният немски учен едва бе дочул нещо
за Кант, той предпочиташе хипотези от най-див вид (тип) пред точните методи на
експериментите и наблюдението. Берлинската академия на науките беше един виц.
Един учен член на Академията чете лекция за слънцето, в която, уж въз основа на
неопровержими доказателства, е стигнал до заключението, че слънцето било една
кухненска печка, а слънчевите петна - купчина сажди. Друг член на Академията
обявява, че открил как от летлива сол може да се прави злато, докато трети
отсякъл (решил), че пирамидите (които самият той никога не е виждал) в
действителност били вулкани.” (Botting:10).
Какво е становището на така наречените учени по този
метод на изследване?
6. Какво се разбира под „ПОЗНАВАНЕ” или „ВЛАДЕЕНЕ НА
ЕЗИК”? Познава ли Вилхелм фон Хумболдт китайски, японски, санскрит, индиански и
неговите диалекти, семитските езици, всички езици,
които в основния си труд „изследва” и разглежда или споменава? Или той следва
старата традиция на учените, членове на Берлинската Академия на науките, т.е.
изследва езици и пише граматики и философия на езика, без да познава тези
езици? Но пък се срещат писачи като Краси Благоева, която твърди тъкмо
обратното:
„Лингвистичната му концепция е нов етап в развитието на лингвистиката.
Хумболд владее до съвършенство целия материал, който се отнася до многобройни
езици и култури. Успява за пръв път да построи достатъчно целенасочена система
за езика, отразяваща неговия вътрешен строеж, неговата връзка с умствения и
духовен живот на народа, неговата култура. Със своите изследвания показва
основните пътища за разкриване на сложните организми на езика, духовната
дейност на човека.” (Blagoeva)
Дали авторката
Краси Благоева е била „в час”, когато е написала горецитираното хвалебствие?
Според нея излиза, че Хумболдт владее до съвършенство над 100 езика с всичките
им духове, култури и тем подобни, които се
намират на хиляди километри от Европа, а Хумболдт не е напускал Европа (!) и едва ли е виждал, например,
жив полинезиец! Или и тя смята, че всички читатели са дебили или идиоти.
Явно Благоева не си е задавала никакви въпроси, когато е писала. Но аз ще
продължа да питам:
7. Виждал ли е Вилхелм фон Хумболдт жив китаец и
колко страници китайска литература е чел на китайски език, че да пише „Относно
граматическия строеж на китайския език”?
8. За своята философия на езика Хумболдт се позовава
на езици, които се говорят в страни и региони, отдалечени на хиляди километри
от Европа и които никога не е посещавал. Той ги „познава“ само от чуто и
написано от съмнителни източници, вместо да се позовава на немски и други
европейски езици, които би трябвало да познава както като езици, така и като
народи и култури. Защо?
9. Осъзнават ли учените, че като се позовават на
един шарлатанин и неговото шарлатанство, самите те стават шарлатани и техният
труд – шарлатанство? Именно този процес може много добре да се проследи по
немското езикознание и особено по словообразуването на немския език.
ОСНОВНИЯТ
ТРУД НА ХУМБОЛДТ
„Като
хуманитарист Хумболдт се опитва да обоснове езика върху философска
антропология. Свързано с лингвистичното схващане за строежа на езиковите
семейства, той определя продуцирането на езици като »вътрешна потребност«, като
част от природата на човечеството. При това лингвистичните студии на Хумболдт
се разпростират върху голям брой езици (сред тях баскски, унгарски, различни
американски езици, санскрит, китайски, японски, татарски, бирмански, както и египетски и др. семитски езици). Един широко
скроен труд се отнася за езика кави (»Über die Kawi-Sprache auf der Insel Java ...«, 3 Bände, 1836‒40); от който значим е обширният увод (»Über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaues und ihren Einfluss auf die geistige Entwickelung des Menschengeschlechts«),тъй като в него Хумболдт формулира основната си
концепция за езика. В обширен културноисторически план той обяснява същността,
значението и развитието на езика.” (BROCKHAUS)
Горният
цитат е официалната оценка за труда на
Хумболдт в областта на езика, езикознанието и философията на езика. Относно
факта колко е аргументирана, трябва категорично да
опонирам. Фактите разкриват една друга картина за постиженията на Хумболдт в
тази сфера. Между немските официални представители и представеното в това кратко
изследване авторско мнение има принципно различие в оценката за постиженията на
Хумболдт в сферата на езика. Това е разбираемо и нормално при така установеното състояние на науката. Тук трябва още веднъж да
подчертая, че принципно се позовавам на факти, върху които следват моите
констатации и оценки. Фактите обаче в немската философия се пренебрегват и
преследват.
За основен труд на Хумболдт се признава „Über die Kawi-Sprache auf der Insel Java, nebst einer Einleitung über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaues und ihren Einfluss auf die geistige Entwickelung des Menschengeschlechts” („Относно
езика Кави на остров Ява, заедно с увод за различието на строежа на човешкия
език и неговото влияние върху развитието на човешкия род”)
Както е посочено по-горе в цитата на Брокхаус, за
особено ценен се приема уводът „Über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaues und ihren Einfluss auf die geistige Entwickelung des Menschengeschlechts“, който
се състои от 491 страници! В този увод Хумболдт разглежда много въпроси и
области от човешкото познание. Аз ще се спра само на определени езикови въпроси
и на схващания /тълкувания/ и стил на изследване на Хумболдт, които са
определящи за разработването и изграждането на езикознание и философия на
езика.
Философията на езика би трябвало да има две основни
съставни части: 1) език, и 2) философска позиция, респ. схващане на автора,
като езикът е основата, върху която се „философства”. От това следва и анализът
да се раздели на две части: език и теоретична и философска основа.
Език
Изхождам от следните предпоставки:
1. Под понятието език в разглеждания труд се
подразбира човешката устна и писмена реч.
2. За написването на научен труд по езика трябва да
се познава съответната устна и писмена реч.
3. За познаването на устната и писмената реч е
необходимо познаването на страната и хората, манталитета, начина на мислене и
културата на носителите на съответния език.
В „труда на живота си” Хумболдт разглежда огромен
брой езици. Това са устна и писмена реч на народи и народностни групи, които са
отдалечени на хиляди километри от Европа. А известно е, че Хумболдт не е
напускал пределите на европейския
континент. Той проявява голям интерес към езици, особено санскрит, който
изучава при немския езиковед Франц Боп. Това е известно. Но достатъчно ли е?
Неговите познания на повечето, както ги определят „екзотични” езици, върху
които изгражда основно своята философия на езика, почиват върху чуто от
пътешественици, от техни бележчици, сред които и на брат си, от мисионери и
техни съмнителни писмени източници, все хора, които нямат нищо общо с
езикознание и изследване на езици. Хумболдт сам признава:
„На грижливото старание на достойния Hervas дължим запазването на съобщения за този език. Той
имаше добрата идея, да подтикне изгонените от Америка и Испания йезуити, които
се бяха установили в Италия, да запишат спомените си за американските туземци,
при които са били мисионери. Той събра техните съобщения, доколкото беше
възможно ги преработи, така че се получи поредица ръкописни граматики, за които
отчасти ни липсват други известия. Оставих този сборник още като бях посланик в
Рим да се препише за мене, и само тези преписи с любезното съдействие на
сегашния пруски посланик в Рим, г-н Бунзен, още веднъж точно да се сравнят със
съхранения в Collegio Romano след смъртта на
Hervas оригинал. Съобщенията за езика йарура идват от
бившия йезуит Форнери.” (Humboldt 1836:265, бележка 2 под черта).
Позовава
се и на загубена граматика на един йезуит:
„Това,
което познавам за този език, е взето от ръкописната граматика на Hervas. За тази граматика той е черпел отчасти от писмени
съобщения на бившия йезуит Domingo Rodriguez, отчасти от духовника францисканер Gebriel de S.
Buenaventura (Mexico, 1684), които
ги намерил в библиотеката на Collegio Romano. Напразно се постарах да намеря тази граматика в
споменатата библиотека. Изглежда се е загубила.” (Humboldt
1836:268,
бележка 1под черта)
Явно
Хумболдт не познава езиците, с изключение на определен брой европейски езици,
но и до каква степен ги е познавал е въпрос, на
който няма отговор поне до днес. Тук трябва отново да поставя въпроса: какво се
разбира под „ПОЗНАВАМ”? Според мене, Вилхелм фон Хумболдт не познава така добре
дори родния си език! И не само той, но и днешните така наречени немски
германисти не познават немския език, и то благодарение на Хумболдт. Звучи
идиотски, като виц, но е истина. По-долу ще разкрия този факт.
Теоретични
и философски основи
Текстът гъмжи от духове. Хумболдт е представител на
немската философия, която, от една страна, е
силно субективно-идеалистична и мистична, и от друга, силно националистична до
нацизъм и издигната в религия (Бюлбюлян 1993 и 1994 ) Науката е светска институция и това
положение не подлежи на дискусия. Философската основа на Хумболдт не е научна,
макар и формално да е наложена като такава, вероятно с чисто политическа цел.
По съдържание, обаче, тя е ШАРЛАТАНИЯ, СВЕТОВНА ИЗМАМА.
Добре е читателят да научи нещо за съдържанието на
този „широкоскроен труд”, а също така да проследи как
Хумболдт изгражда философията си за езика, както и да прозре неговия метод на
изследване. За целта по-долу ще разгледам
основни положения и метод на изследване на Хумболдт и някои твърдения и
констатации.
Подходът на Хумболдт е същият като при езиците.
Всичко, което е чел или чул при различни поводи, той е „ метнал” в тези 491 страници Увод.
Читателят получава впечатлението, че авторът иска да се представи като супер
умен, обучен и всичко знаещ. Между другото се е
впуснал „компетентно” да обяснява и поучава защо животните, за разлика от
хората, не могат да говорят!
Срещат се твърдения, респ. констатации, за които той
се позовава на определени лица, но има и места, където това не се случва. Няма
как Хумболдт сам да е стигнал до тях: той констатира и твърди за езикови
събития и процеси, които протичат на хиляди километри от него и той не ги вижда
и проследява, т.е. няма начин как да знае за тях, а прави констатации и изводи
за тези събития или процеси.
1. По отношение на теоретичната и
философската основа:
Вилхелм фон Хумболдт е съвременник на създаването на
немската нацистка философия и езикова теория и лично познава някои от
основателите като Фихте, Хегел и др. Той многократно се опира на тях като стига
до наблюдения и твърдения, които следва да се разглеждат като „езиковонацистки”
(езиков нацизъм) и „езиковорасистки” (езиков расизъм). Ето два примера:
А) Той разглежда следния въпрос:
„Принципът на чистотата при образуването на езиците”. Според него „чист” език е
праезикът, който няма смесици или влияние от други езици и култури. Като „чист”
език той разглежда санскрит. Освен санскрит, немските нацистки езиковеди и
философи разглеждат и немския език и култура като праезик, и според техните
твърдения, всички други народи развиват своите езици и култури на базата на
немския. Оттук възниква и терминът индогерманистика.
Теорията за „чист” език е в тясна връзка с расистката теория за „чиста” кръв и
„чиста” нация или народ. Получава се чиста нация
с чист език и култура – това не напомня ли за идеала на Хитлер?
Б) Хумболдт класира езиците по „по-усъвършенстван
езиков строеж” и „по-малко усъвършенстван езиков строеж”. Означава ли това, че
има хора с „по-усъвършенствано мислене и дух”,
заради произхода си и родния си език, и
хора с „по-малко усъвършенствано мислене и дух”? Към „по-малко усъвършенстван
езиков строеж” той отнася китайски, семитските езици и др. За семитските езици
прави следното поучително заключение:
„По мое
убеждение трябва…. семитските езици да се причислят към отклоняващите се от
съразмерния път /орбита/ на развитие на духа„(Humboldt
1836:
308)
Тъй
като според твърдението на Хумболдт
език, дух и мислене са тясно свързани, то у семитите процесът на мислене трябва
да протича „отклоняващо се от съразмерния път на
развитие”. Това трябва да бъде една много „поучителна”, „високо теоретична” и
„езиково философска”, и най-вече „научна” констатация!
2. По отношение на език
и мислене:
Твърденията на Хумболдт не са коректни. Той силно
надценява функцията на езика. И език и мислене не са толкова тясно свързани,
както той представя. Освен това поставя знак за равенство между език и дух:
„Езикът е
външното явление на духа на народите; техният език е техният дух и техният дух
е техният език, човек никога не може достатъчно да ги идентифицира”. (Humboldt 1836: 37)
Тук
е мястото отново да поставя въпроса: Възможно ли е Хумболдт да познава начина на мислене и духовете на народите-носители на над 100
езика, които имат различни богове? Пардон, забравих, че Хумболдт е най-големият
бог, той е богът на боговете, той е Свръхбог. За него не е проблем да познава
всички тези духове!
3. По отношение на „строежа на човешкия език и неговото влияние върху духовното развитие на
човешкия род” в заглавието на неговия труд:
В този увод Хумболдт не разкрива как строежът на
човешкия език влияе върху духовното развитие на човешкия род. Това влияние
съществува само в главата на Хумболдт. Това е повторно надценяване на езика и
граматиката.
4. По отношение на метода на изследване:
Основата на Хумболдтовия метод на изследване е тази
на по-старите /възрастните/ берлински учени, която той доразвива за изследване
на езиците и за хуманитаристиката. Затова го обозначавам като „изследователски
метод а ла Вилхелм фон Хумболдт”. Този метод на изследване се извършва от
големи разстояния, без да се вижда или наблюдава предметът или обектът на
изследване. Според Хумболдт излиза, че да
твърдиш за развитие на предмета, без да наблюдаваш или проследяваш това
развитие, и накрая без да си наблюдавал това развитие да правиш умозаключения,
респ. констатации за него, е висша форма на научен метод. Хумболдт изследва или
проучва езици, на които той нито може да чете, нито пък да говори или
установява влияния в тях, които произхождат от други езици, без да проследи и
обясни как е протекъл този процес на влияние. На тази база той прави своите
заключения и твърдения, на тази база изгражда своята философия на езика, духа,
интелектуалността, културата и т.н. Ето, това е задача за един истински Свръхбог!
5. По отношение на терминологията:
И тук Хумболдт използва редица термини, които не
само че не са ясни и еднозначни и днес не се използват, но и някои не са
познати. Ето само някои примери: Аз-ът, Guna,
Wriddhi, Anbildung.
6. По отношение на словообразуване:
Неговите схващания за суфикс и други съставни части на думата не са коректни. Лесно е да
се докаже, че най-малкото те не важат за немския език. Пример за това мое
твърдение е словообразуването на немския език (повече по въпроса виж Бюлбюлян 1990,
1993 и Bjulbjuljan
1989), което в общи линии е разработено на базата на немската философия. Това
словообразуване също звучи като виц, но си е и една измама.
Да, „Философия на езика” на Хумболдт собствено може
да се определи като „Наука а ла Вилхелм
фон Хумболдт”!
Хумболдт може да е барон, министър и пр., но неговата
„философия на езика“ е езиково
шарлатанство, а самият той езиков
шарлатанин. Фактът, че определени среди в Германия и други страни по света
приемат и налагат като наука философията на Хумболдт и го величаят и разглеждат
като голям, че и велик учен, с нищо не променя съдържанието на неговия труд,
което еднозначно е ШАРЛАТАНСТВО, а
авторът на едно шарлатанство се нарича ШАРЛАТАНИН.
И представянето на едно шарлатанство като наука и от това да следват определени
материални и духовни (нематериални) изгоди, се нарича ИЗМАМА, която в
разглеждания от мене случай има тежки последствия!
Последователи
на Хумболдт и последствия /резултати/ от налагането на неговата философия на
езика
Последствията от налагането на философията на
Хумболдт могат да се разгледат от два аспекта: теоретико-философски и
практически.
ТЕОРЕТИКО-ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТ
Философията на Хумболдт е важна съставна част от
немската философия. Това е мисъл, която властва и днес. Тя е изградена основно
върху легенди, митове, мистика, волунтаризъм, откровени лъжи и измами, все
неща, които нямат нищо общо с фактите и истината. С налагането на тази
философия като наука в течение на десетилетия започва дискредитирането /Behagel 1928:VII)/ и преследването на фактите и истината,
и съвсем логично, истината се измества от
лъжата, което прави манипулацията на хората
перфектна. Отричането на истината и в резултат на това изпадането на обществото
в катаклизми е забелязано и отразено от философа
Бъртран Ръсел:
„Съществуват някои стари понятия, които представят
вярата на хората в пределите на човешкото могъщество; двете водещи сред тях са
Бог и истина. (Нямам предвид, че те двете са логически свързани.) Тези понятия
клонят към изчезване; макар и да не са отричани явно, те губят своето значение
и се запазват само повърхностно. Целият този светоглед е нов и е невъзможно да
се предвиди как човечеството ще се пригоди към него. Той вече породи огромен
катаклизъм и без съмнение ще породи и други в бъдеще. Да се изработи философия,
способна да се съчетае с хората, отровени от изгледите за едно почти
неограничено могъщество и същевременно с апатията на безвластието, е
най-належащата задача на нашето време.”( Ръсел 1996:335 ).
За изместването на истината основна роля играе
налагането в науката на абсурдната теза, която се приписва на Хегел:
„Ако фактите противоречат на теорията, толкоз по-зле
за фактите.”
От това следва:
Ако
истината противоречи на лъжата, толкоз по-зле за истината!
Както личи от горния цитат на Ръсел, новият
светоглед, в който лъжата измества истината, е налаган неафиширано от силови,
властови позиции в различни сфери на обществения живот. Няма и друг начин една
измама да придобие гражданственост и закрила от закона. Тук накратко ще разкрия
как това се случва в науката и университета. Науката и университетът първоначално
имат изключителна автономия, т.е. държавата не се меси в техните дела, което
означава, че няма никакъв контрол от страна на държавата върху дейността на
хората, получили статут на „учени”, както и върху резултатите от техните
дейности. Освен това, тези „учени” носят ореола на безпогрешни, честни,
принципни, и с висок морал хора, което в същност се оказва, че е пълна
самоизмама на обществото. Тези „безпогрешни”, „честни”, „принципни” и „с висок
морал” учени са факторите, които решават кой труд е научен и кой не, решават кариерното
развитие и съдбите на много хора. Тези „учени” са заменили истината с лъжа и сляпо я отстояват с всички
възможни средства. Това означава, че никакъв труд, опрял се на факти, няма да
мине в науката, просто истината няма шанс пред лъжата. Срещу „учените” не може
да се излезе с никакви факти, доказателства, те просто са облечени с
безгранична и неконтролирана власт и пълномощия, които винаги им дават право на
вето. И те използват тази власт, най-безцеремонно и безсрамно упражняват
духовен тероризъм, действия и постъпки, за които човек би трябвало да носи
наказателна отговорност пред закона, и които превръщат науката и университета в
криминални институции. Този факт кореспондира с констатацията на Ръсел, че тази
философия е предизвикала катаклизми, и че трябва да се очакват нови.Тук
трябва да отбележа също, че преди Ръсел, в началото на ХХ век, Л. Н. Толстой
забелязва отрицателните порядки в хуманитаристиката и прави съпоставими
констатации с горните на Ръсел. Вместо философия, според Ръсел, Толстой иска „да вярваме в един такъв закон, който да е годен за всичките хора по света” (Толстой :22) и за разлика от Ръсел, назовава нещата с
истинските имена, директно критикува науката, наричайки я „ЛЪЖЛИВАТА НАУКА” и
„ЛЪЖЕНАУКА”. (Толстой :259-276).
ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТ
Който се позовава на шарлатанство логично създава
шарлатанство и самият той става шарлатанин. Следователно, последователите на
Хумболдт следва да се разглеждат като шарлатани. Те не се позовават на немския
език, а на това какво е писал и какво твърди Хумболдт. За тях Хумболдтовият Аз
е по-важен от немския език. Тук важи посоченият по-горе принцип в
хуманитаристиката в Хумболдтов вариант:
Ако
немският език противоречи на Хумболдтовата теория и философия на езика, т.е. на
Хумболдт, толкоз по-зле за немския език.
Един абсурд, но факт, че немските така наречени
езиковеди, респ. хуманитаристи, застъпват тезата, че
Вилхелм
фон Хумболдт е по-важен от немския език!
И всеки, който избере да прави научна кариера,
трябва да се позовава не на немския език, а на Хумболдт. И неговите работи
трябва да са в хармония с Хумболдт и немската нацистка философия. И ако
случайно някъде се появи критика, то тя е безобидна и не й се обръща внимание.
Оттук следва да се приеме, че сред неговите последователи има такива, които
доброволно и други против волята си са станали такива.
НЯКОИ ПОСЛЕДИЦИ
Първо следствие:
развихря се една истинска ХУМБОЛДТИАДА, и днес сме свидетели на една нова
наука-измишльотина, която с право може да се нарече ХУМБОЛДТОЛОГИЯ, изместила
законната научна дисциплина ЕЗИКОЗНАНИЕ/ЛИНГВИСТИКА или ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА. На естествен
човешки език това се нарича ПРЕВРАТ, т.е. заменяне на обективния предмет на
изследване с фантасмагориите на един шарлатанин, отричане на фактите и заменяне
на истината с лъжи, заменяне съдържанието на редица понятия, вкл. това на
понятието НАУКА.
Второ следствие: манипулиране
начина на мислене на студенти, ученици и възрастни, изменение на ценностната
система, отравяне съзнанието на хората.
Трето следствие: с
насилственото налагане на хумболдтизма се развива ДУХОВНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ.
Четвърто следствие: на пазара се появяват редица учебници, наръчници и
др. за немски език, които в определена степен се разминават с немския език и
съответно са негодни (виж Бюлбюлян 1990, 1993 и Bjulbjuljan1989). Ярък пример в
това отношение е словообразуването на немския език (виж Bjulbjuljan1989) – виц за
словообразуването на немския език, образец на шарлатанство в така нареченото
езикознание!
Пето следствие:
немската нацистка философия, като цяло, и философията на езика на Хумболдт, в
частност, вкараха хуманитаристиката в блатото (Бюлбюлян blogspot).
Шесто следствие:
принудителното налагане на Хумболдтовата философия на езика и на немската
нацистка и расистка философия в науката като единствена води до диктатура, и
именно към културен фашизъм, респ. духовен фашизъм.
Представените дотук научни интриги и машинации всъщност са ДВОЙНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ: ИЗМАМА И КУЛТУРЕН,
респ. ДУХОВЕН /ХУМАНИТАРЕН/ ФАШИЗЪМ.
1.
ИЗМАМА
Изменението тихом-мълком на съдържанието
на понятието НАУКА е една голяма СВЕТОВНА ИЗМАМА. А измама се извършва от
измамници, а не от честни и почтени хора, за каквито манипулираното и
заблуденото обществото смята и сляпо вярва на така наречените учени.
Езиковедите обучават с този материал хиляди
студенти, ученици и др. в страната и чужбина. Това следва да се разглежда и
като манипулация. За едно шарлатанство така наречените учени получават заплати
и хонорари от данъкоплатеца и потребителите от страната и чужбина. С това
шарлатанство са написани много книги, учебници, помагала. Те фактически са
продукти на хуманитаристиката, които се продават на пазара. Те са стока също
като останалите стоки, които потребителят купува. Купувачите нямат ни най-малка
представа каква стока получават, респ. купувт, от така наречените езиковеди. Те я купуват с убеждението, че всичко е наред,
тъй като идва от науката, без да имат ни най-малка идея какво в същност представлява тази наука.
Но стоката не е наред. И за разлика от
другите стоки, съвсем несправедливо за научната стока не може да се прави
рекламация. „Научната отговорност” е
празна приказка, НАУЧНА ДЕМАГОГИЯ. Духовните шарлатани, пардон,
хуманитаристите са по-опасни демагози от политическите. При това науката и университетът се радват на
неоправдана автономия. Но това е друга тема.
2.
КУЛТУРЕН ФАШИЗЪМ, респ. ДУХОВЕН ФАШИЗЪМ
Тоталитарното налагане на една лъжа, едно шарлатанство
като единствена истина в университетите е възможно само чрез диктаторски режим,
който в този случай наричам културен фашизъм, респ. духовен фашизъм.
Понятието фашизъм се дефинира различно. Под него
разбирам диктатурата на немската нацистка и расистка философия. Тя се проявява
в две форми: политическа и духовна. Политическият фашизъм в България се
обозначава като хитлерофашизъм.
Духовният фашизъм може да се нарече и културен фашизъм, изхождайки от названието духовни науки. Двете форми на диктатура имат една и съща основа и съдържание:
немската нацистка и расистка и силно политизирана философия, която като наука и
култура широко се разпространява по света и диктаторски се налага (виж Бюлбюлян
1993 и 1994 ). Това може да се нарече само културен
или духовен фашизъм. И той е
предшественикът прокарал пътя на хитлерофашизма в Германия.
Тук искам да обърна внимание на един факт, който по
някакъв начин не се разглежда или споменава. Основателите на немската нацистка
и расистка философия и мисъл (Грим, В. Хумболдт, Фихте, Ницше, Хегел) минават за велики мъже, велики мислители, философи,
хуманисти и т.н. Приложилите тази философия в политиката (напр. Хитлер) станаха врагове на света и военнопрестъпници, а
приложилите същата философия в науката, университетите стават учени, професори
и т.н. А това е една и съща философия, довела по
думите на Б. Ръсел до катаклизми. Това наистина трябва да е наука за духове:
докато политиците са обладани от лоши духове, то учените са обладани от добри духове.
Да, така ще да е! Ние, не-немците, сме тъпи и не
сме обладани от висши духове и не можем да разберем и различим такава фина
духовна материя. Нашият език „се отклонява от най-съразмерния път на развитие
на духа” на немците и затова сме недоразвити. След като „великият” Хумболдт го
е казал, така ще да е.
В областта на естествените науки немските учени имат
превъзходни постижения от най-високо световно ниво. Днес Германия е първа по
експорт страна в света. Тя произвежда и изнася изделия от най-високо качество,
в много случаи е и определяща световното ниво. Моето уважение, свалям шапка. Но
тази „духовна наука”, която изнася, е едно ГОЛЯМО РЯДКО НАЦИСТКО ЛАЙНО.
Съжалявам, но целият свят плаща за налудничавата мания за величие и
шарлатанството на немските духовни шарлатани и духовни престъпници. А
компетентните власти и институции мълчат. Безхаберие? Или
съпричастност с престъпното сдружение на духовните шарлатани и духовни
престъпници?
Използвана
литература
Бременски
университет. www.fb10.uni-bremen.de/.../ppt/Humboldt.ppt
Бюлбюлян1990. Бюлбюлян, Степан К., „Немският
език и лингвистичната германистика“. Софита-прес, София.
Бюлбюлян1993.
Бюлбюлян, Степан К., „Мистика, език, философия. Немската религия: създатели и разпространение.” Кн.
1, ИК „С. К. Бюлбюлян“, София.
Бюлбюлян1994.
Бюлбюлян, Степан К., „Мистика, език, философия.
Немската религия: последователи и резултати.” Кн. 2, ИК
„С.К.Бюлбюлян“, София.
Бюлбюлян
blogspot.
Бюлбюлян, Степан К., „Немският романтизъм – мит и действителност“ – www.stebyul.blogspot.com
Ръсел
1955. Ръсел, Бъртран. История
на западноевропейската философия, т. 2. ИК “Христо Ботев”, София.
Ръсел
1996. Ръсел, Бъртран. История на западноевропейската
философия, т. 3. ИК “Христо Ботев”, София.
Толстой.
Толстой, Л. Н. Пътят на живота.
Книгоиздателство „Живот”, второ издание, София
Behagel
1928. Behagel,
Otto. Geschichte der deutschen Sprache. Berlin und Leipzig 1928.
Bjulbjuljan
1989. Bjulbjuljan, Stepan K. „Die Zusammensetzungen im Deutschen. Eine
Kritik an der Desemantisierungsannahme“. Universitätsverlag „Kliment Ohridski“,
Sofia
Blagoeva. Blagoeva, Krassi.
1. Философията на езика през XIX
век.
Botting
1974. BOTTING,
D.. Alexander von Humboldt. Biographie eines grossen Forschungsreisenden.
Prestel Verlag, Muenchen.
BROCKHAUS 2008. DER BROCKHAUS multimedial premium
(c)
Bibliographisches Institut & F. A.
Brockhaus AG.
Humboldt
1836. Humboldt, Wilhelm von. „Über die
Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaues und ihren Einfluss auf die
geistige Entwickelung des Menschengeschlechts“ Berlin.
БЕЛЕЖКИ
[3] Хумболдт свързва
езика с духа на народа.
[5] Гоеграфско
понятие, използвано от Хумболдт в разглеждания
му труд.
